Устната комуникация в дигиталната епоха – проблеми и перспективи
Ръководител на екипа
21.3.2023 г. -
10.12.2023 г.
Цели на проекта:
В динамичните условия на съвременния свят и възможностите, които интернет предоставя, Великотърновският университет продължава да е една от водещите институции при изследването на разговорната реч и различни аспекти на устната комуникация благодарение на организираните досега от Катедрата по съвременен български език 12 международни и национални научни конференции, като последните три са под патронажа на Ректора на ВТУ. Разговорната реч е обект на множество изследвания, проведени под ръководството на членове на Катедрата, в резултат от което е натрупан огромен корпус от касетофонни записи, до които научната общност няма достъп, тъй като все още са на аналогови носители (касети). Чрез дигитализирането им и представянето на резултатите на поредната 13. Международна научна конференция (м. октомври 2023) Катедрата по съвременен български език ще допринесе за запазване на статута на ВТУ като един от водещите центрове при проучване на разговорната реч.
Цели: 1) Да се запази мястото на ВТУ като един от водещите центрове в изследването на актуалните проблеми на устната комуникация; 2) Да се продължи участието на Филологическия факултет и Университета в националните и световните научни процеси; 3) Да се даде достъп на изследователи от България и чужбина до базата с данни, с която разполага Катедрата по съвременен български език. В съответствие с поставените цели екипът на проекта си поставя следните задачи:1) да се обработят и да се опишат наличните касети и да се подготвят за дигитализация 2) да се закупи необходимата апаратура, с която да се осъществи дигитализацията; 3) да започне дигитализирането на архива с аудиозаписи; 4) да се популяризират резултатите чрез провеждане на 13-ата конференция; 5) да се съберат и подготвят за отпечатване материалите от конференцията; 6) да се даде възможност на студенти и докторанти да участват в предвидените дейности по проекта.
Българският език в глобализиращия се свят
Член
19.4.2022 г. -
10.12.2022 г.
Цели на проекта:
Проектът си поставя значимата цел да анализира и обобщи проблемите, които съществуват в отношението към българския език, първо, като научна област на компетентност, второ, като дисциплина/дисциплини за преподаване във висшето училище, трето, в преподаването на българския език като втори език или в чуждоезикова среда. Такъв глобален анализ, включващ различни ракурси към обекта, не е правен, а е от съществено значение за стратегическата посока в развитието на българистиката – тази основна и национално значима област от хуманитаристиката. За да се изведат всички важни аспекти и да се очертаят различните гледни точки по проблема, от съществено значение е колаборацията на преподавателите от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ с преподаватели от другите българистични катедри в страната, която ще се реализира при подготовката и провеждането на кръглата маса „Българският език в глобализиращия се свят“ през м. юни 2022 г. във Велико Търново в рамките на проекта.
- Да се анализира състоянието на българистиката в областта на българския език с оглед на държавната политика и националната стратегия за обучението по български език като роден и като втори или чужд.
- Да се проследи отражението на глобализацията върху отношението към българския език на ниво държавни институции и на ниво отделно висше училище.
- Да се анализират наукометричните критерии с оглед на спецификата на изследванията по българистика и в частност по български език.
- Да се споделят добри практики в отделните университети с оглед на преподаването на езика на различни целеви групи: филолози (ПН 2.1. Филология), педагози (ПН 1.3. Педагогика на обучението по… и ПН 1.2. Педагогика), чуждестранни студенти, обучаващи се в български университети с различен образователно-професионален профил.
- Да се изведат стратегии за повишаване на авторитета на специализацията по български език във висшето образование, като се направят предложения за корекция на нормативни документи.
Устната комуникация – актуални проблеми и научни решения
Член
5.5.2020 г. -
10.12.2020 г.
Цели на проекта:
Проектът е свързан с организирането на 12. международна научна конференция "Проблеми на устната комуникация" под патронажа на Ректора на ВТУ през м. ноември 2020 г. Това е единствената устойчива стилистична конференция в България, която е представителна както за Катедрата по съвременен български език и Филологическия факултет, така и за Великотърновския университет и която има високо оценявано място на картата на лингвистичните научни прояви в България. Основната проблематика е свързана с наблюдаване на динамиката на най-бързо променящата се система за речева комуникация. В наблюденията се търсят различни подходи и ракурси към обекта, като чисто лингвистичните изследвания се допълват от психологически, методически и др. в зависимост от актуалната ситуация. Най-устойчив обект на изследванията е разговорната реч в ежедневното общуване, но също и особено актуалните в последно време системи на устните публични изяви - в политическата, медийната и научната сфера. Международният характер на конференцията дава възможност системата да бъде изследвана и съпоставително.
1) Да се поддържа престижът на устойчива научна проява за ВТУ.
2) Да се наблюдава езикът в неговото функциониране – не като система от парадигми, а като жива реч с всичките й проявления и от различни аспекти.
3) Да се поддържа контактът между екип от изследователи с траен интерес към проблемите на устната комуникация.
Научно списание „Проглас”
Член на екипа
13.12.2018 г. -
12.12.2019 г.
Цели на проекта:
Проектът цели издаването на редовните две книжки на научното списание „Проглас“ в книжен (ISSN 0861-7902) и електронен (ISSN 2367-8585) вариант
Научно списание “Проглас”
Член на екипа
20.12.2017 г. -
19.12.2018 г.
Цели на проекта:
Издаване на редовните две годишни книжки на научното списание „ПРОГЛАС“ в книжен (ISSN 0861-7902) и електронен (ISSN 2367-8585) вариант.
Центрове и периферии на Балканите (културни и езикови аспекти: процеси, събития, личности)
10.4.2013 г. -
10.12.2014 г.
Цели на проекта:
Проблематиката кои са центровете, успели да съхранят балканските народи, продължава да бъде отворена и предполага нови изследвания и подходи. Център и периферия са знакови културно-исторически понятия на Балканите. Балканските народи са били в ролята на отдаващи и на приемащи, опитвайки се да разрешат националните си проблеми, а всеки народ има и свои представители в социалните, културните и политическите процеси на съседните страни. Балканите са динамично променящ се регион – от гледна точна и на времето, и на пространството. В този контекст е важен и езиковият аспект, чрез който стават обясними потребностите от общуване с или без посредничеството на превода. Проектът отчита проявите на съзнание на балканска идентичност и стремежа за бягство от нея.
Научният проблем като обща рамка е „нов“ по специфичен начин повече от столетие. Въпреки натрупания изследователски актив е общоизвестен фактът, че на Балканите диалогичността в нейната устойчивост е твърде крехка, различно възприемана и често прекъсвана. Доказателство за непрекъснато обновяващата се актуалност на тематичната изследователска област са масивите от изследвания в различни аспекти от 19 век до днешно време. Новаторският подход на авторския колектив към проблематиката заедно с привлечените партньори извън България се състои в новите ракурси: събират се заедно изследователи, преподаватели от различни поколения и с различен професионално-творчески опит и принос. Преподавателите са ядрото, което събира докторанти и студенти от близки, но обособени научни и приложни направления с посочените различни, а често и разминаващи са интерпретационни бази.
Обвързване на образованието и научно-изследователската дейност с конкретни и перспективни изследователски задачи в следните тематични области:
1. Словото и жестът на Балканите – разместване на културни пластове, на представи и отношения към съседа на света. Темата е винаги актуална – и поради променящите се реалности на Балканите, и поради променящите се ракурси на интерпретация. Думите в тяхната различна съизмеримост, словото като послание на личността, отношението и жестът към другия и другостта в процеси с различни знакови характеристики за различните „Балканци“ – колкото и да се смята, че вече всичко е изречено, всяко следващо поколение преоткрива наново и с нови отражения непрекъснато подновяващата се балканска тема.
2. Преводът във времето и в контекста на отношението център: периферия на Балканите. Чрез познаването на езиците е същинското откриване на културите. Съвременните измерения на преводите между балканските литератури бележат симетрии и асиметрии във времето – чрез преводите става опознаването. Преводите се разглеждат и като жест към културата на другия – като акт на споделяне на словото чрез трансформацията му на другия език.