Българският език в глобализиращия се свят
Член
19.4.2022 г. -
10.12.2022 г.
Цели на проекта:
Проектът си поставя значимата цел да анализира и обобщи проблемите, които съществуват в отношението към българския език, първо, като научна област на компетентност, второ, като дисциплина/дисциплини за преподаване във висшето училище, трето, в преподаването на българския език като втори език или в чуждоезикова среда. Такъв глобален анализ, включващ различни ракурси към обекта, не е правен, а е от съществено значение за стратегическата посока в развитието на българистиката – тази основна и национално значима област от хуманитаристиката. За да се изведат всички важни аспекти и да се очертаят различните гледни точки по проблема, от съществено значение е колаборацията на преподавателите от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ с преподаватели от другите българистични катедри в страната, която ще се реализира при подготовката и провеждането на кръглата маса „Българският език в глобализиращия се свят“ през м. юни 2022 г. във Велико Търново в рамките на проекта.
- Да се анализира състоянието на българистиката в областта на българския език с оглед на държавната политика и националната стратегия за обучението по български език като роден и като втори или чужд.
- Да се проследи отражението на глобализацията върху отношението към българския език на ниво държавни институции и на ниво отделно висше училище.
- Да се анализират наукометричните критерии с оглед на спецификата на изследванията по българистика и в частност по български език.
- Да се споделят добри практики в отделните университети с оглед на преподаването на езика на различни целеви групи: филолози (ПН 2.1. Филология), педагози (ПН 1.3. Педагогика на обучението по… и ПН 1.2. Педагогика), чуждестранни студенти, обучаващи се в български университети с различен образователно-професионален профил.
- Да се изведат стратегии за повишаване на авторитета на специализацията по български език във висшето образование, като се направят предложения за корекция на нормативни документи.
Центрове и периферии на Балканите: Пътят в контекста на езикови, културни и литературни процеси и явления
Член
5.5.2020 г. -
10.12.2020 г.
Цели на проекта:
Комплексното опознаване на Балканите и по-конкретно на знаковите културно-исторически понятия център и периферия в този регион (имащ специфичен цивилизационен профил), тъй като те се характеризират с динамични изследователски ракурси. В историческа, настояща и прогностична перспектива етническите, езиковите, религиозните, културните и геополитическите фактори тук са разнообразни, йерархически структурирани и различаващи се. Всяко поколение налага свой подход и „прочит“. Акцентът на тазгодишния проект са пътят и пътуването, схващани като конкретни прояви на придвижване в пространството, неизбежно съпътстващи човешкото съществуване, но и като метафора за живота, разстоянията, траекториите и маршрутите във възприятието на отделния човек или на балканските народи.
Основните изследователски цели и задачи включват поддържане на устойчив научен диалог между академични партньори; работа по тема „Пътят в културата на българи и сърби“, договорена в рамките на проекта от предходната година; организация на тематичната научна конференция с домакин Филологическия факултет на ВТУ (на принципа на ротацията), последвано от издаване на колективна двуезична монография (с международна редакционна колегия). Предвидена е извънаудиторна работа със студенти и докторанти, включваща създаване на техни собствени публикации –преводи, поетично и прозаично творчество, рисунки, статии; целогодишна работа за съставяне, редакция и издаване на студентския сборник „Балкански калейдоскоп – 7“. Важна част от целите са и предвидените дейности за популяризиране на постигнатите резултати от научния и интеркултурния диалог между партньорите в проекта: промоции, социални мрежи, медии, ПР кампании.
Центрове и периферии на Балканите: обичаите и традициите в контекста на езикови, културни и литературни процеси и явления
Член
26.3.2019 г. -
10.12.2019 г.
Цели на проекта:
Като знакови културно-исторически понятия център и периферия на Балканите се характеризират с динамични изследователски ракурси. В историческа, настояща и прогностична перспектива етническите, езиковите, религиозните, културните и геополитическите фактори са разнообразни, йерархически структурирани и различаващи се по профил. Всяко следващо поколение налага свой подход и „прочит“ към тази неопозната изцяло проблематика. За комплексното познаване на този регион със специфичен цивилизационен профил са нужни проекти на изследователския диалог, и то от самите негови обитатели. Традициите и обичаите, схващани като комплекс от поколенческа памет и устойчиви правила на обществено поведение, като общоприети рутинни практики, ритуали, бит, навици, нрав, порядък несъмнено пораждат изследователския интерес на екипи с комплексен компетентностен профил. Изпълнените с нов тип партньорства научни и образователни контакти доказват, че Балканите имат потенциала да разгърнат и други свои страни.
1. Основна изследователска цел: работа по зададената тема на партньори с близки и различни традиции, постигане на конкретни резултати и надграждане на практиката за трайни научни контакти. 2. Задачи: 2.1. Поддържане на устойчив научен диалог между академични партньори чрез 16. тематичен проект, с начало от 2003 г.; 2.2. Работа по тема „Обичаите в културата на сърби и българи“, договорена в рамките на проекта за предходната година; 2.3. Домакинство на тематичната научна конференция – Философски факултет в Ниш (на принципа на ротацията); 2.4. Издаване на колективната монография (международна редакционна колегия); 3. Извънаудиторна работа със студенти и докторанти: 3.1. върху техни собствени публикации; 3.2. за усъвършенстване на техники в превода; 3.3. издаване на студентски сборник „Балкански калейдоскоп – 6“ и целогодишна работа по редакция на седмото издание. 4. Популяризиране на постигнатите резултати от научния и интеркултурния диалог: промоции, социални мрежи, медии, ПР кампании.
Центрове и периферии на Балканите: политическият контекст на езикови, културни и литературни процеси и явления
Член
16.3.2018 г. -
10.12.2018 г.
Цели на проекта:
Център и периферия са знакови културно-исторически понятия на и за Балканите. От диахронна гледна точка център и периферия променят ракурсите си в една динамична етническа, езикова, геополитическа, икономическа и културна перспектива. Основен фактор в живота на балканския човек открай време е политиката, схващана в най-широкия си контекст – като всеобхватен „сблъсък“ на разнообразие от възгледи, идеи, интереси, договорености, правила и др. за управление на социалния живот. Всяко следващо поколение от друга страна претендира и за свой „прочит“ и подход към тази, едновременно позната и неопозната, проблематика. Изпълнените с нов тип партньорства научни и образователни контакти доказват, че Балканите продължават да разкриват нови свои страни. Актуалността на този ракурс в нашето съвремие се подкрепя и от настоящия европейски политически контекст, включващ политиките на/за регионите (югоизточна Европа, Балкани, западни Балкани). Винаги обаче културата се явява фокус и пресечна точка.
Основна изследователска цел е работа по зададена тема в научен диалог между академични партньори, принадлежащи в определени исторически периоди към различни политически системи и постигане на трайни научни контакти с конкретни резултати.
Конкретни задачи: 1. Поддържане на устойчив научен диалог с партньорски академичен център (Философски факултет в Ниш) на базата на ежегодни тематични проекти (досега 14 проведени), които включват: а) работа върху предходно определена тема (за 2018 г.: „Политиката в културата на българи и сърби“), б) тематична научна конференция, в) отпечатване на 15. по ред сборник. 2. Извънаудиторна работа със студенти и докторанти от партниращи си балкански университети за работа върху собствени публикации; за усъвършенстване на нови техники на превода; издаване на студентски сборник „Балкански калейдоскоп – 6“. 3. Популяризиране на постигнатите резултати с цел нови форми на научен и интеркултурен диалог: дискусионна кръгла маса, социални мрежи, медии, ПР кампании.
Центрове и периферии на Балканите (балкански културни и езикови трансформации)
24.4.2015 г. -
10.12.2017 г.
Цели на проекта:
Формиране на устойчива диалогичност чрез общо зададени тематични ядра.
Обвързване на образованието и научно-изследователската дейност с конкретни и перспективни изследователски задачи.
Изграждане на теоретико-практически модел за разработка на учебници по български език за чужденци в условията на интензивно обучение
24.4.2015 г. -
10.12.2016 г.
Цели на проекта:
Проектът си поставя следните цели и задачи:
а. Да сформира творчески колектив и да се обедини около идеята за разработка на нови учебници по български език за чужденци за трите основни нива;
б. Да създаде информационна база и условия за широка дискусия, да подредят приоритетите и да се преценят възможностите за работа по конкретните теми;
в. Да създаде условия за достъп и работа с научната и учебна литература в библиотеките на Балканите, ЕС и сходни образователни институции;
г. На основата на вече създадените колегиални отношения с университетите-партньори, ВТУ да бъде инициатор за разработването и изследването на конкретни проблеми от методиката и практиката на преподаване на езика, литературата, историята и културата;
д. Да презентира възможностите на Великотърновския университет за обучение по български език за чужденци и да помогне за привличане на студенти с интереси към изучаване на български език, българска история и култура за обучение в предлаганите от ВТУ бакалавърски, магистърски и докторантски програми.
Центрове и периферии на Балканите (културни и езикови аспекти: процеси, събития, личности)
10.4.2013 г. -
10.12.2014 г.
Цели на проекта:
Проблематиката кои са центровете, успели да съхранят балканските народи, продължава да бъде отворена и предполага нови изследвания и подходи. Център и периферия са знакови културно-исторически понятия на Балканите. Балканските народи са били в ролята на отдаващи и на приемащи, опитвайки се да разрешат националните си проблеми, а всеки народ има и свои представители в социалните, културните и политическите процеси на съседните страни. Балканите са динамично променящ се регион – от гледна точна и на времето, и на пространството. В този контекст е важен и езиковият аспект, чрез който стават обясними потребностите от общуване с или без посредничеството на превода. Проектът отчита проявите на съзнание на балканска идентичност и стремежа за бягство от нея.
Научният проблем като обща рамка е „нов“ по специфичен начин повече от столетие. Въпреки натрупания изследователски актив е общоизвестен фактът, че на Балканите диалогичността в нейната устойчивост е твърде крехка, различно възприемана и често прекъсвана. Доказателство за непрекъснато обновяващата се актуалност на тематичната изследователска област са масивите от изследвания в различни аспекти от 19 век до днешно време. Новаторският подход на авторския колектив към проблематиката заедно с привлечените партньори извън България се състои в новите ракурси: събират се заедно изследователи, преподаватели от различни поколения и с различен професионално-творчески опит и принос. Преподавателите са ядрото, което събира докторанти и студенти от близки, но обособени научни и приложни направления с посочените различни, а често и разминаващи са интерпретационни бази.
Обвързване на образованието и научно-изследователската дейност с конкретни и перспективни изследователски задачи в следните тематични области:
1. Словото и жестът на Балканите – разместване на културни пластове, на представи и отношения към съседа на света. Темата е винаги актуална – и поради променящите се реалности на Балканите, и поради променящите се ракурси на интерпретация. Думите в тяхната различна съизмеримост, словото като послание на личността, отношението и жестът към другия и другостта в процеси с различни знакови характеристики за различните „Балканци“ – колкото и да се смята, че вече всичко е изречено, всяко следващо поколение преоткрива наново и с нови отражения непрекъснато подновяващата се балканска тема.
2. Преводът във времето и в контекста на отношението център: периферия на Балканите. Чрез познаването на езиците е същинското откриване на културите. Съвременните измерения на преводите между балканските литератури бележат симетрии и асиметрии във времето – чрез преводите става опознаването. Преводите се разглеждат и като жест към културата на другия – като акт на споделяне на словото чрез трансформацията му на другия език.
Центрове и периферии на балканите (балкански културни и езикови трансформации)
-
1.12.2017 г.