Създаването и дейността на катедра „Стара и средновековна история“ е неразривна част от историята на Историческия факултет. Нейното начало е поставено с разкриване на специалността „История“ през септември 1963 г. към тогавашния педагогически институт. В началните години е учредена катедра "История". Първият ръководител (1963-1965) е чл.- кор. проф. Александър Бурмов, Ректор основател на ВТУ. Първите членове на катедрата са преподаватели и блестящи учени като професорът по история на Стария свят от Софийския държавен университет Христо Данов, доцентът по археология Станчо Станчев (Ваклинов), както и младите и перспективни техни ученици и последователи – асистентите Янка Николова, Въло Вълов, Маргарита Тачева, и Христо Коларов.
През 1964 г. на мястото на проф. Хр. Данов за титуляр на дисциплината „История на стария свят“ е избран доцент Велизар Велков. По същото време, в катедрата започва научната си кариера бъдещият ректор на ВТУ ( мандат 1990-1994 г.) доцент Владимир Попов. Като преподавател по класическа и обща археология към катедрата е присъединява и ас. Златозара Гочева. Бидейки специалист по класическа филология, тя преподава на студентите-историци и латински език.
През 1967 г. титуляр на дисциплината „Средновековна обща история“ става доц. Борислав Примов. В резултат на проведени асистентски конкурси към Катедрата по история се присъединяват Георги Първев и Йордан Андреев, който още от 1966 г. води семинарните занятия по „История на Византия“ (с титуляр проф. Петър Тивчев) и „Средновековна българска история (VІІ – ХІV в.)“.
През 1968 г. са учредени първите два самостоятелни факултета във Великотърновската Алма матер – Историческият и Филологическият, а през април 1968 г. Катедрата по история се разделя на две самостоятелни звена – катедра Стара и средновековна история и Нова и най-нова история. Така започва самостоятелното развитие на катедра Стара и средновековна история. За пръв декан на Факултета за история е назначен изкуствоведът доц. Любен Белмустаков, а за заместник-декан Академичният съвет определя старши асистент Янка Николова. През 1974 г. младият и амбициозен титуляр на дисциплината „Средновековна българска история“ – доцент Христо Коларов, поема ръководството на факултета. За съжаление си отива твърде млад при автомобилна катастрофа през 1978 г.
През годините Историческият факултет и катедра „Стара и средновековна история“ изграждат научен авторитет и привличат нови, качествени кадри. Сред приобщените асистенти през 70-те години са археологът Тодор Овчаров, Магда Богданова (Христодулова), Стоян Богданов, Николай Колев и др. През 1980 г. се хабилитира гл. ас. к.и.н. Йордан Андреев, а малко по-късно към преподавателския състав се присъединява след успешен асистентски конкурс Иван Лазаров.
Проф. дин Йордан Андреев е знакова фигура за катедрата и Университета. Той се утвърждава като преподавател и учен с висок престиж и ръководител на „Клуб-1300“, учреден още през 1971 г. В дейността на клуба особено важно място заемат теренните експедиции по издирване, проучване и публикуване на епиграфски паметници от епохата на българското средновековие. През 70-те години на ХХ век започват работа също кръжок по „Археология“ и студентското научно обединение – Клуб „Античник“, в които са членували много съвременни авторитетни учени.
През 1981, след асистентски конкурс по История на стария свят, в катедрата постъпва Иван Тодоров. Същият защитава доцентура през 1991 г. и професорска титла по Стара история и Тракология към катедра Стара и средновековна история през 2013 г. През 1984 г. като асистенти в университета започват своята научна кариера Иван Тютюнджиев (дисциплината "История на българските земи в периода XV-XVII в.") и Пламен Павлов (дисциплината "История на Византия"), а през 1988 г. Кирил Петков, който започва работа като асистент и старши асистент по "Средновековна българска история" до 1994. Понастоящем Кирил Петков е професор по средиземноморска и западноевропейска история в университета Wisconsin-River Falls (САЩ).
През средата на 80-те години на ХХ век се обособява дисциплината „История на българските земи ХV-ХVІІ в.“ Първият титуляр като гост-професор е Цветана Георгиева, а след 1990 г. лекционните курсове са поети от проф. д.и.н. Иван Тютюнджиев, проф. д-р Красимира Мутафова, и доц. д-р Гергана Георгиева.
През 1986 г. и 1987 г. в катедрата постъпват като асистенти по Средновековна обща история Калин Тодоров и Надежда Христова. След конкурси през 1988 г. и 1989 г. към състава на катедрата се присъединяват Стела Монева (дисциплината "Стара история") и Красимира Мутафова (дисциплината "История на българските земи в периода XV-XVII век"). През 1987 г. като редовен аспирант в катедрата идва и Стефан Йорданов, който след защитата на своята кандидатска дисертация през 1991 г. се утвърждава като преподавател по Стара история и като учен с широки изследователски интереси. През 1993 г. и 1994 г. като асистенти в университета постъпват Ивелин Иванов, понастоящем професор по „Средновековна обща история“, и Димитър Димитров, понастоящем доцент по „История на Византия“ и „Средновековна история на балканските народи“. През 1999 г. като асистент по Средновековна българска история към катедрата се присъединява Момчил Младенов, който защитава докторска степен през 2011 г. и се утвърждава като отличен преподавател и изследовател на Второто българско царство.
Сред изтъкнатите ръководители на катедрата в представения период са утвърдени учени като проф. д.и.н. Йордан Андреев, доцент Георги Първев, проф. д.и.н. Иван Тютюнджиев, доц. д-р Стоян Богданов. Нейният съвременен облик е оформен през 2006/2007 г., когато катедра "Стара история и етнология" се преобразува и част от нея се интегрира в нова катедра - „Стара и средновековна история“. След излизането в пенсия на проф. д.и.н. Йордан Андреев през 2006 г. катедра „Стара и средновековна история“ се ръководи от доц. д-р Иван Лазаров, който оглавява този преподавателски и научен колектив в продължение на почти тринадесет години – до пенсионирането си през 2019 година. Ръководството на катедрата се поема от проф. Пламен Павлов, който е временно изпълняващ този пост до академичните избори през май-юни 2019 г. След юли 2019 година ръководител на катедрата е проф. д-р Ивелин Аргиров Иванов.
През 2007 г. към катедрата се присъединява Живко Жеков като асистент по Стара история и Тракология. През следващата 2008 г. Николай Хрисимов се присъединява към колегиума по Средновековна българска история като хоноруван асистент. Същият продължава работата си към катедрата като щатен асистент през 2012 г.
След преждевремнната смърт на доцент Борислав Примов, на доцент Георги Първев и на доцент Стоян Богданов, лекциите по дисциплината „Средновековна обща история“ се поемат от проф. Ивелин Иванов и доцент Надежда Христова. През септември 2010 г. към екипа на катедрата и колегиума по История на българските земи в периода XV-XVII век се присъединява д-р Гергана Георгиева, която е доцент от 2014 г.
През 2011 г. на щат в университета като главен асистент, а от 2015 г. като доцент по дисциплините „Средновековна обща история“, „История на Византия“ и „Средновековна история на балканските народи“ работи Николай Кънев, който дотогава е в ШУ „Еп. Константин Преславски“.
За дейността на катедрата съществен принос имат и нейните технически сътрудници, сред които трябва да отбележим имената на Ралица Кацъркова (2000 -2017), д-р Павлин Атанасов ( 2017-2020), и Пепа Вълчанова от началото на 2021 г.
Понастоящем катедра „Стара и средновековна история“ е втората по големина структурна единица в Историческия факултет. Тя осъществява обучението и научноизследователската работа на студенти бакалаври, магистри, и на докторанти в следните дисциплини:
-
История на Стария свят;
-
Тракология;
-
Средновековна българска история;
-
История на Византия;
-
Средновековна обща история
-
Средновековна история на балканските народи;
-
История на българските земи XV-XVII в.
Към началото на 2021 г. в катедра „Стара и средновековна история“, работят 10 щатни и 2 хонорувани преподаватели.