Психолого-педагогическа перспектива за ранно детско развитие (0-3 годишна възраст)

---

Форми на обучение / Информационен пакет:

   Редовна (Департамент „Продължаващо образование и допълнителна квалификация“)  Задочна (Департамент „Продължаващо образование и допълнителна квалификация“)  Дистанционна (Департамент „Продължаващо образование и допълнителна квалификация“)

Обучаващо звено:

Департамент „Продължаващо образование и допълнителна квалификация“

Изисквания за прием:

Цели на програмата:

• придобиване на основни теоретико-приложни знания и умения за осигуряване на цялостното физическо и психическо благополучие на детето в периода на яслена възраст;
• идентифициране и разбиране на особеностите и механизмите на детското развитие, с оглед пълноценното използване на огромните възможности за учене на децата в яслена възраст и за подпомагане на родителите в стимулирането на детския потенциал;
• отчитане на многообразието от психосоциални компетентности в опита на детето в процеса на неговото физическо, познавателно, социално, емоционално и езиково развитие.

Професионални компетенции, получавани след дипломирането:

• теоретичните обяснителни модели на психологическата наука за механизмите на психическото развитие в периода на ранното детство (0 -3 г.);
• научната интерпретация на процесите на ранно детско развитие, включващи анализ на ролята на ранните взаимоотношения на детето в множество контексти (семейства, култури, езици, общности и общество);
• физическото, двигателното, емоционалното, социалното, познавателното, игровото, езиковото и комуникативно развитие на детето в периода на ранното и предучилищното детство;
• диагностични процедури за оценка на индивидуалните особености и потребности на детето, обвързани с оптималното овладяване на базисни умения и възможността за неговата активна социализация.

• насърчаване на физическото и психическото здраве на децата, безопасността и чувството за сигурност, чрез отчитане на широкия диапазон на уникални вариации и темп в развитието за всяко дете;
• демонстриране на уважение към всяко дете като индивидуално чувство, мислене и поведение спрямо културата, родния език, индивидуалните способности, семейния контекст и общността;
• стимулиране способностите на детето да се учи чрез игра и спонтанни дейности за осмисляне на своя опит;
• създаване на групови и индивидуални учебни преживявания, които са едновременно предизвикателни и подкрепящи, и правят ученето постижимо за всяко дете, включително на деца със специални способности, увреждания или изоставане в развитието;
• изследване на откривателската активност на детето към физическия и социалния свят, в контекста на игровия механизъм, където то проявява най-непосредствено своята избирателност и емоционалното си отношение към информацията, постъпваща от различни източници;
• ориентиране на възпитателните взаимодействия към стимулиране на активността на детето в разнообразни форми, съответстващи на неговите потребности и индивидуални особености;
• осъществяване на методи и процедури за анализ и оценка на работа по случай и изпълнение на професионалните задължения в мултидисциплинарен екип.

• оптималното развитие и доброто здраве на детето в яслена възраст и тясната взаимосвързаност на моториката и умствената активност;
• физическото развитие на детето обединено в два процеса – от една страна, растежа на тялото и прогресивната промяна на количествените антропометрични параметри, а от друга страна – функционалното усъвършенстване на различни органи и системи, характерни за яслената възраст;
• развитието на анализаторите и усъвършенстването на двигателните умения в контекста на прогресивно подобряващите се възможности на детето за по-диференцирано изследване на особеностите на заобикалящия свят;
• психосоциалното развитие на детето и изграждането на свързаността му с непосредственото социално обкръжение и по нататъшното му включване в социални групи;
• емоционалната регулация като процес, който води до видоизменено емоционално състояние, до създаване на специфична настройка и качествена определеност, съответстваща на контекста (от неутрални някои обекти и предмети се превръщат в приятни и желани, а други – в негативни и избягвани);
• себепознанието в периода на яслената възраст – от имплицитното и неосъзнато знание за своето тяло и неговата пространствена определеност към изграждането на усет за себе си с диференциацията от останалия свят, което подготвя и себеосъзнаването в плоскостта на социалните измерения;
• образователната стойност на игровия механизъм за развитието на символната функция на познанието и развитие на въображението, способността за абстрахиране от конкретна ситуация и моделиране на нова действителност;
• познавателното развитие като способност да се установяват причинно-следствени отношения и да се достига до причинни обяснения за явленията в реалността, както и до манипулиране на обектите и използване на инструменти за постигане на желани трансформации, от страна на детето;
• моделът на детското езиково развитие и уменията за езиково общуване като способност за осъществяването на взаимодействието на детето с околния свят, включително за приобщаването му към сложно организираните социални норми.