Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" | Специалности | Специалност Психология на ранното детско развитие (ранна детска и предучилищна възраст)

Психология на ранното детско развитие (ранна детска и предучилищна възраст)

Форми на обучение / Информационен пакет:

Редовна (Департамент „Продължаващо образование и допълнителна квалификация“) Задочна (Департамент „Продължаващо образование и допълнителна квалификация“) Дистанционна (Департамент „Продължаващо образование и допълнителна квалификация“)

Обучаващо звено:

Департамент „Продължаващо образование и допълнителна квалификация“

Изисквания за прием:

Квалификационна програма „Психология на ранното детско развитие (ранна детска и предучилищна възраст)“ е предназначена за допълнителна квалификация на лица, завършили ОКС „бакалавър“ или ОКС „магистър“ от професионалните направления: 1.2. Педагогика, 3.2. Психология, 3.4. Социални дейности , 7.1. Медицина и фармация (Медицински сестри, Сестрински и акушерски грижи, Психиатрия и медицинска психология) и кандидати придобили ОКС „професионален бакалавър“ от професионално направление 7.1. Медицина и фармация (Медицински сестри). По програмата могат да кандидатстват и студенти, които се обучават в същите професионални направления и са в трети или четвърти курс (бакалавърска програма) или са в процес на обучение в магистърска програма. Свидетелствата за професионална квалификация на тези студенти ще бъдат издавани след като предоставят диплома за завършено висше образование.

Цели на програмата:

Целта е да се придобият основни теоретико-приложни знания и умения за осигуряване на цялостното физическо и психическо благополучие на детето в периода на ранното детство, съответстващи на съвременните психологически схващания за особеностите и механизмите на детското развитие и целящи по-пълноценното използване на огромните възможности за учене на децата в тази възраст и за подпомагане на родителите в стимулирането на техния потенциал. Психолозите по ранно детско развитие са обучени да идентифицират и разбират основните постижения в опита на детето в процеса на неговото физическо, познавателно, социално, емоционално и езиково развитие, които се проявяват в многообразие от компетентности, знания и действия. Отразено в социокултурните норми и научно обосновани концепции за детското развитие, познаването на динамиката в хода на детското развитие от раждането до постъпването в училище е важно, доколкото подготвя появата на по-високи нива в психичния живот на детето, като задава ориентири, които специалистите, полагащи грижи за децата, трябва да познават и по възможност да прилагат при взаимодействието си с тях.

Професионална квалификация:

Специалист по психология на ранното детско развитие

Професионални компетенции, получавани след дипломирането:

Знания за:

теоретичните обяснителни модели на психологическата наука за механизмите на психическото развитие в периода на ранното детско развитие;
научната интерпретация на процесите на ранно детско развитие, съчетаващи действието на много децентрализирани и локални взаимодействия на различни компоненти в организацията на психичния живот;
физическото, двигателното, емоционалното, социалното, познавателното, игровото, езиковото и комуникативно развитие на детето в периода на ранното и предучилищното детство;
диагностични процедури за оценка на индивидуалните особености и потребности на детето, обвързани с оптималното овладяване на базисни умения и възможността за неговата активна социализация.

Умения по:

разпознаване на пластичността и динамиката на мозъчното развитие и трансферът на схеми, преминаващ от процеса на активното двигателно овладяване на света към познавателното отражение на обектите и езиковото им означаване като предпоставка за адекватното функциониране и адаптация на човешкия индивид от раждането до постъпването в училище;
изследване на откривателската активност на детето към физическия и социалния свят в контекста на игровия механизъм, където то проявява най-непосредствено своята избирателност и емоционалното си отношение към информацията, постъпваща от различни източници;
ориентиране на възпитателните взаимодействия към стимулиране на активността на детето в разнообразни форми, съответстващи на неговите потребности и индивидуални особености;
отчитане на широкия диапазон на индивидуални различия в детското развитие;
осъществяване на методи и процедури за анализ и оценка на работа по случай и ефективността на провежданите психологически интервенции;
изпълнение на професионалните задължения в мултидисциплинарен екип.

Компетентности за:

оптималното развитие и доброто здраве на детето и тясната взаимосвързаност на моториката и умствената активност;
физическото развитие на детето, обединено в два процеса – от една страна, растежа на тялото и прогресивната промяна на количествените антропометрични параметри, а от друга страна – функционалното усъвършенстване на различни органи и системи, характерни за определена възраст;
развитието на анализаторите и усъвършенстването на двигателните умения в контекста на прогресивно подобряващите се възможности на детето за по-диференцирано изследване на особеностите на заобикалящия свят;
социалното развитие на детето и изграждането на свързаността му с непосредственото социално обкръжение и по-нататъшното му включване в социални групи;
себепознанието в периода на ранното и предучилищното детство – от имплицитното и неосъзнато знание за своето тяло и неговата пространствена определеност към изграждането на усет за себе си с диференциацията от останалия свят, следвано от постепенната идентификация на Аз-образа, осигуряваща постоянството му във времето, което подготвя и себеосъзнаването в плоскостта на социалните измерения;
емоционалната регулация като процес, който води до видоизменено емоционално състояние, до създаване на специфична настройка и качествена определеност, съответстваща на контекста (от неутрални някои обекти и предмети се превръщат в приятни и желани, а други – в негативни и избягвани);
образователната стойност на игровия механизъм за развитието на символната функция на познанието и развитието на въображението, способността за абстрахиране от конкретна ситуация и моделиране на нова действителност;
познавателното развитие като способност да се установяват причинно-следствени отношения и да се достига до причинни обяснения за явленията в реалността, както и до манипулиране на обектите и използване на инструменти за постигане на желани трансформации от страна на детето;
моделът на детското езиково развитие и уменията за езиково общуване като способност за осъществяването на взаимодействието на детето с околния свят, включително за приобщаването му към сложно организираните социални норми.