История на България
Форми на обучение / Информационен пакет:
Редовна (Исторически факултет)
Задочна (Исторически факултет)
Самостоятелна
Обучаващо звено:
Исторически факултет
Цели на програмата:
Докторската програма цели да се подготвят научни кадри с висока степен на квалификация и компетентност в научната и образователната сфера, способни своевременно, бързо и надеждно да разрешават научноизследователски, образователни и социални проблеми, да отговорят на новите тенденции в науката, културата и образованието, заложени в стратегията на Европейския съюз. При организацията на докторската програма по „История на България“ са формулирани следните по-конкретни цели, обвързани със съвременните тенденции при обучението на докторанти:
-
разработване на пакета от учебна документация на докторанта (квалификационна характеристика, учебен план, учебни програми, индивидуален план на докторанта и др.);
-
съответствие на изследванията, научните постижения и публикациите на преподавателите, обучаващи докторанти със съвременните научни постижения в направлението;
-
стимулиране и осигуряване на възможности за научна изява и за публикационна активност на докторантите.
Докторската програма цели задълбочена подготовка на научни кадри и разработване на дисертационни трудове, разглеждащи актуални проблеми от сферата на българската история. Целта е докторантите да придобият комплекс от качества за осъществяване на компетентна научно-приложна и преподавателска дейност в областта на българската история в различните ѝ основни раздели (Средновековна българска история; Историята на българските земи през XV – XVII в.; Нова история на България през XVIII – XIX в. – Възраждане; Нова история на България 1878 – 1944 г. и Съвременна история на България), в зависимост от конкретната специфика на докторантурата.
Професионални компетенции, получавани след дипломирането:
Определят се съгласно Квалификационната рамка на Европейското пространство за висше образование и Националната квалификационна рамка на Република България:
Знания:
-
овладяване от страна на докторанта на информативно-когнитивна култура с цел придобиването на системна информация и овладяване задълбочени знания по История на България и сродните на нея научни дисциплини;
-
методологията и методиката на научните изследвания и понятийния им апарат и др.
Умения:
-
овладяване от докторанта на регулативно-рефлексивна култура, включваща общодидактически и частно-технологични умения и способности за чуждоезикова комуникация и компетентност в областта на екипната работа;
-
овладяване на професионални умения за научно-изследователска работа;
-
прогностика и критично оценяване при интерпретация и внедряване на научни тези в практиката и други умения за изследователска, педагогическа и социална активност.
Компетентности:
-
изграждане на аксиологично-афективна кулутура, отразяваща оценъчно-нормативно отношение при изявяване на субект-субектно отношение към колегията и експериментираните лица;
-
изследователски нагласи за фактите, явленията и процесите.
След успешната защита на дисертационния труд, професионалните компетенции се съдържат в оформянето на специалисти в дадената област на българската история.
Успешно завършилите докторската програма получават следните специфични компетенции:
-
да преподават университетски курсове и дисциплини в областта на научната си специалност;
-
да осъществяват научни изследвания, реализирани във вид на научни доклади, статии, студии, монографии;
-
да разработват, ръководят и участват в научноизследователски проекти на локално, регионално, национално и международно ниво;
-
да участват в разработването на програмни документи – стратегии, планове, концепции и др.
Професионална реализация:
В професионално отношение успешно приключилите докторантурата имат възможност да се реализират като:
-
преподаватели във висши учебни заведения;
-
научни работници в изследователски институти и центрове;
-
експерти в национални и регионални органи, свързани с областта на културата и образованието (Министерството на културата; Министерството на образованието и науката; отдел „Култура” към общините и др.);
-
специалисти в НПО, разработващи научноизследователски и практико-приложни проекти;
-
уредници в регионални и общински музеи в страната;
-
експерти в системата на българските архиви.