Център по геоархеология и прогнозно археологическо моделиране (GEOARCHCE)

През отчетния период устройването и институционализирането на Център премина през няколко етапа.

1. Закупуване на специализирана апаратура и оборудване

   Целта е създаването и функционирането на геоинформационната инфраструктура на Центъра по геоархеология и прогнозно археологическо моделиране.

   • Доставени са 27 бр. лаптопи, разпределени както следва: 16 бр. в учебната зала, 10 бр. в лабораторията и 1 бр. в офиса на Центъра. Операционните системи и офис пакети са инсталирани съобразнo лицензионните права на Университета.
   • Осъществена доставка на специализиран ГИС софтуер, необходим за лабораторна и теренна научноизследователска работа, и за обучение на студенти.

   За успешна реализация на теренните обходи с цел създаване на база данни за археоло­гически обекти и верифициране на прогнозните археологически обекти в двата апробирани района бе закупена специализирана археологическа техника.

   На първо място бяха закупени 2 бр. компютри с Глобална навигационна сателитна система (ГНСС). Устройствата са на фирмата Trimble, модел Juno 5D.

   За да се гарантира по-високо качество на илюстративните материали, съпътстващи описа­нията на конкретните археологически обекти, бяха закупени и 3 бр. D-SLR фотоапарати Nikon 3200D с резолюция 24 Mpx.

   За обслужване на теренната работа бяха закупени и два металдетектора – White's MXT PRO и Garrett GTI 2500, като последният беше допълнително снабден с бобина за дълбоко търсене.



2. Устройване и обзавеждане на Център по геоархеология и прогнозно археологи­ческо моделиране GEOARCHCE
   • Създаване на материална и техническа инфраструктура

   Със Заповед №РЗ-508/28.01.13 на „Център по геоархеология и прогнозно археологическо мо­делиране (GEOARHCE)“ бяха предоставени три зали: учебна зала (сем. 429) с обща площ 36 кв. м; лаборатория (сем. 430) с обща площ 36 кв. м и офис-кабинет (сем. 435) с площ 18 кв. м. Цялостният ремонт на трите зали бе приключен на 30 март 2013 г. Основният ремонт, който бе съобразен с предназначението на всяка зала, бе финансиран от ВТУ.

   Учебната зала, която е предназначена за обучение на 24 студенти, бе оборудвана с: 13 лек­ционни маси, 24 стола, катедра и маса за преподавател; щори за прозорци във връзка с ползване на проектор за презентации.

   Лабораторията е предназначена за обработка на археологически данни и тяхното интегри­ране в ГИС среда, обработка на археологически материали (керамика и др.), които се откриват по време на обхожданията; съхраняване на целия картен материал, който е необходим във връзка с изграждане на селищни модели; обучение на магистри.

   Офис-кабинетът е предназначен за ръководителя на проекта и центъра. В него се провеж­дат заседанията на научния екип.

   Във връзка с обзавеждането и институционализирането на Центъра по геоархеология бе на­правен проект за запазен знак и логотип и рекламни табели.

   Лабораторията е обзаведена с проектор и интерактивна дъска, както и с LED телевизор 47“ с HDMI вход, които са изключително полезни за презентации при обсъждане на заплануваните дейности по проекта и при отчитане на постигнатите текущи резултати. Учебната зала е снабдена с проектор и бяла дъска. Освен това Центърът е оборудван и с 2 бр. лазерни мултифункционални устройства (принтер, копир, скенер), които се използват при предварителната подготовка на мате­риали, необходими за археологическите обходи в заложените моделни речни басейни – разпечатва­не на карти, ортофото изображения, таблици с данни за археологическите обекти и пр.

   Лабораторията е обзаведена и с допълнителна апаратура, необходима за специфичната научноизследователска работа в направлението на геоархеологията. Към нея спадат стерилиза­тор-сушилня, предназначен за предварителна обработка и подготовка на почвени проби и проби от неспоени материали за анализ, вибрационна машина и сепарационни сита с различен диаметър, прецизна електронна везна с точност 0,001g за определяне на теглото на отделните фракции и дигитален микроскоп.

   Осъществено е обучение на екипа относно използването на апаратурата. Центърът е снаб­ден и с сонди (пробовземачи) за почви и неспоени материали – за глина и влажна почва и ком­бинирана за пясък.

   • Създаване на информационна инфраструктура

   Наред с техническото оборудване на Центъра, бе направен съществен принос към изграж­дане на неговата информационна инфраструктура.

   Придобиването на геоданни е една от първите стъпки към осигуряване на информа­ционната инфраструктура на Проекта. Закупени са едромащабни топографски карти (ЕТК). За да бъдат използвани преференциалните условия за доставка на геоданни за академични организации съобразно условията на чл. 8, ал. 4 от ЗКИР и чл. 48, ал. 3 от Тарифа 14 на 19 ноември 2013 г. беше сключен договор между ВТУ и АГКК (КД-2-65).

   Заплатени и получени са 850 картни листа (в т.ч. 750 многоцветни) ЕТК 1:5000 в координатна система 1970 и 175 картни листа в координатна система 1950, 19 бр. картни листи от Баланс на зе­мята 1956 г. и 55 картни листа 1:10000 от Дунавската карта, както и техни дигитални копия в георе­фериран и оригинален сканиран вариант.

   По време на работното посещение в Археологическия музей в гр. Констанца и срещата с не­говото ръководство бе получена като дарение специализирана научна литература, която постави началото на научната библиотека на Центъра.

   Придобитото модерно оборудване на екипа, лабораторията и залата за обучение към Центъра по геоархеология и прогнозно археологическо моделиране, както и на из­граждащата с научно-информационна база данни създава солидна изследователска инфраструктура за интердисциплинарни изследвания във ВТУ и приложение на широк набор от ГИС-технологии в археологическата работа.

   • Институционализиране на Центъра по геоархеология и прогнозно археологиче­ско моделиране

   Съгласно чл. 56, ал. 4 от Правилника на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ научните центрове са едно от организационните форми за осъществяване на научноизследователска дейност на Университета. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Правилника на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ центровете из­вършват дейността си по утвърдени от Академическия съвет правилници и статути. С оглед на тези разпоредби научният екип на Проекта взе решение за изготвяне на проект за Правилник за устройството и дейността на Центъра по георахеология и прогнозно археологическо моделиране (GEOARCHCE). Обсъждането и изработването на окончателния текст на Правилника предстои, след което ще бъде предложен на Академическия съвет за одобрение. Стъпка в посока на институциона­лизирането на Центъра бе откриването на щат и назначаването на експерт към Центъра, който ще отговаря за административното обслужване на неговата дейност.

   На 29 май 2013 г. Центърът бе официално открит от Ректора на Университета проф. д.п.н. Пламен Легкоступ в присъствието на зам.-ректора по учебната дейност проф. д-р Петко Петков, председателят на Общото събрание на Университета и деканът на Исторически факултет доц. д-р Андрей Андреев, преподаватели и студенти. На откриването беше поканен акад. Владимир Овчаров, Управител на Фонд „Научни изследвания“, който не можа да присъства поради професио­нални ангажименти.

През отчетния период научноизследователската работа на Центъра бе посветена на инвентаризация на археологическите обекти в басейна на р. Суха река.

С оглед на двата подходящи сезона за такива издирвания, ранна пролет и късна есен, и с оглед на преподавателската и учебна дейност на членовете на екипа, бе взето решение двата те­ренни обхода да бъдат проведени в края на м. април и м. октомври с продължителност от по 10 дни всеки.

За територия и на двата обхода бе избрано средното течение на р. Суха река. Именно за тази територия бе направена инвентаризация на археологическите обекти в басейна на р. Суха река посредством:

• Изтегляне на картоните на всички археологически обекти в изследвания район, регистри­ране в АИС АКБ след получаване на разрешение за достъп от националния администратор доц. д-р Георги Нехризов (НАИМ при БАН, София);
• Систематизиране и анализ на публикуваната научна информация за археологическите обек­ти от изследвания район.

1. Систематизиране на информацията от АИС АКБ

   Разполагахме с регистрационни картони за 35 селища с включени в тях 141 археологически обекти. Данните от картоните на всички регистрирани в АИС АКБ обекти бяха внесени в атрибутивни таблици. По този начин бе дадена възможност те да бъдат интегрирани в ГИС среда и да бъдат изготвени карти и проекти за мобилните устройства, които да ориентират екипа на терена за нали­чието на съответните обекти, както и да бъдат уточнени техните GPSкоординати.

2. Систематизиране на научната информация

   При систематизирането и анализа на научните публикации за археологически обекти в из­следвания район бе установено, че за част от регистрираните в АИС АКБ обекти има публикации.

3. Обучение за работа с ГИС

   Проведени бяха две последователни работни срещи – обучения през месец март, 2013 го­дина във ВТУ, при които екипът на катедра „География“ и членове на научния екип на Проекта доц. д.-р Р. Янков, доц. д-р Г. Петров и ас. М. Петрова влезе в ролята на обучаващ, а екипът на катедра Археология – на обучаем.

   По време на първата среща, първоначално бе осъществено запознаване с onlineГИС-прило­жения, вкл. Географската информационна система на Министерство на регионално развитие и бла­гоустройство (ГИС на МРРБ, http://gis.mrrb.government.bg/MRRB/). Други усвоени умения в тази част на обучението саизмервания и създаване на потребителски слоеве в GoogleEarth, както и умения за работа с източници на топографска и тематична картна информация в интернет.

   На следващо мястобеше обърнато внимание на възможностите на свободна за ползване настолна ГИС – МapMakerGratisза създаване и редактиране на графични обекти, създаване на ве­кторни слоеве, съдържащи точкови, линейни и площни пространствени обекти.

   На последно място в тази среща бяха усвоени умения, породени от необходимостта в ГИС да се използват единствено предварително калибрирани (геореферирани) картографски основи.

4. Интегриране на археологическите и палеогеографски данни в ГИС-среда

   Главна цел е разработването на прогнозни археологически модели, които могат да бъдат приложени извън еталонните територии. Развитието на теоретичния модел за прогнозиране на потенциални археологически обекти и тяхното идентифициране се базира на възможностите за интеграция на данни, анализ и визуализация в ГИС Програмните ГИС средства, на които се базира дейността по интегриране на данните и разра­ботката на прогнозния модел са ArcGIS v.10x, Global Mapper v. 14, DigiTerraExplorer v.7 (лицензирани продукти), Map Maker Gratis v.3.5 и 3DEM v.20x (freeware).

   Дейностите по интегриране на данните в ГИС-среда включиха като начален етап изготвянето на компютърна топографска и ортофотокарта за определяне на района на изследване по Суха река, терените за обход и локализация на известните обекти. В съставеният ГИС-проект в ArcGIS като основни са въведени слоеве от геореферирани сканирани копия на топографски карти, геоложки карти, почвени карти, ортофотоизображения от ГИС на МРРБ, хидрографска мрежа, населени места и данни за административните граници. По тях е определен водосборният басейн на реката и топо­графският обхват на землищата в поречието, включени с нови векторни слоеве. В зависимост от нуждите са използвани топографски карти в мащаби 1:50000, 1:25000 и 1:5000.

   Следващият етап от работата по разработване на прогнозен геоархеологически модел включ­ва създаването на мрежа от пространствени модули. Тя е съставена от квадратни еднокилометрови клетки получени от препокриването на посочените землища и водосборния басейн на Суха река (789 бр. 1 км квадрати).

5. Обучение в съвременните методи на издирване на археологически обекти, за ра­бота с мобилните устройства и ГИС софтуер

   С оглед на подготовката на теренните издирвания планирани през април в края на март бе проведено обучение на сътрудниците в Центъра в съвременните методи на издирване на археологически обекти и работа с мобилни навигационни устройства и ArcPad. То бе реализирано от членовете на научния екип на Проекта доц. д-р Георги Нехризов и докторант Надежда Кечева (НАИМ-БАН, София).

   С поредица от лекции, онагледени с презентации, участниците в проекта – преподаватели и докторанти от катедри „Археология“ и „География“ от ВТУ – бяха запознати с:

   • Основните принципи и най-новите научни достижения в издирването на археологически обекти.
   • Организация на дейностите в проучвателския екип;
   • Последователност в подготовка и провеждане на теренни издирвания
   • Видове археологически обекти по отношение на методиката на документиране
   • Принципите за обработка на резултатите от теренната работа – въвеждане и обработка на информацията в геобаза данни

   В отделна лекция беше представена новата версия на компютърната система „Археологически карта на България“, достъпна чрез интернет. Демонстрирани бяха редът за въвеждане на данни за новорегистрирани археологически обекти, проверката на регистрационните карти, принципи на търсене и експортиране на данни. Обучаваните бяха запознати и с организационната структура на Археологически карта на България.

   Семинарите включваха многократно събиране с преподавателите и докторантите от катедри „Археология“ и „География“ от ВТУ на терен и практикуването на използваната съвременна методика чрез работа с мобилните ГИС устройства и софтуера ArcPad, v. 10.0. Това включва: тотално обхождане на дадена територия, изчертаването на границите на обхождане в мобилното устройство, свалянето на придобидите на терен данни на настолни компютри и последващата им обработка в ГИС-среда.

   На 06.04.2013 г. беше проведено обучение за работа със софтуера на закупените ком­пютри с ГНСС – DigiTerraExplorer. Обучението беше проведено от Таня Славова и Атанас Русев от Българска Геоинформационна Компания. Участие в обучителния семинар взеха всички членове на екипа, работещ по проекта, както и допълнително поканени колеги от катедра „Археология“ към Историческия факултет на ВТУ.

6. Подготовка и провеждане на тотални теренни обходи

   За теренните издирвания през м. април 2013 г.беше определена територия с цел провер­ка на предварителната локализация по топографски карти на археологически обекти с по-стара регистрация в АКБ (без GPS-координати) и запознаване с физикогеографското обкръжение. Конкретно тази територия обхваща северната част на средното течение на Суха река (землищата на селата Оногур, Балик (община Тервел), Ефрейтор Бакалово (община Крушари) и Крагулево (община Добрич).

   За целите на теренните издирвания през м. април проф. д-р Р. Янков, доц. д-р Г. Петров и ас. М. Петрова изготвиха ГИС проект с топографска и оротофото основа, който бе зареден в мобилните устройства TrimbleJuno 5D със софтуер DigiTerra Explorer 7 Professional.

   На свое заседание научният състав на Центъра взе решение организацията и провеждането на теренните издирвания да бъде възложено на екип в състав:

   • Доц. д-р Росина Костова (катедра „Археология“, ВТУ) – научен ръководител;
   • Гл. ас. д-р Олег Александров (катедра „Археология“, ВТУ) – зам. научен ръководител;
   • Гл. ас. д-р Андрей Аладжов (Секция „Средновековна археология“, НАИМ при БАН-София) – зам. научен ръководител;

   Доц. д-р Р. Костова изготви Работна програма за теренните издирвания и подготви докумен­тите, изискуеми за получаване на Разрешение по силата на чл. 161, ал. 2 ЗКН. След изпращането на документите до Съвета за теренни проучвания бе получено Разрешение за спасително археологиче­ско проучване №61/28. 03. 2013 г., което е със срок до края на календарната година.

   Теренните издирвания в северната част на средното течение на Суха река бяха проведени от 12 до 19 април 2013 г. от експедиция, съставена от представители на двете партньорски институ­ции, катедра „Археология“ и катедра „География“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и НАИМ при БАН, гр. София:

   • Ръководител: доц. д-р Росина Костова (катедра „Археология“, ВТУ);
   • Зам.-ръководители: гл. ас. д-р Олег Александров (катедра „Археология“, ВТУ) и гл. ас. д.-р Андрей Аладжов (НАИМ при БАН, София);
   • Членове: проф. дин Казимир Попконстантинов (катедра „Археология“, ВТУ), доц. д-р Румен Янков (катедра „География“, ВТУ), доц. д-р Галин Петров (катедра „География“, ВТУ), доц. д-р Стефан Чохаджиев (катедра „Археология“, ВТУ), ас. Мария Петрова (катедра „География“, ВТУ), Боряна Люцканова (докторант в катедра „Археология“), Марин Маринов (докторант в катедра „Археология“), Боян Иванов (докторант в катедра „Археология“), гл. ас. д-р Иво Чолаков (НАИМ при БАН, София).

   Теренните издирвания имаха три основни задачи:

   1. Уточняване на локализацията на археологическите обекти, които са регистрирани в АИС-АКБ;
   2. Регистриране на археологически обекти, които са известни от публикации, но не са реги­стрирани в АКБ;
   3. Регистриране на нови археологически обекти в АКБ.

   Регистрирани бяха общо 37 основни обекта, като 21 от тях има повече от 1 подобект От тези 37 обекта, само 8 са регистрирани в АИС-АКБ преди проведените теренни издирвания, т. е., новорегистрираните обекти са 29.

7. Подготовка на теренните обходи през м. октомври 2013 г.

   Основната цел на теренния обход през м. октомври бе верифициране на прогнозния се­лищен модел, изработен въз основа на интегрирането и анализа на ахреологическите обекти и геоданни, регистрирани по време на обхода през м. април в северната част на средното течение на Суха река.

   Втората ни задача бе геофизично проучване на обекти от първия етап на издирванията в северната част на басейна на Суха река. Бяха избрани два обекта – късноантичната крепост в м. Калето до с. Оногур и римско селище в землището на с. Ефр. Бакалово.

   Конкретно територията на теренните обходи през м. октомври включва южната част на средното течение на реката.

   За подготовката на тези теренни издирвания основната задача бе разработване на прогнозен геоархеологически модел, което включва създаването на мрежа от пространствени модули. Тя е съставена от квадратни еднокилометрови клетки получени от препокриването на посочените зе­млища и водосборния басейн на Суха река (789 бр. 1-км квадрати).

   За цялата планирана за издирване площ, както и за всеки от седемте сектора по отделно проф. д-р Р. Янков, доц. д-р Г. Петров и ас. М. Петроваизработиха ГИС-проектите в DigiTerra Explorer 7 Professional за многофункционалните GPS устройства TrimbleJuno 5, и в ArcGIS.Бяха съставени и разпечатани топографски основи и ортофото карти, както и перспективен изглед, разработен в про­грамите GlobalMapper и 3DEM за всеки от посещаваните участъци. С такива комплекти разполагаше всеки участник в експедициите.

   Теренните издирвания в северната част на средното течение на Суха река бяха проведени от 18 до 26 октомври 2013 г. от експедиция, съставена от представители на двете партньорски ин­ституции, катедра „Археология“ и катедра „География“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и НАИМ при БАН, гр. София:

   • Ръководител: доц. д-р Росина Костова (катедра „Археология“, ВТУ);
   • Зам.-ръководители: гл. ас. д-р Олег Александров (катедра „Археология“, ВТУ) и гл. ас. д.-р Андрей Аладжов (НАИМ при БАН, София);
   • Членове: проф. дин Казимир Попконстантинов (катедра „Археология“, ВТУ), доц. д-р Румен Янков (катедра „География“, ВТУ), доц. д-р Галин Петров (катедра „География“, ВТУ), доц. д-р Стефан Чохаджиев (катедра „Археология“, ВТУ), ас. Мария Петрова (катедра „География“, ВТУ), Боряна Люцканова (докторант в катедра „Археология“), Марин Маринов (докторант в катедра „Археология“), Боян Иванов (докторант в катедра „Археология“), доц. д-р Георги Нехризов (НАИМ при БАН, София), гл. ас. д-р Иво Чолаков (НАИМ при БАН, София), докторант Надежда Кечева (НАИМ при БАН, София). Поради предвидените гео­физични проучвания, към експедицията се присъедини и инж. д-р Никола Тонков (НАИМ при БАН, София).

   Първоначалният анализ на данните от теренните издирвания в южната част на средното те­чение на р. Суха река през м. октомври показва, че са регистрирани 38 обекта, от които 13 имат повече от един подобект. Два от обектите са със стара регистрация, т.е. новорегистрираните обекти са 36.

   Регистрираните основни обекти по време на двата обхода са 75, като 21 от тях имат повече от един подобект. Десет от обектите имат стара регистрация, но при всички е добавена нова информа­ция, включително са регистрирани и подобекти (напр. подградията на крепостта до с. Оногур-1011.1 и на крепостта в м. Шан кая-1004.1). Новорегистрираните обекти са 65.

След приключване на теренните издирвания през м. октомври въз основа на предварител­ния анализ на резултатите от работата ни в басейна на р. Суха река и с оглед на перспективите за развитие на прогнозното археологическо моделиране за територията на Добруджа бе направено работно посещение в Северна Добруджа (Румъния). Организацията на посещението бе възложена на доц. д-р Р. Костова, като бяха очертани следните основни цели:

• Установяване на контакт с колеги от Археологическия музей в гр. Констанца, най-големи­ят музей в Северна Добруджа, с оглед на бъдещо партньорство в международни проекти, свързани с документирането и опазването на археологическото наследство в Добруджа;
• Посещаване на горното течение на р. Суха река, която се влива в ез. Олтина на десния бряг на р. Дунав;
• Посещаване на реперни археологически обекти в Северна Добруджа: Тропеум Траяни, скалният манастир до с. Мурфтлар и крепостта Истрия.

Бе установен контакт с д-р Константин Кера и д-р Габриел Талматски от Археологическия му­зей в Констанца, които подпомогнаха организирането на работното посещение. То протече от 8 до 11.11.2013 г., като в него се включиха проф. дин К.Попконстантинов, доц. д-р Р. Янков, доц. д-р Р. Костова, доц. д-р Г. Петров, гл. ас. д-р О. Александров, ас. М. Петрова, докторантите М. Маринов, Б. Люцканова и Б. Иванов. В първия ден на посещението направихме престой и оглед на коритото на Суха река и околните терени при вливането `и в ез. Олтина. След това с водачеството на д-р К. Кера от АМ-Констанца посетихме музея, крепостта и Триумфалния паметник на имп. Траян. След това посе­тихме скалният манастир до с. Мурфатлар, който е затворен за туристически посещения. Там беше направена богата фотодокументация на помещенията и запазените в тях надписи (руноподобни, на глаголица и кирилица) и рисунки-графити. На следващия ден посетихме Археологическия музей в Констанца. След като разгледахме постоянната и временната експозиция, проведохме среща с Директора д-р Габриел Кустуря и д-р К. Кера. На нея бях разменени книги и бяха очертани пара­метрите на бъдещо сътрудничество: участие на колегите от Музея в работния семинар, планиран за следващия етап на Проекта, където ще представят резултатите от подобен проект за теренни издирвания и интегриране на археологическите данни в ГИС-среда, направен в Северна Добруджа; сътрудничество между ВТУ и Музея по програма „Еразъм“; разработване на съвместни проекти по европейски програми. След това с водачеството на д-р Лунгу Ливиу посетихме крепостта Истрия и разположеният на нейна територия музей.

Съгласно работната програма по Проекта, беше създаден сайт на Центъра по геоархе­ология и прогнозно археологическо моделиране (GEOARHCE) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (www.geoarchce.uni-vt.bg). Сайтът е създаден като информационна структура и в момента се работи по попълването на неговото съдържание. Настоящият проект е представен на съответната страница (подстраница) на сайта.

Характеристиките на сайта са следните:

1. Платформа – сайтът е реализиран на базата на Microsoft .NET платформа с използване на aspx страници.


2. Хостинг – сайтът се хоства във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.


3. Интегрираност – сайтът е интегриран в общата университетска информационна система и съдържанието му се показва и в официалния сайт на Великотърновския университет.


4. Система за управление на съдържанието – сайтът използва системата за управление на съдържанието, която се използва за официалния сайт на университета.


5. Съдържание – сайтът ще има версия за български език и версия за английски език. Разработването на английската версия ще се осъществи след цялостна структурна и контентна ре­ализация на българската версия.


6. Структура – пространството на страницата е оформено по следния начин:
   • заглавна част с лого на Центъра и наименование,
   • меню за навигация,
   • основна част за показване на съдържанието на страниците,
   • в долната част навигационни връзки.


7. Навигация – менюто за навигация съдържа:
   • Начало,
   • Актуално,
   • Екип,
   • Цели,
   • Изследвания:
   • Теренни проучвания
   • Публикации
   • Карти
   • Проекти:
   • Приключени
   • Действащи
   • В етап на оценка
   • Партньори:
   • Партньори
   • Полезни връзки
   • Магистърска програма,
   • Квалификационна характеристика,
   • Дисциплини,
   • Връзки.


8. Съвместимост – сайтът е съвместим с всички популярни в момента браузъри.

След приключване на теренните обходи през м. октомври започна подготовката за провеж­дане на годишната работна среща на научния екип на проекта, на която трябваше да се направи обобщение на работата по изпълнението на Работната програма за І етап на проекта. На заседание на членовете на Центъра бяха разпределени задачите по подготовката на срещата и бе насрочена дата за провеждане на самата среща.

Годишната работна среща бе проведена на 22. 11. 2013 г. в лабораторията на Центъра във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Присъстваха всички членове на екипа от Университета: проф. дин К. Попконстантинов, доц. д-р Р. Янков, доц. д.-р Р. Костова, доц. д-р Г. Петров, гл. ас. д-р О. Александров, ас. М. Петрова, докторанти Б. Люцканова, М. Маринов, Б. Иванов. С членовете на екипа от НАИМ-БАН доц. д-р Г. Нехризов, гл. ас. д-р А. Аладжов, гл. ас. д-р И. Чолаков, докторант Н. Кечева бе на­правена връзка по Skype.

Проф. Попконстантинов представи отчет за изразходването на финансовите средства за І етап на проекта по предвидените във Финансовия план пера. Беше подчертано, че като цяло средствата са усвоени пълноценно и целесъобразно. Неусвоени средства остават в перо „Апаратура и специа­лизирано оборудване“ и „Командировки“ от страна на ВТУ и НАИМ, което налага по-прецизно пла­ниране на средствата за тези дейности през ІІ етап.

Доц. д-р Р. Янков представи резултатите от работата на колегите от катедра „География“ по ин­тегрирането на данните от теренните издирвания през м. април и октомври в ГИС среда чрез богат картен материал. Бе представена работата с мобилните устройства и приложенията в изследваните участъци, която включваше въвеждане и трансфер на геоданни, контекстни характеристики, те­ренно фотографиране, картно осигуряване на тоталните обходи, актуализация на съдържанието на проектите в ArcGIS, ежедневно обобщаване на резултатите и представянето им на работните срещи. Бе отбелязана добра техническа съвместимост и организационна координация на работата на те­рена и лабораторната обработка. Бе подчертано, че в хода на съвместната работа са се изяснили общите и специфични нужди и изисквания към характера на данните на археолозите и географите – членове на екипа.

Гл.ас. О. Александров представи резултатите от геофизичното проучване на КА крепост до с. Оногур и римското селище в землището на с. Ефр. Бакалово (вж. т. VІІІ в настоящия отчет). Според него резултатите от геофизичното проучване на подбраните от изследователския екип обекти са надхвърлили предварителните очаквания. Безспорното регистриране на сгради с различни функ­ции в изследваната територия, установяването плътността на обитаване, както и използването и разположението на свободните площи бяха допълнени от неочакваните открития на раннохрис­тиянска базилика със значителни размери, както и на неукрепено селище от римската епоха, съставено от няколко домакинства, оставили достатъчно свободни площи между своите жилищни и стопански постройки.

Доц. д-р Г. Нехризов по Skypeвръзка направи анализ на методиката на теренните издирва­ния. Съчетаването на различни методи на теренни издирвания беше оценено като положително, но беше отправена препоръка за преимуществено прилагане на интензивните теренни издирвания.

Доц. д-р Р. Костова представи обобщение на резултатите от теренните издирвания през м. април и октомври. Бе направен категориален и хоронологически анализ на регистрираните обекти.

Всички членове на научния екип на Центъра представиха в резюме своите отчети по изпъл­нението на Работната програма за І етап и ги депозираха в писмен вид.

Основни резултати от дейността на Център по геоархеология и прогнозно археоло­гическо моделиране във ВТУ:

• Осигурява научната инфраструктура за обучение и изследователска дейност в областта на интердисциплинарните изследванията археологическото наследство;
• Създаване на експертен екип от преподаватели и обучени докторанти в най-новите пости­жения в теорията и практиката на недеструктивните и дистанционни методи на проучва­не и документиране на археологическото наследство;
• Локализиране на нови археологически обекти за територията на Добруджа в басейна на р. Суха река;
• Създаване и верификация на прогнозни археологически модели в басейна на р. Суха река, които имат приложение за други райони на Добруджа.