Сръбски и хърватски – втори чужд език

ПРОГРАМА ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА:

Приложна лингвистика: първи чужд език и втори славянски език (сръбски и хърватски)

ОКС „БАКАЛАВЪР“

ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ:

Филология

1. Описание на изпита

Продължителност – 4 часа.

Писменият държавен изпит по славянски (сръбски и хърватски) език за специалностите от групата „Приложна лингвистика“ с първи чужд език и втори славянски (сръбски и хърватски) език включва следните компоненти:

1. Диктовка на оригинален непознат текст, създаден на сръбски и хърватски език или езиково-стилова редакция на текст, създаден на сръбски и хърватски език.
2. Превод на текст от сръбски и хърватски на български език
3. Превод на текст от български на сръбски и хърватски език или граматичен тест
4. Писане на есе или разработка на теоретична тема

Диктовката е около 1200 знака. Целта е да се провери до каква степен студентите са овладели правописа на сръбски и хърватски език. Диктовката се събира след написването ? и преди да се пристъпи към останалата част от изпита.

Езиково-стиловата редакция на текст е с обем около 1200 знака и се предлага като алтернативен вариант на диктовката за сръбски и хърватски език, особено при извънредни обстоятелства, налагащи дистанционно провеждане на изпита.

Текстовете за превод от и на сръбски и хърватски език са с обем около 1200 знака, като при подбора им се вземат под внимание лексикалният обхват и спецификата на превежданите през четирите години на обучението текстове. Текстовете за превод се подбират от актуални публикации в печатни и електронни издания, от интернет източници.

Основната цел е проверка на уменията на студентите да прилагат правилно техниките и методите на писмения превод, както и да използват усвоената терминология. Не се допуска ползването на речници, нито на други източници на информация.

Граматичен тест се предлага като алтернативен вариант на превода от български на сръбски и хърватски език.

Есето е с обем от 200 до 250 думи. Темите са свързани с лексикалния материал, изучаван в четиригодишния курс на обучение и с актуални обществено-политически събития.

Разработка на теоретична тема е алтернатива на писането на есе. Ако студентът избере писане на теоретична тема, трябва да пише по една от темите в изтегления вариант – езиковедска или литературоведска. Темите са от приложените тук конспекти.

Крайната оценка на писмения държавен изпит по сръбски и хърватски език е средноаритметична от оценките на неговите компоненти. Средноаритметичната крайна оценка се формира само при положителна оценка (различна от Слаб 2) на не по-малко от три от четирите компонента. Не се оценяват с положителна оценка работи, в които не са работени всичките 4 компоненти.

_________________________________

Специфика на оценяването по компоненти

Диктовка / Езиково-стилова редакция на текст

за 4 грешки оценката се намалява с 1 единица.

Превод от сръбски и хърватски език на български език

максимален брой смислови грешки – 4;

максимален брой граматически, словоредни, стилистични и пунктуационни грешки – 4.

Превод от български език на сръбски и хърватски език

максимален брой смислови грешки – 6;

максимален брой граматически, словоредни, стилистични и пунктуационни грешки – 12.

Граматичен тест

За всеки правилен отговор се получават определен брой точки, накрая оценката се изчислява процентно съобразно събраните точки и приета скала (среден 3 = 50% + една точка, добър 4 = 60% + една точка, мн. добър 5 = 70% + една точка, отличен 6 = 85% + една точка)

Есе

При оценяване на есето се вземат предвид:

а) способността за създаване на свързан текст,

б) представяне и аргументиране на собствена гледна точка,

в) знание на езика и стил на изложение.

Есето се оценява със слаба оценка, ако са допуснати 10 и повече грешки (граматически, словоредни, стилистични и пунктуационни) или ако съдържанието не съответства на зададената тема.

Теоретична тема

При разработката на теоретичната тема (езиковедска или литературоведска) се оценява задълбочеността на знанията на студентите, пълнотата на овладяване и представяне на материала (включително на необходимите примери), както и грамотното му излагане. Темата се пише на български или на сръбски и хърватски език – това избира самия кандидат.

Държавната изпитна комисия подготвя пълни комплекта от компонентите (диктовка / текст за езиково-стилова редакция, превод от сръбски и хърватски език на български, превод от български на сръбски и хърватски език или граматичен тест, тема за есе и по една тема от областта на литературознанието и езикознанието). Преди началото на изпита студент изтегля един от тези варианти.

2. Конспект

ЕЗИК

1. Гласовни систем – општа карактеристика самогласника, сонаната и сугласника; артикулационе и акустичне особине.
2. Гласовне алтернациjе – општа карактеристика; асимилациjа и дисимилациjа самогласника; дисимилациjа и губљење сугласника.
3. Алтернациjе сугласника: jедначење, палатализациjа и jотациjа.
4. Алтернациjа самогласника: превоj вокала, непостоjано а; промена л у о.
5. Лексикологиjа: синоними и антоними; пароними, хомоними; фразеологизми и идиоматизми.
6. Творба речи: творба именица (именице са значењем лица, животиња, биљака, предмета, места, глаголске и апстрактне именице); творба придева (описни и присвоjни придеви); творба глагола (деривациjа и композициjа).
7. Именице. Подела по значењу; род, броj, падеж. Структура падежног система.
8. Придеви. Подела по значењу и одређеност; компарациjа придева.
9. Заменице. Подела по функциjи. Личне заменице и рефлексивнa заменица.
10. Значење упитних, односних, одричних, показних и присвоjних заменица.
11. Броjеви – деклинациjа. Броjне именице и броjни придеви.
12. Глагол. Подела према траjању и обjекту. Глаголске врсте.
13. Неправилни глаголи; глаголски облици – конjугациjа – Инфинитив, Презент, Имперфект, Аорист.
14. Конjугациjа – Футур І и ІІ и Перфект; глаголски начини и глаголска стања; партиципи и глаголска именица.
15. Граматичко устроjство просте реченице: субjекат, предикат, адвербиjална ознака, директни и индиректни обjекат.
16. Независно сложене реченице..
17. Зависно сложене реченице.
18. Ред речи у српском и хрватском језику.
19. Уметнуте реченице; везивање и зависност реченица.
20. Контрастивна анализа српског и хрватског jезичког стандарта на фонетском, морфолошком, лексичком и творбеном нивоу.

ЛИТЕРАТУРА

1. Южнославянски фолклор. Циклизация. Бугарщици и гусларски песни. Предкосовски, косовски и следкосовски цикъл. Поетика.
2. Старата сръбска литература в южнославянски контекст. Възникване, интертекстуални особености, същност. Жанрова система, художествени характеристики. Основни представители. 
3. Дубровнишко-далматинска литература – Хуманизъм, Ренесанс, Барок – европейско влияние и автохтонни черти. Основни представители.
4. Епохата на Просвещението. Прилики и разлики между южнославянските литератури. Основни представители.
5. Романтизъм в южнославянските литератури – идеология, етапи, представители, художествени особености.
6. Социални корени в южнославянския реализъм. Развойни тенденции. Представители и художествени постижения.
7. Модернистични насоки в южнославянските литератури. Символизъм.
8. Йован Стерия Попович / Радое Доманович / Бранислав Нушич
9. Сръбската и хърватската литература между двете световни войни. Експресионизъм, сюрреализъм, опити за социална, реалистична литература.
10. Сръбската литература след Втората световна война. Следвоенен реализъм, нова модернистична фаза. Постмодернизъм.
11. Хърватската литература след Втората световна война. Втора Модерна. Постмодернизъм.
12. Иво Андрич / Милош Църнянски / Мирослав Кърлежа
13. Съвременни развойни тенденции в южнославянските литератури. Основни представители.
14. Рецепция на южнославянските литератури в българската култура.

3. Препоръчителна литература

ЕЗИК

Klajn, Ivan.  Gramatika srpskog jezika za strance, Zavod za udzbenike i nastavna sredstva, Beograd, 2005.

Станојчић, Ж. и Поповић, Љ.   Граматика српскога језика –  уџбеник за I,  II,  III  и  IV  разред средње  школе, Завод за уџбенике и наставна средства Београд, Завод за  издавање уџбеника Нови Сад, 1992.

Babic, S., Tezak S. Gramatika hrvatskoga jezika; Školska knjiga, Zagreb, 2003.

Лашкова Лили. Сърбо-хърватска граматика (сръбски, хърватски, босненски). София, 2001.

Речник српскохрватскога књижевног језика. Матица српска, Нови Сад. Матица хрватска, Загреб. 1990.

Правопис српскогa jезика Матице српске. Београд, 2010.

Hrvatski pravopis. Školska knjiga, Zagreb. 2011.

Škorucak, V. Bedi, V. Mali prirucnik za srpski jezik: Razlike u odnosu na hrvatski standardni jezik. Klub studenata juzne slavistike, Zagreb.

Зарков, А., Трифонов, П. Сръбско-български речник. Издателска къща ПАЛ, София. 2004.

Младенов, Марин. Бугарско-српски речник. ЗУНС, Београд. 2000.

Иванова, Ц. и Б. Васич. Българско-сръбски разговорник. Плевен, 2005.

Иванова, Ц. Близки и рзлични. Южнославянски езикови проекции. Велико Търново, 2004.

Иванова, Ц. и М. Алексич. Српско-бугарски речник – тематски, хомонимни. Београд, 2007.

ЛИТЕРАТУРА

Деретић Ј. Кратка историја српске књижевности. Нови Сад: Светови, 2001.

Деретић Ј. Историја српске књижевности. Београд: Просвета, 2013.

Савов Г., Бонджолов Х. История на южнославянските литератури. Велико Търново: Унив. издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2012.

Богдановић Д. Историја старе српске књижевности. Београд: Српска књижевна задруга, 1991.

Бојовић З. Српска књижевност. Избор. Београд: Чигоја Штампа, Завод за уџбенике, 1997.

Бонджолов Хр. Homo balcanicus като homo ludens (Сатиричната картина на света в творчеството на Радое Доманович и Бранислав Нушич). Второ преработено издание, В. Търново: Фабер, 2011.

Дараданова Е. Медитеранизъм в хърватската поезия на ХХ в. (поезията на 20-те и 40-те години). – В: Движение и пространство в славянските езици, литератури и култури, т. 2. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2015.

Игов С. Иво Андрич. Исторически песимизъм и трансцедентални блянове. Пловдив: Хермес, 2012.

Йорданова К.,  Христова, Ина. Андрич. Иво Андрич и неговата Босна. София: Унив. издат. „Св. Климент Охридски“, 2003.

Ничев Б., Савов Г., Йорданова К. Преводна рецепция на европейските литератури в България, т. 6. Балкански литератури, София: Акад. изд. „Марин Дринов”, 2004.

Ничев Б. Увод в южнославянския реализъм: От фолклор към литература в естетическия развой на южните славяни през XVIII и XIX век. София: БАН, 1971.

Палавестра, П. Књижевност – критика идеологије. Београд: СКЗ, 1991.

Седефчева В. Славянската тема в романите на Милош Църнянски. София: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 2017.

Стефановић Д., Станисављевић В. Преглед југословенских књижевности, 1-4. Београд, 1974.

Христова  Ина. Мирослав Кърлежа. София: Унив. издат. „Св. Климент Охридски“, 2005.

Nemec К. Povijest hrvatskog romana od 1945-2000. Zagreb: Školska knjiga, 2003.

Pavletic В. Kriticki medaljoni. Panorama hrvatskih pisaca i dijela. Zagreb: Matica hrvatska, 1996.

АСК – Антологија српске књижевности – http://www.antologijasrpskeknjizevnosti.rs/

Виртуална библиотека „Растко” – http://www.rastko.rs