Начало Обучение Държавни изпити и защити на дипломни работи ОКС "Бакалавър" 2.1. Филология Приложна лингвистика Полски език – втори чужд език

Полски език – втори чужд език

ПРОГРАМА ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА:

Приложна лингвистика с втори славянски (полски) език

ОКС „БАКАЛАВЪР“

ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ:

Филология
  1. Описание на изпита

(напр. времетраене, форма, компоненти, критерии за оценка ....)

Продължителност – 4 часа. В залата не се допускат студенти, пристигнали след изтегляне на варианта за държавен изпит. 

Датите за изпита се обявяват своевременно на сайта на ВТУ – страница на Филологическия факултет. Държавни изпити се провеждат по установен график през месеците юли, септември и февруари.

Писменият държавен изпит по полски език и литература за специалност „Приложна лингвистика (с втори език полски)“ включва следните компоненти:

  1. Диктовка на оригинален непознат текст, създаден на полски език

или

езиково-стилова редакция на текст, създаден на полски език

  1. Превод на текст от полски на български език
  2. Превод на текст от български на полски език
  3. Писане на есе

или

разработка на теоретична тема

Диктовката е около 1 200 знака. Целта е да се провери до каква степен студентите са овладели правописа на полския език. Диктовката се събира след написването и преди да се пристъпи към останалата част от изпита.

Езиково-стилова редакция на текст  с обем около 1200 знака се предлага като алтернативен вариант на диктовката или при извънредни обстоятелства, налагащи дистанционно провеждане на изпита.

Текстовете за превод от и на полски език са с обем около 1200 знака, като при подбора им се вземат под внимание лексикалният обхват и спецификата на превежданите през четирите години на обучението текстове. Текстовете за превод се подбират от актуални публикации в медиите, от техни печатни и електронни издания, от различни интернет източници.

Основната цел е проверка на уменията на студентите да прилагат правилно техниките и методите на писмения превод, както и да използват усвоената терминология.

Есето е с обем от 220 до 250 думи. Темите са свързани с лексикалния материал, изучаван в четиригодишния курс на обучение, и актуалните обществено-политически събития.

Разработка на теоретична тема е алтернатива на писането на есе. Ако студентът избере разработка на теоретична тема, трябва да пише по една темите в изтегления вариант – езиковедска или литературоведска. Темите са от приложените тук конспекти.

Крайната оценка на писмения държавен изпит по полски език е средноаритметична от оценките на неговите компоненти. Средноаритметичната крайна оценка се формира само при положителна оценка (различна от Слаб 2) на най-малко три от четирите компонента.

ВНИМАНИЕ! Не се оценяват с положителна оценка работи, в които не са работени всичките 4 компонента. Работата по всички компоненти е задължителна.

Специфика на оценяването по компоненти:

Диктовка / Езиково-стилова редакция на текст: за 4 грешки оценката се намалява с 1 единица.

Превод от полски на български език и превод от български език на полски език – при оценяването им се вземат предвид:

  • а) подборът на лексиката и семантичната точност;
  • б) граматичната коректност;
  • в) спазването на правописа и пунктуацията.

Есе –  при оценяването му се вземат предвид:

  • а) способността на студента за създаване на свързан текст;
  • б) уменията за представяне и аргументиране на собствена гледна точка;
  • в) знанието на езика (лексика, граматика, правопис) и стилът на изложение.

При разработката на теоретичната тема (езиковедска или литературоведска) се оценяват:

  • а) задълбочеността на знанията на студентите, пълнотата на овладяване и представяне на материала (включително на необходимите примери);
  • б) грамотното изложение (спазването на граматични и правописно-пунктуационни норми и правила). 

Темата се пише на български. Ако е езиковедска, може да се пише на полски. Желателно е да има съпоставителни компоненти с български.

Държавната изпитна комисия подготвя три пълни комплекта от компонентите (диктовка/текст за езиково-стилова редакция, превод от полски на български език, превод от български на полски език, тема за есе и по една теоретична тема от областта на литературознанието и езикознанието). Преди началото на изпита студент изтегля един от тези варианти.
  1. Конспект:

JEZYK POLSKI

Fonetyka

  1. Klasyfikacja samoglosek polskich, trójkat wokaliczny. Artykulacja samoglosek nosowych.
  2. Klasyfikacja spólglosek ze wzgledu na sposób i miejsce artykulacji.

Morfologia

  1. Podstawowe pojecia deklinacji i koniugacji. Czesci mowy odmienne i nieodmienne.
  2. Podzial rzeczowników na deklinacje. Charakterystyka poszczególnych typów deklinacyjnych. Osobliwosci w odmianie rzeczowników.
  3. Odmiana przymiotników. Stopniowanie przymiotników i przyslówków.
  4. Klasyfikacja i odmiana zaimków.                                                                                      
  5. Klasyfikacja i odmiana liczebników.        
  6. Klasyfikacja czasowników (koniugacje).
  7. Charakterystyka kategorii gramatycznych czasownika. Nieodmienne formy czasownika.

Leksykologia.

  1. Znaczenie wyrazów: strukturalne, leksykalne (slownikowe), aktualne (kontekstowe), metaforyczne (przenosne).
  2. Polskie zwiazki frazeologiczne – klasyfikacja i glówne zródla.

Slowotwórstwo.

  1. Budowa slowotwórcza wyrazu, typy i funkcje formantów slowotwórczych.
  2. Typy derywacji slowotwórczej.

Skladnia.

  1. Czesci zdania – klasyfikacja, charakterystyka.
  2. Wypowiedzenie a zdanie, zdanie pojedyncze i zlozone.
  3. Klasyfikacja zdan zlozonych.

POLSKA LITERATURA

  1. Literatura sredniowiecza – kontekst historyczno-kulturowy, periodyzacja, specyfika ideowa, stylistyczna i gatunkowa, autorzy i dziela.
  2. Polska literatura renesansowa – okresy, autorzy, dziela, tematy, gatunki. Zwiazki z kultura wloska. Bilingwizm. Wiek zloty polskiej kultury renesansowej.
  3. Jan Kochanowski – „król poetów polskich“. Renesansowy obraz swiata w twórczosci Jana Kochanowskiego. Analiza „Trenów.“
  4. Polski barok – okresy, prady, gatunki, przedstawiciele. Barokowy obraz swiata.
  5. Oswiecenie w kulturze i literaturze polskiej – fazy, idee, glówni przedstawiciele. Drugi wiek zloty Stanislawa Augusta Poniatowskiego i rozwój kultury. Twórczosc Ignacego Krasickiego.
  6. Romantyzm polski – kontekst historyczny, fazy, programowosc, glówni przedstawiciele i osiagniecia. Poeci-wieszcze i mitologia romantyczna.
  7. Twórczosc Adama Mickiewicza – ballady, sonety, poematy, dramaty. „Pan Tadeusz“. Obraz pielgrzyma. Bulgarska recepcja Mickiewicza.
  8. Pozytywizm w literaturze polskiej. Programowosc i specyfika polska. Glówni przedstawiciele i dziela. Rozwój i osiagniecia powiesci.
  9. Twórczosc Henryka Sienkiewicza. Powiesci historyczne. Obraz polskiej historii w „Trylogii“ i „Krzyzakach“. „Quo vadis“ – idee, konflikty, poetyka.
  10. Rozwój literatury polskiej w okresie „Mlodej Polski“. Idee i manifesty modernizmu. Rozwój gatunków i zasada synkretyzmu. Glówni autorzy i osiagniecia w poezji i prozie.
  11. Stefan Zeromski – opowiadania i powiesci historyczne, socjalne i filozoficzne. Analiza „Popiolów“. 12.Okres miedzywojenny literatury polskiej – grupy, prady, przedstawiciele w prozie i poezji. Poezja Skamandrytów. Tuwim.
  12. Polska literatura wspólczesna i najnowsza – fazy, grupy, glówni przedstawiciele. Znaczenie II swiatowej wojny. Postmodernizm.
  13. Polskie literackie nagrody Nobla. Osiagniecia Czeslawa Milosza i Wislawy Szymborskiej.

Препоръчителна литература:

ПОЛСКИ ЕЗИК

  • Банко: Miroslaw Banko, Wyklady z polskiej fleksji, Warszawa 2002
  • Бартницка: Barbara Bartnicka, Halina Satkiewicz, Gramatyka jezyka polskiego dla cudzoziemców, Warszawa 2007.
  • Вишневски, Хажинска: Marek Wisniewski, Iwona Kapron-Charzynska, Morfologia wspólczesnego jezyka polskiego. Zagadnienia ogólne. Slowotwórstwo, Torun, 2024
  • Гарнцарек: Piotr Garncarek, Czas na czasownik, Kraków 2001.
  • Дубиш: Nauka o jezyku dla polonistów, pod redakcja Stanislawa Dubisza, Warszawa 2002. Клеменшевич: Zenon Klemensiewicz, Podstawowe wiadomosci z gramatyki jezyka polskiego, Warszawa 2001
  • Липинска: Ewa Lipinska, Elzbieta Grazyna Dambska, Kiedys wrócisz tu…, cz. I, Kraków 2003.
  • Лоеве: Iwona Loewe, Artur Rejter, Gra w gramatyke. Cwiczenie i materialy do gramatyki opisowej jezyka polskiego, Katowice 2002.
  • Лукашевич: Barbara Lukaszewicz, Natalia Yaumen, Aleksandra Swiecka, Piotr Garncarek, Zdaj sie na polski! Podrecznik kursowy przygotowujacy do egzaminu certyfikatowego na poziomie B1, 2022
  • Малиска, Дембинска, Фастин-Плегер, Уланска: Agnieszka Malyska, Kamila Dembinska, Karolina Fastyn-Pleger, Marta Ulanska, Gramatyka dla praktyka 1. Fleksja i slowotwórstwo. Funkcjonalne cwiczenia gramatyczne z jez. polskiego. Wydanie 3, 2025
  • Медак: Stanislaw Medak, Slownik odmiany rzeczowników polskich, Kraków, 2003
  • Медак: Stanislaw Medak, Liczebnik tez sie liczy, Kraków 2004
  • Медак: Stanislaw Medak, Slownik koniugacji czasowników polskich, Kraków 2004
  • Мирославска: Wirginia Miroslawska, Cwiczenia fonetyczne z jezyka polskiego, Велико Търново 2012.
  • Мирославска: Wirginia Miroslawska, ABC fleksji polskiej, Weliko Tyrnowo 2012
  • Нагурко: Alicja Nagórko, Podreczna gramatyka jezyka polskiego, Wydawnictwo naukowe PWN, 2010
  • Осташевска: Danuta Ostaszewska, Jolanta Tambor, Fonetyka i fonologia wspólczesnego jezyka polskiego, Warszawa 2000.
  • Радева: В. Радева. Словообразуването в българския книжовен език. С., 1991.
  • Салони: Zygmunt Saloni, Czasownik polski. Odmiana. Slownik, Warszawa 2001.
  • Токарски: Jan Tokarski, Fleksja polska, Warszawa 2001
  • Тамбор: Jolanta Tambor, Fonetyka i fonologia wspólczesnego jezyka polskiego. Cwiczenia, Warszawa 2010.
  • Шливински: Wladyslaw Sliwinski, Szyk wyrazów w zdaniu pojedynczym dzisiejszej polszczyzny pisanej, cz. II, Kraków 1984
  • Ядацка: Jadacka H. System slowotwórczy polszczyzny (1945-2000), Warszawa 2001.

ПОЛСКА ЛИТЕРАТУРА

  • Биолчев, Б. Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции на Полския ренесанс, София, 1987.
  • Биолчев, Б. Отвъд мита. Адам Бернард Мицкевич. Между осанката на народния пророк и homo ludens, София, 1995.
  • Григорова М. Хоризонти и пътища на полската идентичност, Велико Търново, 2002.
  • Григорова М. Очите на словото. Полонистични студии, Велико Търново, 2015 Даскалов Н. Сюжетите на историята и реваншът на духа, Велико Търново, 2000.
  • Карагьозов, П. Славянските свети мъченици. С, 2006
  • Bikont A. Szczesna J., Pamiatkowe rupiecie, przyjaciele i sny Wyslawy Szymborskiej. Warszawa, 1997
  • Burkot S. Literatura polska w latach 1939-1999. Warszawa, 2003
  • Burkot S. Literatura polska w latach 1986-1995. Kraków, 1997
  • Hernas Cz. Barok, Warszawa, 2002
  • Hutnikiewicz A. Mloda Polska. Warszawa, 2002
  • Hutnikiewicz A. Stefan Zeromski. Warszawa, 1991
  • Klimowicz M. Oswiecenie, Warszawa, 2002
  • Krajewski K. Pismienictwo polskie od Sredniowiecza do Oswiecenia. Warszawa, 1976 Krzyzanowski, J. Dzieje literatury polskiej, Warszawa, 1979
  • Markiewicz H. Pozytywizm, Warszawa, 2002
  • Michalowska T. Sredniowiecze. Warszawa, 2002
  • Przybylski R., Witkowska A. Romantyzm, Warszawa, 2002
  • Wincenz A. – предговорът и коментарите към: Helikon sarmacki, Wroclaw, 1989
  • Ziomek J. Renesans, Warszawa, 2002

СПОДЕЛИ В