Български език и английски език с информационни технологии

ПРОГРАМА

ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА:

Приложна лингвистика. Български език и английски език с информационни технологии

ОКС „БАКАЛАВЪР“

ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ:

2.1. Филология

  1. Описание на изпита

Писменият държавен изпит по български език се полага след успешно издържани изпити по всички дисциплини от учебния план. Изпитният конспект включва въпроси от изучаваните през следването лингвистични дисциплини – фонетика, лексикология, морфология, синтаксис, стилистика и специфичните дисциплини, които изграждат професионалната квалификация на лингвист-преводач с компетентност в приложението на информационните технологии. На изпита се изтегля един въпрос от предложените от комисията. Оценяват се знанията по избраната тема, както и уменията, свързани с професионалната квалификация на студентите. Студентът трябва да умее:

  • да излага своите знания точно, ясно и логически последователно;
  • да класифицира различни езикови явления;
  • да подбира подходящи примери, които да илюстрират теоретичната част;
  • да показва добра библиографска осведоменост;
  • да спазва правописните и пунктуационните правила.

Времетраенето на писмения държавен изпит по български език е четири астрономически часа.

КОНСПЕКТ

  1. Фонетиката като наука. Фонетичен и фонологичен аспект на речта.  Фонетични единици. Основни трудове по българска фонетика.
  2. Вокалната система на съвременния български книжовен език.
  3. Консонантната система на съвременния български книжовен език.
  4. Съвременни звукови закони, свързани с гласните и съгласните в българския книжовен език. Правописен и правоговорен аспект.
  5. Ударението и интонацията като суперсегментни фонетични единици: видове и проявления в българския език.
  6. Основни номинативни езикови единици. Лексикално значение на думата. Полисемия и преносимост. Стилистичен потенциал и употреба. Лексикографско представяне: български тълковни речници.
  7. Системни отношения в лексикалната система: семантични и формални парадигми. Синонимия, антонимия, омонимия, паронимия. Стилистичен потенциал и употреба. Лексикографско представяне.
  8. Лексиката на българския език откъм произход: домашна и заета лексика. Усвояване на заетата лексика. Стилистичен потенциал и употреба. Лексикографско представяне.
  9. Лексиката на българския език откъм активност: активна и пасивна лексика. Основни тенденции в развитието на лексикалната система. Неологизми и оказионализми. Стилистичен потенциал и употреба.
  10.  Същност и класификация на фразеологичните единици. Системни отношения при фразеологизмите. Източници на фразеология. Стилистичен потенциал и употреба. Лексикографско представяне.
  11.  Типологични особености на българската морфологична система – балкански и славянски черти, прояви на аналитизъм.
  12.  Частите на речта (класове от думи) в съвременния български език. Принципи за класификация.
  13.  Именната система на съвременния български език. Обща характеристика на съществителните, прилагателните, числителните имена и местоименията.
  14.  Граматическите категории на имената в плана на изразяване и в плана на съдържание – род, число, определеност/неопределеност. Транспозиционни употреби.
  15.  Обща характеристика на глагола като част на речта. Семантико-синтактични и формални класове глаголи. Глаголните категории лице, число, залог.
  16.  Глаголните категории вид и време – същност, специфики, взаимодействие. Транспозиционни употреби.
  17.  Модални глаголни категории. Категорията наклонение на глагола в българския език. Преизказване на глаголното действие. Стилистичен аспект.
  18.  Синтактична характеристика и типология на словосъчетанието в съвременния български книжовен език.
  19. Изречението като основна синтактична единица (конструктивен и комуникативен аспект). Основни изреченски признаци.
  20. Типология на простото изречение (видове прости изречения по състав, според изразеното отношение към действителността, според комуникативното намерение, според изразяването на предикативната основа, според наличието или отсъствието на незаети синтактични позиции). Функционалностилистичен аспект.
  21. Главни части в двусъставното просто изречение – подлог и сказуемо. Съгласуване между подлога и сказуемото.
  22. Второстепенни части в двусъставното просто изречение – именна група и група на сказуемото.
  23. Усложнено просто изречение (обособени части, вметнати конструкции, еднородни части, повторени части, сложни части). Функционалностилистичен аспект.
  24. Сложно изречение. Сложно съчинено изречение – същност и типология.
  25. Сложно изречение. Сложно съставно изречение – същност и типология.
  26.  Функционалните стилове в българския книжовен език. Екстралингвистична и лингвистична характеристика.
  27.  Стилистична норма и стилистична грешка. Типология на стилистичните грешки.
  28.  Лингвистични особености на интернет комуникацията.

БИБЛИОГРАФИЯ

  • Бояджиев, Т., Д. Тилков. Българска фонетика. С., 1997 и следв. изд.
  • Бояджиев, Т. Българска лексикология. С., 1986 (и следв. изд.).
  • Брезински, Ст. Кратък български синтаксис. С., 1995.
  • Българска лексикология и фразеология (т. I – III)
  • - том І: Крумова-Цветкова, Л., Д. Благоева, С. Колковска, Е. Пернишка, М. Божилова. Българска лексикология. С., 2013.
  • - том ІІ: Калдиева-Захариева, Ст.  Българска фразеология. С., 2013.
  • - том ІІІ: Касабов, Ив. Проблеми на общата лексикология. С., 2013.
  • Бъркалова,  П. Българският синтаксис – познат и непознат. Пловдив, 1997.
  • Вътов, В. Фонетика и фонология на българския език. В. Търново, 2002 и следв. изд.
  • Вътов, В. Лексикология на българския език. (Лексемика. Ономастика. Фраземика. Лексикография). В. Търново, 1998 (и следв. изд.).
  • Георгиев, Ст. Българска морфология. В. Търново, 1981 (ІІ изд. 1993).
  • Георгиев, Ст., Р. Русинов. Учебник по лексикология на българския език. С., 1979 (и следв. изд.).
  • Георгиева, Е. Обособените части на изречението от синтактично и от стилистично гледище. С., 1983.
  • Граматика на съвременния български книжовен език. Том І. Фонетика. С., 1982.
  • Граматика на съвременния български книжовен език. Том ІІ. Морфология. С, 1983.
  • Граматика на съвременния български книжовен език. Том ІІІ. Синтаксис. С., 1983.
  • Грозева-Минкова, М. Езикът в интернет. С., 2011.
  • Динчев, Г.  Комуникацията в интернет среда. – В: http://www.psychology-bg.org/articles/cmc.htm.
  • Йосифова, Р., М. Илиева. Стилистика. Теоретични бележки. Задачи и текстове за упражнение. В. Търново, 1999.
  • Кирова, Л.  Компютърните технологии и българският език. С., 2007.
  • Кирова, Л.  Езикът на BG инфо поколението. С., 2010.
  • Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. УИ "Паисий Хилендарски", 2007.
  • Маровска, В. Стилистика на българския език. Пловдив, 1998.
  • Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. УИ "Св. Климент Охридски", 2008.
  • Ницолова, Р. Прагматичен аспект на изречението. С., 1984.
  • Пашов, П. Практическа българска граматика. С., 1989 (ІІ изд. 1994).
  • Пенчев, Й. Съвременен български език. Синтаксис. С., 1998.
  • Попов, Д. Стилистика. Шумен, 2016.
  • Попов, К. Съвременен български език. Синтаксис. С., 1963 /І изд. и др./.
  • Радева, В. Българска лексикология и лексикография. С., 2017.
  • Радева, П. Записки по синтаксис на съвременния български език. (Словосъчетание и просто изречение). В. Търново, 1997 /І изд. и др./.
  • Радева, П. Записки по синтаксис на съвременния български език. (Сложно изречение). В. Търново, 2002 /І изд. и др./.
  • Русинов, Р.  Практическа стилистика. Просто изречение. В. Търново, 2000.
  • Станева, Хр. Стилистика на българския книжовен език, В. Търново, 2001.
  • Стойков, Ст. Увод във фонетиката на българския език. С., 1955, (второ изд. С., 1961; трето поправено издание, С., 1968.).
  • Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. С., 1964 (следв. издания – 1977, 1980, 1984, 1993).
  • Чакърова, Кр., П. Костова. Феноменът стилистична грешка. Пловдив, 1999.
  • Чизмаров, Д.  Стилистика на българския език. С., 1982.

*Допълнителна библиография вж. в учебните програми по съответните дисциплини.

СПОДЕЛИ В