Начало Обучение Държавни изпити и защити на дипломни работи ОКС "Магистър" 2.1. Филология Литература и култура

Литература и култура

ПРОГРАМА

ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА:

Литература и култура

ОКС “МАГИСТЪР“

ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ:

2.1 Филология, Педагогика на…
  1. Описание на изпита

(напр. времетраене, форма, компоненти, критерии за оценка ....)

Изпитът се провежда в писмена форма в продължение на 4 часа като студентите пишат по един от два изтеглени въпроса. След писмения изпит има устно събеседване за дооформяне на оценката.От полагащите изпита се очаква да познават добре фактологията и теорията по съответната дисциплина, да умеят да структират писменото си изложение, да аргументират тезите си, както и да обобщават наблюденията  по зададената тема.
  1. Конспект:
  1. Формиране на средновековния художествен модел. Периоди в развитието на християнските изкуства. Същност и специфични особености на средновековната култура и литература. Интертекстуалност. Текст и метатекст;
  2. Развитие на художествения език на средновековните изкуства. Слово и образ;
  3. Личност на писателя и битие на творбата. Естетика и стил на художественото произведение  ;     
  4. Структура на фолклорната традиция; жанрово пространство; фолклорът като форма на културна комуникация ;
  5. Авантекст, интертекст и подтекст във фолклора; типология на отношенията между фолклор и литература;
  6. Българска литературна критика и митотворчество. Аспекти на литературнокритическото митотворчество (д-р К. Кръстев, Б. Пенев, Вл. Василев, В. Пундев, Сим. Радев, Ив. Мешеков, Ив. Радославов, Д. Кьорчев, Б. Йоцов и др.). Литературните митове от края на 19. и началото на 20. в. (Ботев, Вазов, П.К. Яворов, П. П. Славейков);
  7. Критиката като литературна институция – митологизации и демитологизации. Формирането на Канона. Изграждане на персоналистични литературни митове и канонизиране на автори и творби в българската литературна периодика през първата половина на XX век – механизми, критици, издания;
  8. Списание „Художник“ и канонът на „новите млади“;
  9. Емоциите в изкуството. Теоретически аспекти. Историко-културологични паралели. (Античност, Средновековие, Ренесанс, Просвещение, Романтизъм, модернизъм);
  10. Функция на емотивността в българското изкуство през 19. век;
  11. Езикът на страха в модерната българска литература;
  12. Образи на света в поезията на П. К. Яворов;
  13. Яворовата поезия и личност в огледалото на Другия. (Присъствие в литературната критика, в спомените на съвременници, в писмата на приятели, любими, роднини, колеги);
  14. Тенденции в развитието на българската драматургия от Втората световна война до днес;
  15. Антологиите от първата половина на XX век – съставителски подходи и канонизиращи стратегии;
  16. Антологиите на НРБ. Идеология и канон. Антологични реализации, деконструиране и реконструиране на канона след политическите промени от 1989 г.;
  17. Синтезът между литературата и изобразителното изкуство в българската култура – везба, иконопис, декоративизъм, илюстрация, модернизъм;
  18. Съотносимост и взаимопроникване на сюжети, образи и мотиви в литературата и изобразителното изкуство;
  19. Функционалност на българския смях и проявленията на смехотвореца. Площадни форми на смеха. Универсализация и героизация на смехотвореца;
  20. Типология на смехотвореца. Знаковост на хитростта (Хитър Петър), на присмеха, смехотворецът в българското обичайно право;
  21. Нови тенденции и автори в българската литература през 90-те г. на ХХ век. Литературни кръгове, полемики и издания;
  22. Българската литература в началото на XXI век – процеси, жанрове, книги. Бумът на романовия жанр;
  23. Патриархалната традиция и селото в българската литература и култура;
  24. Образи на града в българската литература през XIX  и първата половина на ХХ век;
  25. Градът и пътищата на българския модернизъм;
  26. Как разказват киното и литературата – срещи и разминавания между две изкуства;
  27. Екранизиране на класиката. Българското кино чете българската литература;
  1. Препоръчителна литература:
  • Аврамов, Д. Спецификата и границите на някои изкуства. Поезията, живописта, скулптурата и музиката“ (1964); Диалог между две изкуства“. 10 студии (1993).
  • Антологии и антологийно – между автора и текста. 1910 и след това. С., 2012.
  • Беличовска, Д. Опозицията град-село в българската проза от Освобождението до края на Първата световна война. С., 2022.
  • Българска литературна критика. Предговор и съставителство: Вихрен Чернокожев, Росица Чернокожева. В. Търново, 2000.
  • Василев, С. Литературният мит Владимир Василев, В. Търново, 2000.
  • Велкова-Гайдаржиева, А. Васил Пундев и българската литература. История, критика, класика. В. Търново, 2007.
  • Велкова-Гайдаржиева, А. Иван Мешеков, или достоянията и зрелостта на литературната критика. В. Търново, 2012.
  • Велкова-Гайдаржиева, А. Списание „Художник” и литературата. В. Търново, 2011.
  • Велкова-Гайдаржиева, А.. Българска литературна критика и митотворчество. Д-р К. Кръстев, Б. Пенев, Вл. Василев, В. Търново, 1999.
  • Виготски, Л. С.  Психология на изкуството. С., 1978.
  • Влашки, М. Романология. Пловдив, 2014.
  • Вълчев, В. Хитър Петър и Настрадин ходжа. С., 1975.
  • Градът. Символи, образи, идентичности. С., 2002 г.
  • Дамянова, Р. Емоциите в културата на Българското възраждане. С., 2008.
  • Делюмо, Ж. Страхът в Западния свят. С., 2002.
  • Димитров, Н. Метафизичните пространства на езика. Аспекти на Яворовата поетика. В. Търново, 2001.
  • Димитров, Н.. Страхът в българската литература през XIX и началото на XX. век.
  • Дойнов, П. Българската поезия в края на ХХ век. Част 1. 2007.
  • Дойнов, П. Българската поезия в края на ХХ век. Част 2. 2007.
  • Дойнов, П. Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000-2003. С., 2004.
  • История на българската средновековна литература. С., 2008.
  • Йорданов, Н. Българската драма – поглед от периферията на текста. С., 2002.
  • Кенанов, Д. Библия и старобългарска литература. Пл., 2006.
  • Кирова, М. Българската литература през XXI век (2000 - 2020). С., 2023.
  • Кръстева, Г. Гласове и страници от вчера. Пловдив, 2021.
  • Курташева, Б. Антологии и канон. Антологийни модели на българската литература. София: Просвета, 2011.
  • Лебедова Р., и др. Сбъднати пътувания на духа чрез словото и пластиката. В. Търново. 2003.
  • Лотман, Ю. Мястото на киноизкуството в механизма на културата – В: Поетика и типология на културата. С., 1990
  • Михайлов, Д. Яворов и другите. В. Търново. 2015.
  • Налбантова, Е. Възрожденският човек. Утопии и реалности. В. Търново, 2001.
  • Неделчев, М. Яворов. Литературна личност. Истории на книги и стихотворения. С. 2005.
  • Николова, Р. Модел на функциониране на българския театър в периода 1944-1989 година. С., 2020.
  • Пикио, Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция. С., 1993
  • Психоанализа и литература. Т., 1, С., 1995.
  • Радев, Р. Смехотворецът в българската литература и култура. Варна. 2016.;
  • Радев, Р. Българските смехотворци като реални личности и художествени образи. Варна. 2018;
  • Радев, Р. Малапропизми и йотовизми в българската литература и култура. Варна. 2020.
  • Радев, Р.. Иконата и стенописа в българската литература. Варна, 1993.
  • Ракьовски, Цв. П. К. Яворов и българските поетически силуети. С. 1998.
  • Рускова, Ек. Поетика на смешното в българските народни приказки. Приказки за хитреци. С., 1987.
  • Физамова – Коларова, В. Български класици в киното. С., 2007.
  • Физамова – Коларова, В. Кинообразованието в България. С. 2008
  • Фрай, Н. Великият код. Библията и литературата. С., 1993.

СПОДЕЛИ В