Журналистика

ПРОГРАМА
ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА:

Журналистика

ОКС „БАКАЛАВЪР“

ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ:

3.5. Обществени комуникации и информационни науки

1. Описание на изпита

Условия за провеждане:

Писмен държавен изпит полагат студентите, завършили семестриалното си обучение по специалността и издържали изпитите по всички дисциплини, изучавани съгласно утвърдения учебен план.

Процедура по провеждане на писмения държавен изпит:

Държавният изпит започва в 9:00 ч. и обединява две части – теоретична и практическа. Всяка една от частите е с продължителност от 2 (два) часа. Общата продължителност на изпита е 4 астрономически часа.

Въпросите и за двата компонента на държавния изпит се теглят в деня на изпита от двама студенти (избрани на случаен принцип) в присъствието на Държавната изпитна комисия.

1. Теоретична част

Теглят се два въпроса от конспекта, като студентите по избор разработват единия от тях. Виж т. 2. Конспект за изпит с препоръчителна литература.

2. Практическа част

Тегли се един билет с една изпитна практическа задача. Примерни варианти на практическата задача – виж т. 3.

Теоретичните въпроси (конспект за изпит с препоръчителна литература) и вариантите за практическа задача са приложени в програмата за държавен изпит по специалността.

Критерии за оценка на теоретичната част:

1. Ясно и компетентно изложени становища;
2. Аргументация на заявените научни тези;
3. Усвоени теоретични познания;
4. Изградена терминологична база;
5. Целенасоченост и задълбоченост на съдържанието;
6. Структура на изложението по изпитната тема: обособени и последователно разгърнати увод, изложение и заключение;
7. Езикова култура (грамотно написан и стилово издържан текст).

Критерии за оценка на практическата част:

1. Умение за прилагане на теоретичните познания в практиката.
2. Стремеж   към    спазване   на    професионалните  стандарти   и    принципите   на журналистическата етика.
3. Култура на журналистическо писане: стегнат, задържащ читателския интерес, грамотно написан и стилово издържан текст (когато е приложимо).
4. Умение за аргументиране и дебатиране (когато е приложимо).
5. Оригиналност при изпълнение на задачата (когато е приложимо).

2. Теоретична част

Конспект за изпит:

1. „Изобретяването на четвъртата власт“. Предпоставки за появата на модерната журналистика през 17. век. Налагане и развитие на печатните медии и журналистиката като влиятелен обществен феномен в Западна Европа, САЩ и Русия до средата на 19. век. Вестниците като политически инструмент.
2.  Световната журналистика – тенденции в развитието ? от втората половина на 19. век до днес. Глобални медийни системи. Специфики на  медийната среда в три общества по избор (Великобритания, Франция, Германия, Скандинавия, САЩ, Япония и Балканите (Турция). Рейтинг в индекса на RSF.
3.  Българската журналистика – зараждане и развитие през Възраждането. Водещи български издания и публицисти до Освобождението. Тенденции и ключови фигури във вестникарството до края на 19. век.
4.  Възходи и поражения на българската журналистика от началото на 20. век до 1944 г. Поява на БТА, радиото, фоторепортерството и кинопрегледите. Журналистика и идеология - доминиращи процеси в българската журналистика през епохата на социализма.
5. Съвременна българска журналистика (след 1989 г.). Либерализиране и демократизиране. Новото медийно законодателство. Амбивалентната роля на чуждестранните инвеститори. Медиите – четвърта власт? Слабости: политически и корпоративни зависимости, медийна концентрация, автоцензура, езиков упадък.
6. Функции на журналистиката. Място и роля на журналистиката в обществото – отношения с политическата, икономическата и социокултурната система. Външни въздействия върху журналистиката: политика, реклама, ПР, публики/социални мрежи. Криза на класическите медийни бизнес модели.
7. Журналистически жанрове: поява, развитие, тенденции. Информационни жанрове (новина, репортаж и др.). Интервю. Анализ. Интерпретативни жанрове (коментар, рецензия и др). Смесени форми (портрет, некролог). Художествено-публицистични жанрове.
8. Теории и критерии за подбор на новините. „Пазачите на входа“, теория за новинарската стойност. Журналистическото проучване. Разследваща журналистика. Конструктивна журналистика.
9. Редакционният мениджмънт: редакцията в медийната компания. Редакционен маркетинг и нюзрум мениджмънт. Съдбата на нюзрума в епоха на перманентни финансови кризи.
10. Пресжурналистика. Функционална специфика. Качествена, масова и специализирана преса. Печатните издания в епохата на интернет: криза и конвергенция, съдържание, аудитория, бизнес модели.
11. Радиожурналистика. Функционални специфики. Преход от радио с политематичен профил към форматно радио. Аудио подкастове. Радиоаудиторията.
12. Телевизионна журналистика. Функционални специфики. Телевизионни формати. Видео подкастове. Телевизионната аудитория.
13. Интернет и промяната на медийната среда. Онлайн- и мобилна журналистика – функционални характеристики. Гражданска журналистика. Онлайн аудиторията. Социални медии и мрежи.
14. Медии и популярна култура. Въздействието на телевизията: обществена и частна телевизия. Инфотейнмънт. Лайфстайл предавания. Продуциране на токшоу за онлайн платформи.
15. Телевизионни новини. Производствен цикъл на телевизионната новинарска емисия. Телевизия и жанр – трансформации в аудиовизуалната изразност.
16. Поведение пред камера - особености на информационната изява, творчески инструментариум, вербални и невербални компоненти. Поведенчески модели на телевизионните журналисти.
17. Ролята на медиите в политическия процес. Класически три етапа в изследванията: 1920 – 1940 г.: „всесилие на медиите“; 1940 – 1960 г.: „минимални ефекти“; съвременен (плуралистичен): механизмите на медийното въздействие. Как влияят социалните медии?
18. Медии и глобализация. Медиен империализъм. Медийна концентрация и медийни предприемачи. Медийната регулация – социологическа перспектива.
19. Изследователски методи в масовите комуникации – количествени (дoпитване: анкета, структурирано интервю; контент анализ, вторичен анализ на данни) и качествени (дълбочинно интервю, фокус групова дискусия, наблюдение чрез участие). Пийпълметрия. Изследвания на комуникаторите, на съдържанието, на ефектите, на аудиторията.

Препоръчителна литература и източници:

Бел. Предложената препоръчителна литература съдържа заглавия след 2010 г. За подготовката си по отделните въпроси студентите ползват и източници, приложени към учебните програми по дисциплините в учебния план.

Александрова, Донка. Основи на реториката. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2023.

Ангова, Стела, Светла Цанкова и др. Картографиране на дигиталното медийно съдържание. Практики на създаване на нов медиен наратив. С., УНСС, 2019.

Андреева, Десислава, Фани Мадрашка-Михова. Подменената журналистика. Пиарът в журналистическото съдържание. В. Търново, 2016.

Андреева, Десислава. „Политиката е нашата душа“. Политическата комуникация в цариградския периодичен печат на българите през 70-те години на ХIХ век. В. Търново, Фабер, 2017.

Андреева, Лиляна. Телевизионни жанрове. София: Сиела, 2010.

Благов, Крум, Александър Кашъмов, Тотка Монова и др. Наръчник на разследващия журналист. С., 2012.

Бориславов, Ясен. Българската журналистика – възходи и падения (1844 – 1944). В: Медии и обществени комуникации, № 4, 2010, http://media- journal.info/index.php?p=item&aid=84.

Василева, Мая. Ерата на вечерното токшоу: Продуциране на вечерно токшоу за онлайн платформи. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2021.

Георгиева-Трифонова, Цветанка, Илиана Павлова. Анализиране и визуализиране на данни. В. Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2020.

Глобалната журналистика. Съст. и научен редактор проф. Даниела Димитрова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2023.

Дерменджиева, Грета. Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят. С., 2012. Дигиталните медии. Речник на основните понятия. Съст.: М. Пешева, М. Попова и М.

Петров. В. Търново, Фабер, 2012.

Иванова, Поля. Българска телевизионна журналистика. Телевизия и публична комуникация, история. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2021.

Инджов, Иво. 13 актуални медийни бизнес модела – поуките за България. В: Медии и комуникации на 21. век, № 4, 2020, 16–33, https://journals.uni-vt.bg/mc/bul/vol4/iss1/3.

Инджов, Иво. Отношенията ПР – журналистика: между хегемонията на пиара и взаимната колонизация. В: Медии и комуникации на 21. век, № 3, 2019, 7-16, https://journals.uni-vt.bg/mc/bul/vol3/iss1/art2.

Инджов, Иво. Темите табу в онлайн медиите – 2014, https://www.newmedia21.eu/mediameter/temite-tabu-v-onlajn-mediite-2014/ (вж. и: Инджов, Иво (съст. и автор) Темите табу в медиите. С., 2013).

Инджов, Иво. Медиите между свободата, политиката и бизнеса, С., 2011. Маринов, В. Мултимедийният нюзрум в България. В. Търново, Фабер, 2012. Медиите и политиката. Съставители Г. Лозанов, О. Спасов. С., 2011.

Михайлова, Катя. Меди@ общество. Социология на медиите и масовата комуникация.

С., 2016.

Михалев, Иван. Вестникът в епохата на интернет. В. Търново, Фабер, 2011.

Павлова, Илиана. Да споделяш в облаците. Новите медии и журналистиката. В. Търново, Фабер, 2012.

Павлова, Илиана. Комуникационен мениджмънт в социалните мрежи. В. Търново, Фабер, 2020.

Павлова,   Илиана.    Професия   журналист:   21.    век.    Теоретични   измерения, комуникационни модели, медийни практики. В. Търново, Фабер, 2016.

Петров, Милко. Америка – социалният тропик (Социум и медии на САЩ от Пулицър до Мърдок). С., 2010.

Петров, Милко, Мария Попова, Мария Вазински. Медиите в Европа. Традиционни и нови. В. Търново, Фабер, 2012.

Попова, Жана. Жанрове и форми на забавлението в телевизията. София: Полиграфюг, 2015

Попова, Мария. Журналистическата теория. В. Търново, Фабер, 2012.

Попова, Мария. Инфотеймънт. - В: Дигиталните медии: Речник на основните понятия. Пешева, М., Петров, М., Попова, М. (ред). Велико Търново: Фабер, 2012, с. 56-63.

Райчева, Лилия. Феноменът телевизия. Трансформации и предизвикателства. С., 2013.

Рус-Мол, Щефан, Иво Инджов. Журналистиката – учебник и наръчник, второ актуализирано и преработено издание. С., 2017 (Въведение в журналистиката, С., 2012).

Тодоров, Петко. Медии в криза. С., 2011.

Филева, Петранка. Медиен маркетинг. С., СУ „Св. Кл. Охридски“, ФЖМК, 2013, Филева, Петранка. Медиен мениджмънт. С., СУ „Св. Кл. Охридски“, ФЖМК, 2013. Чакалов, Борис, Венцислав Бондиков. Методи на изследване на масовата комуникация.

Към методологията на социалните изследвания. С., СУ „Св. Кл. Охридски“, 2015.

Онлайн издания и платформи

• European   Journalism   Observatory  (онлайн   платформа  с   13   езикови   версии), https://en.ejo.ch/
• Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ-България), https://aej-bulgaria.org/
• Фондация „Медийна демокрация“, http://www.fmd.bg/
• Медии и комуникации на 21. век, https://journals.uni-vt.bg/mc/bul/
• Медиите на 21. век, www.newmedia21.eu
• Реторика и комуникации, http://rhetoric.bg
• Медии и обществени комуникации, http://www.media-journal.info

3. Практическа част

Примерни варианти на практическа задача:

Примерен вариант 1: Написване на журналистически текст по общественозначима тема. Например:

• информационен текст (дълга новина) въз основа на предоставени материали: прессъобщение/я; архивни материали; печатно или видео интервю и др.;
• анализ/коментар, като за целта на студентите се предоставят новини, интервюта, статистики и други помощни материали и др.;