Преподаването на западнославянски и южнославянски езици, литератури и култури във Великотърновския университет има устойчиви традиции. То започва чрез лекторатите по полски език (от 1973/74 г.) и по словашки език (от 1978/79 г.) на базата на междудържавните спогодби за научен, образователен и културен обмен и с приемането на лектори от съответните страни. В контекста на общественото устройство в средата на 20. век руският език е бил водеща специалност.
Почти две десетилетия полски, словашки, от началото на 90-те години и сръбски език се изучават като избираем славянски език в специалностите „Българска филология“ и „Руска филология“, а също и със статус на факултативни дисциплини за студенти от други специалности.
Специалност „Славянска филология“ е разкрита в началото на учебната 1993/94 г. с преподаватели и с лектори от чужбина в Катедрата по старобългарски език, общо и славянско езикознание. Катедра „Славистика“ е основана през 1996 г. и преподавателският състав постъпателно се разширява, привличат се гост преподаватели, поддържат се лекторатите с носители на полски, словашки и сръбски език. До началото на 21. век „Славянска филология“ е филологическа специалност с магистърска степен (10 семестъра), с две равноправни професионални квалификации: славянски език и литература и български език и литература. През 1993/94 и 1994/95 г. се приемат студенти с изучаване на полски език, през 1995/96 г. се приемат студенти за изучаване на полски и словашки език, а от 1996/97 г. започва прием и за изучаване на сръбски и хърватски език. Впоследствие, през 2004/5 г. „Славянска филология“ се трансформира в бакалавърска специалност с период на обучение 8 семестъра. От 2022 г. тя се преименува на бакалавърската образователна програма „Славянски езици и култури“, която предлага филологическо образование (8 семестъра) с професионална квалификация филолог славист при изучаване на два славянски езика и техните култури от нулево ниво. От 1998/99 г. славянски езици периодически се включват като втори езици в специалността „Приложна лингвистика с два чужди езика“ – първият е изучаван в средното училище, вторият започва да се изучава в университета.
Понастоящем полски, словашки, сръбски и хърватски език се изучават в акредитирани бакалавърски образователни програми от групата „Приложна лингвистика“, като комбинация на един световен или първи чужд език от гимназиалния етап на обучение (английски, немски, френски, испански, руски, китайски) и с втори чужд език по избор, чието изучаване започва от нулево равнище в университета. В иновативни специалности на базата на два чужди езика с професионална квалификация лингвист преводач и с профилираща квалификация присъстват полски, словашки, сръбски и хърватски език: „Приложна лингвистика с два чужди езика (преводачески профил)“; „Приложна лингвистика с два чужди езика и международен туризъм“; „Приложна лингвистика с два чужди езика и международни отношения“; „Приложна лингвистика с два чужди езика и бизнес комуникации“; „Приложна лингвистика. Английски и втори чужд език с информационни технологии“.
Студенти от други специалности могат да изберат изучаване на полски, словашки, сръбски и хърватски в допълнително модулно обучение „Чужд език“ (паралелна езикова квалификация, която продължава 5 семестъра), или като факултативна дисциплина в рамките на 2 или на 4 семестъра.
Надграждането на знания и умения със славянски езици се предлага в две магистърски образователни програми – „Транслатология със славянски или балкански език“ и „Транслатология с два чужди езика“. След завършване се придобива професионална квалификация експерт преводач.
Докторската образователна и научна програма „Славянски езици“ цели формиране на изследователи със задълбочени познания (теоретични и приложни) по конкретен славянски език (руски, полски, словашки, сръбски и хърватски) в диахронен и/или синхронен план в светлината на съвременните лингвистични теории, но и в контекста на приложимостта на научните изследвания. Докторантско обучение по славянски литератури се предлага чрез програмата „Литература на народите от Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия“.
В своето половинвековно постъпателно разгръщане славистичното образование и славистичните изследвания във ВТУ утвърдиха разпознаваеми и авторитетни специалисти: преподаватели със значими публикации (защитени дисертации, монографии, речници, учебници, студии, статии, рецензии, участия в редакторски бордове в страната и чужбина, преводи), както и успешно реализирали се възпитаници в страната и чужбина.