Великотърновският Университет бе домакин на студентско-ученически семинар и откриване на кампания по четене – „Български творци за родната география”. Студентско-ученическият семинар е идея и дело на студенти и преподаватели от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и е организиран от Катедра „География” при Исторически факултет – Академия за лидери със съдействието на Регионална библиотека „Петко Р. Славейков” и Асоциация на професионалните географи и регионалисти – клон Велико Търново, както и търновските училищата и учителите по география и икономика:
-
ПГТ „Д-р Васил Берон” – гр. Велико Търново, Евгени Коев;
-
СПГ по икономика - Велико Търново, Диляна Славчева;
-
ППМГ „Васил Друмев” – гр. Велико Търново, Валентин Ботев, Светлин Стоянов;
-
СУ „Емилиян Станев” – гр. Велико Търново, Александър Гьозов;
-
ПГСАГ „Ангел Попов” – гр. Велико Търново, Галина Асенова;
-
ОУ „Св. Патриарх Евтимий” – гр. Велико Търново, Пенка Попова.
Семинарът събра литератори и географи, студенти и преподаватели от два Факултета на ВТУ (Исторически и Филологически) – студенти от специалностите „ГЕОГРАФИЯ” и „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ГЕОГРАФИЯ”, както и докторанти от Катедра „География”. Всеки участник представи географски обект чрез презентация, а на фона на изображението на географските обекти бяха прочетени цитати от автора и произведението.
Семинарът бе открит от доц. д-р Димитър Симеонов, зам. Декан по учебната дейност към Исторически факултет и от проф. д-р Радослав Радев, ръководител на катедра "Методика на езиковото и литературното обучение и литературознание” към Филологически факултет, които връчиха на участниците сертификати. Заедно с тях преподаватели и студенти, библиотекари и родолюбци, учители и ученици се включиха в кампанията по четене. Виктория Роглева представи Регионалната библиотека във Велико Търново, като третото фондохранилище в страната, нейното основаване преди 95 години и възможностите, които предлага на читателите.
Студенти, докторанти и преподаватели, ученици и учители, библиотекари и гости представиха географския поглед на българските творци. Поставено бе началото на една кампания за четене на Родината и географските простори чрез перото на нашите духовни и родолюбиви просветители – неофит бозвели, константин фотинов, иван богоров, иван вазов, йордан йовков, алеко константинов, антон страшимиров, павел делирадев, георги константинов, анастас иширков и още хиляди носители на любовта към българската природа, писали за хилядите географски „късчета земя” – от Искъра до Черното море, от Белия Дунава до омайните Родопи!
Виктория Роглева и Момчил Шивачев от РБ „Петко Р. Славейков” откриха със словата на Неофит Бозвели от „Краткое политическое землеописание” - 1835 г.:
„... Тая Малая Болгария се определява: к восток – Черно море; к пладнеца – от Балкана; к запад – от Сербия; к север – от Дунава. Тя има воздох благоразтворен, клима весма здрава и изрядна; земля преизобилна и плодоносна. Украшава се от разновиднии гори, планини, радостотворни равни полета – има же и добропреизобилство от всякакви сеитби, скотопитателства, вита свила (коприна), животни, различни дивеци и разни овощии и произходи. Има и многоразни реки, но по-велики са: Камчията, и изтича ся в Черно море, под Варна, Етрата, ся изтича в Дунава, под Свищов...”
По време на семинара бе открита изложбата „Български творци за родната география”. Изложени бяха книгите на Неофит Бозвели „Краткое политическое землеописание” – 1835 г., на Константин Фотинов „Общое землеописание” 1843 г., на Иван Вазов, Антон Страшимиров и много други български творци, писали за българската география.
Семинарът стана арена за отбелязване на 95 години от създаването на Регионална библиотека „П. Р. Славейков” Велико Търново, както и годишнини от българските автори посветили своето творчество и на българската география:
-
55 г. от рождението на Петя Дубарова;
-
75 г. от смъртта на Никола Йонков Вапцаров;
-
80 г. от смъртта на Йордан Йовков;
-
95 г. от рождението на Блага Димитрова;
-
105 г. от рождението на Яна Язова;
-
110 г. от рождението на Емилиян Станев;
-
115 г. от рождението на Светослав Минков;
-
115 г. от рождението на Борис Шивачев;
-
115 г. от рождението на Ангел Каралийчев;
-
115 г. от рождението на Камен Зидаров;
-
120 г. от рождението на Асен Разцветников;
-
125 г. от смъртта на Иван Богоров;
-
125 г. откакто Стоян Михайловски;
-
130 г. от рождението на Димчо Дебелянов;
-
139 г. от рождението на П. К. Яворов;
-
140 г. от рождението на Елин Пелин;
-
145 г. от рождението на Антон Страшимиров;
-
190 г. от рождението на Петко Р. Славейков;
-
195 г. от рождението на Добри Чинтулов.
Станете част от кампанията по четене
„БЪлгарски творци за родната география”!
„Калофер. Ако има някое село по-прибрано, по-добричко и по с окопитени жители, то е Калофер. Разположено е сред изданките на Стара планина и от двете страни на река Тунджа. Реката, която разделя селото на две, с бистрата си като сълза вода, слугува им за изпиране на вълна и кара им хиляди чаркове да предат, чтото от нейното ручение и от дранканието на чарковете мъчно заспива ненавикнатий человек... Днес главното ръкоделие на калоферци е гайтанът и шаякът, с които ся поминуват всичките му жители. Ръкоделно село, неговите жители са в добричко състояние. Къщята му са направени повече от два ката, дървени, и са постлани все домашне, та според това то е прославено в народните песни с прякор „Алтън Калофер”.
Иван богоров, „Няколко дена разходка по българските места”, 1868 г.
„Каниц, който няма думи да изкаже хубостта на Витоша и на чудесната панорама, която се открива от върха й, сравнява нашата планина с испанската Сиера Невада, изпъчила също тъй величаво гребена си на юг от старославния испански град Гренада. И ние, когато гледаме на Витоша, на тая колосална грамада от гранит, горделиво забила челото си в лазурните пространства на кръгозора, неволно се питаме колко би изгубила българската столица от красотата на панорамите си, ако да нямаше Витоша, ако вместо нея да беше поле или ниски хълмове без величие и без поезия. Навярно София тогава би имала по-благоразтворен климат, освободена от тая стена, що й препречва лъха на по-топлите южни ветрове, но и от колко хубости би се лишил кръгозора й от юг, хубости, каквито са натрупани сега във Витоша! От каква наслада за очите, от какви могъщи линии и багри за художника и вдъхновителни картини за поета, от горделива красота за чужденеца, от прелестни разходки за храбрия планински излетач, жеден да изпита сладостта и свежестта на планинския въздух в припебесните си катерения по скалисти чуки и върхове, дето гостуват само орлите, ветровете и белите облаци!”
Иван Вазов, „Живописна България” (пътеписи) – „Витоша”, 1882 – 1920 г.
„... Българският народ е схванал благодатното значение на Дунава и затова го възпява като Бял Дунав, благоприятна река. Дунавкият бряг на България представя сгодни условия за живот от край време и затова той е бил населен още в древността.”
Проф. анастас иширков, „Дунав и нашите дунавски градове...”, 1935 г.