IN MEMORIAM

На 8.02.2024 г. почина дългогодишният преподавател в Катедрата по съвременен български език проф. д-р Боян Байчев

Проф. д-р Боян Байчев е роден на 28 декември 1935 г. в гр. Сухиндол, Великотърновска област, където учи до завършване на гимназия. Още в ранните си ученически години проявява интерес към българския език и литература. След гимназията продължава обучението си в Учителския институт в град Варна – специалност „Български език и литература“. В периода 1957–1960 г. е учител в добруджанските села Антимово и Белица, където започват и най-ранните му наблюдения върху речта на местните жители. През 1960 г. кандидатства в Софийския университет и е приет в специалност „Българска филология“. По време на следването си е привлечен от интересната научна и кръжочна дейност на проф. д-р Стойко Стойков. През 1965 г. проф. Байчев завършва Софийския университет с отличие и е назначен като учител по български език и литература в Техникума по индустриална химия в град Свищов. През 1967 г. спечелва конкурс за асистент по съвременен български език във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През 1971 г. е повишен в старши асистент, а през 1975 г. – в главен асистент. В този период е и лектор по български език и култура в Лайпцигския университет в Германия, където преподава български език, учи немски език в Хердеровия институт, а в свободното време се подготвя за бъдещата си научна кариера. Подкрепа в научните си търсения получава  от немските българисти проф. д-р Хилмар Валтер и проф. д-р Карл Гутшмит. През 1974 г. защитава дисертация на тема „Говорът на с. Голица, Поморийско“ и му е присъдена научната степен кандидат на филологическите науки (доктор по филология). През 1978 г., след успешна защита на хабилитационния си труд „Изразяване на модални отношения в глаголните системи на българския и немския език“, става доцент по съвременен български език. През 1991 г. е избран за професор с хабилитационен труд на тема „Езиковата ситуация в Ловешкия край“. След като създава архив с фонотека по диалектология и социолингвистика, а Великотърновският университет вече е утвърден център за проучване на книжовно-разговорната реч, проф. Боян Байчев и акад. М. Виденов  изследват разговорната реч на жителите на град В. Търново и издават монографията „Социолингвистическо проучване на град Велико Търново“ („Великотърновският език“). За този труд през 1989 г. двамата автори са наградени от Българската академия на науките с националното отличие на името на акад. Владимир Георгиев за принос в съвременното езикознание.

Проф. Боян Байчев чете лекции на студенти, специализанти и докторанти (български и чуждестранни) по фонетика, фонология, лексикология, диалектология и социолингвистика. Научен ръководител е на голям брой дипломанти, специализанти и докторанти. Като лектор е гостувал в много университети и институти: Берлин, Виена, Братислава, Катовице, Янина, Осло, Трондхайм, Залцбург и др. Избиран е от Специализирания научен съвет по езикознание при ВАК (София) за рецензент на хабилитации и дисертации. Заемал е и административни и други длъжности – заместник-декан на Филологическия факултет,  директор на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти при Великотърновския университет, член на Комисията по социолингвистика към Международния комитет на славистите, председателствал е секции на международни форуми и световни конгреси у нас и в чужбина.

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ПРОФ. БОЯН БАЙЧЕВ!

КАТЕДРА СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ