гл. ас. д-р Елица Иванова Александрова
(1976 – 2022)
Внезапно ни връхлетя страшната вест.
Невъзможна. Нереална. Сетивата отказват да я приемат.
Жестока и отвратителна истина.
Един млад човек си отиде.
Една майка си тръгна, без да се сбогува с детето си.
Един творец недорисува картината за изложбата.
Няма я вече нашата Елица.
Празникът на цветята и цветовете, на очарованието и усмивките, на красотата и вдъхновението, с които ни даряваха нейните проекти, помръкна.
След художника остават багрите, поезията, нежността и настроенията, които ще продължават да вдъхновяват.
Но, Ели, знай, коридорите пак ще бъдат пищни и цветни, защото ги има твоите студенти, твоите облагородени цветя, запазили в сърцата си вдъхновението от най-прекрасната усмивка.
Почивай в мир…
И нека там да ти е много, много цветно…