Представяне на „Речник на общобалканската лексика в книжовните езици“

Създаването на пълен корпус от общобалкански лексеми – общоупотребими думи от гръцки, романо-латински, славянски, турски или субстратен произход – е нелека изследователска цел. Затова в областта на балканското езикознание излезлият в края на 2021 г. „Речник на общобалканската лексика в книжовните езици“ е дългоочаквано събитие. Той е резултат от разработения през 2013 г. проект Common Balkan Lexicon на Петя Асенова (Софийски университет) и Раймонд Детрез (Universiteit Gent), финансиран от изследователската програма на Белгийската кралска академия на науките и изкуствата. С него се възражда нереализираната заради обществено-политическата ситуация в Югоизточна Европа идея на големия български изследовател Максим Младенов за екипно проучване на общобалканския лексикален фонд с обединените усилия на националните центрове по балканистика в България, Румъния и Гърция.

Речникът носи в себе си ясната концепция за недооценената роля на лексиката (и фразеологията) в процеса на формиране на балканското лингвокултурно единство. Традиционното виждане за балканския езиков съюз (БЕС) наложи задълго идеята за основната съюзообразуваща роля на морфосинтаксиса на езиците, въпреки че лексикалните и фразеологичните паралели попадат в полезрението още на първите изследвачи на балканския езиков ареал – Б. Копитар, Фр. Миклошич, Кр. Сандфелд, П. Папахаджи, Б. Цонев и др.

„Речник на общобалканската лексика в книжовните езици“ по своята същност е идеографска класификация на понятия от различни тематични области. В речниковите статии са отразени около 505 единици, всяка от които е представена с материал от албанския, българския, румънския и гръцкия език (с данни за деривацията, за етимологията и за езика източник на балканското й разпространение, допълнени от илюстративен материал за употребата на думата в основните й значения). Вниманието в речниковата статия е насочено към „споделените“ значения на общобалканските думи. Ценна част от нея са общите клиширани изрази и фразеологични единици, които допълнително „ваят“ представата на читателя за балканското духовно единство.

Дискусионният в полето на балканистиката въпрос кои са езиците в БЕС, върху които трябва да бъде основана ексцерпцията на езиковия материал, в Речника е решен с твърдото придържане към лингвистичния критерий, а именно доколко езикът споделя основните балканизми в структурата на БЕС[1]. Важен детайл от вградената в този труд концепция е отчитането на съвременното виждане за лексикалния пласт като най-отворената и адаптивна част от езика. Защитена е идеята, че по отношение на общобалканската лексика и фразеология сърбохърватският език се проявява като език с балкански облик, затова в речниковите статии се отбелязват и паралели на думите в този език, ако има такива. Допълнителните бележки и етимологичната справка правят ясно доловима ролята и на турския език (иначе извън рамките на БЕС) в моделирането на балканското лингвистично единство. Като пряк език източник за заемане или като проводник за много лексеми и устойчиви изрази с арабско-персийски произход той допринася за оформянето на сложната и неповторима балканска лингвокултурна общност.

Езиковият материал е организиран по антропоцентичен модел и съдържа три рубрики, съответстващи на три фрагмента от модела на света:

1. Външен свят (всичко извън дома): Природа (релеф, водни обекти, растителност и животни) и Култура (здания, градски зони, обработваема земя).
2. Вътрешен свят (всичко в дома до границата на прага): части на дома, съдове, облекло, храна, инструменти, лични принадлежности.
3. Човек: отношенията му със самия себе си, с природата и културата (качества, части на тялото, етнически групи, професии, родословие; идеи, настроения, поведение, социални отношения).

Информацията в речниковите статии, като добре подредени парченца от пъзел, «рисува» сложната езикова картина на Балканския полуостров. Културата и езиците в този регион са плод на дълбока симбиоза в многоетнични съобщества, формирани от различни конвергентни и дивергентни процеси. Историческият развой на тази част от Европа, върху който слагат отпечатък няколко империи, е силно повлиян от елинизацията, романизацията, преселническите вълни от тюркско население и славянската експанзия на Балканския полуостров след 5 – 6 в. Политическото доминиране на един етнос, както и културните различия, се превръщат в стимул за многобройни заимствания от различни, но показателни за конвергентните процеси тематични области: строителство – авлия, град, градина, джам, колиба, кьошк, мазгал, обор, оджак, темел, чардак и др.; селищна среда – безистен, варош, калдъръм, камбана, катун, мегдан, панаир, пазар и др.; обработваема земя – бахча, бостан, бразда, межда, синор и др.; овчарско-пастирска лексика – мандра, струнга, саламура и др.; битова лексика – долап, кафез, килим, креват, праг, миндер, рогоз, таван, перде и др.; облекло – гайтан, джоб, гердан, елек, кадифе, кесия, колан, пафта и др.; храна – баклава, буламач, бюрек, гювеч, захар, имамбаялдъ, кадаиф, кайма, каймак и др.; растения – босилек, бамя, божур, вишна, дафина, зарзават, карамфил, краставица, лоза и др.; животни – бивол, буба, видра, лаврак, кукумявка/кукувица и др. Събраният и организиран лексикален набор е доказателство, че всички системни преобразувания са насочени основно към постигане на по-добра комуникация между членовете на мултикултурните и мултиезичните общности. В градските занаятчийски центрове, на оживените пазари, в празничните дни, при периодичните придвижвания от летните към зимните пасбища на скотовъди от различни краища и др. до преди няколко века са се събирали хора от различни краища с различен език, вяра, културни стереотипи. Създадените условия за масово битово общуване постепенно изтриват резките различия между отделните говори и благоприятстват за интензивното разпространение от говор в говор на онези езикови явления, които съдействат за оформяне на по-общи типове реч. По тази причина науката винаги е дефинирала езиковия съюз като непрекъснат континуум на балкански диалекти с размити граници. В определени периоди в нееднородните конвергентни групи на Балканите исторически отсъстват бариери пред заимстването и разпространението на структурни иновации, на формални и семантични елементи от един в друг език (вж. напр. албано-македоно-българския контакт в севернотоскийските говори на албанския; албано-арумъно-гръцко-славянските контакти в западно-балканската и централната зона; гръцко-българския контакт в Източна и Южна България и др.). Авторите на речника специално отбелязват научния факт, че „автентични данни за обема на общобалканската лексика дават диалектите“. В същото време в уводната част ясно са дефинирани принципите за ексцерпция и предвидените етапи по събирането и обобщаването на езиковите данни. Работата по съставянето на този речник (систематизация на информацията от тълковни речници на книжовните балкански езици, подбрани с еднакъв ранг и обем и допълвани при необходимост от други източници) е осъзната като първа стъпка към създаване на общобалкански лексикален корпус. Ограничаването на задачата до книжовните (стандартизираните) балкански езици е рационално решение, което основателно е определено като „начало с предвидими резултати от изследването на най-фреквентните (и поради това представителни) за всеки език лексеми“. В продължение на тази мисъл може да се добави, че така в речника попадат онези лексеми, които са надхвърлили прага на интерферентните процеси в речта и заради своята висока комуникативна значимост са станали органична част от книжовните езици на балканските народи.

Особена значимост за специалистите има регистрираната в речника част от субстратната палеобалканска лексика: бýза ж., алб. buz/ë ж., рум. búza ж.; гýша ж.,  срхр. guša ж., алб. gush/ë,-a ж., гр.  γκοvσα η, рум. gusa ж.; качýлка ж, качул м, алб. kësul/ë,-a ж, kaçul,-i м., kaçul/e ж., гр. κατσοuλα η, рум. caciula ж.; катýна ж. и катýн м., алб. katund,-i м., рум. catún ср.; колиба ж., срхр. кòлиба, алб. kolib/e,-ja ж., гр. καλuβα η, рум. colíba; кòпеле ср., срхр. кoпиле, алб. kopil,-i м. и прил., гр. κοπeλα η / κοπeλι το, рум. copíl м. и др. Върху субстратните следи са се наслоили езикови иновации от нови мащабни и пъстри етнокултурни контакти, затова лексикалният запас на всеки балкански език е добил облика на удивителна амалгама от генетично наследена лексика и множество заемки с различен произход. И днес сред изследователите остава дискусионен въпросът за произхода на думите като автохтонни, субстратни или заемки от останалите балкански езици. Трудността се корени в разплитането на сложните връзки, създадени във вековното взаимодействие и взаимопроникване между палеобалканските езици в древността, между протоалбански, проторумънски и славянски в по-ново време и между съвременните езици на Балканите, вкл. турския.

Интересен пласт в речника са лексемите от полето на роднинските названия, доказани като консервативна и слабопроницаема част на езика. Затова фактът, че народите са заели чужда лексема от това поле, е знак за духовна симбиоза на балканските езици/култури, срв.:

баджанàк м., алб. baxhanak,-u м., гр. μπατζανtκης ο (μπατζανtκισσα η) ‘съпругът на балдъзата (сестрата на съпругата) [< тур. bacanak ‘също’].

лéля ж., алб. lel/ë,-a ж., рум. léle ж. ‘сестра на бащата или на майката’ (бълг.), ‘мръсна жена, която не поддържа чистотата’ (алб.), ‘уважително обръщение на село към по-голяма сестра (кака); любима; мръсница, кучка’ (рум.) [< бълг. леля].

род м., срхр. рoд, алб. rod,-i м. (регионално), рум. rod ср. ‘хора с общо потекло и минало; семейство; племе; поколение, коляно’ (бълг., алб.), ‘плод, издънка, родитба’ (бълг., рум.) [бълг. род, стб. родъ].

сой м., срхр. сôj, алб. soj,-i  м., гр. σoι το, рум. sói ср. ‘род, произход (обикновено добър), ‘сорт, порода, раса (за растения и животни)’ [< тур. soy ‘род, произход, семейство; порода, раса; знатен, благороден’].

тáте/тáтко  м., срхр. тáта, алб. tat/ë,-a м., рум. táta м. ‘родител, баща [предполага се слав. произход в алб. и рум. или общ експресивен източник] и др.

В книжовните балкански езици са проникнали и са се задържали множество общи наречия, междуметия, частици (ама, бре, хич, машала, макар, хайде, де, хем, я, барем, яваш, сефте и др.), т.е. дискурсни маркери, емблематични за разговорната реч в условията на балканските езикови контакти. „Малки“ думи като междуметията (ако използваме израза на Т. М. Николаева – вж. Николаева. Непарадигматическая лингвистика (История блуждающих частиц). Москва: Языки славянских культур, 2008) са любопитен детайл от балканската вербална и невербална комуникация, оцветени с особени балкански емоционални краски. Натоварени с ролята на модификатор на речта и поели функции, продиктувани от съответния дискурс, тези единици маркират превключването от един на друг код. Присъствието им в няколко балкански езика е знак за протеклата интерференция в речта на билингвите на Балканите - като език на чувствата, междуметията показват дълбоко взаимопроникване между езиците в БЕС, нивелиране на различията и сближение в мисленето и поведението на членовете на различните балкански общности.

Речникът позволява да се усети как навлизайки в новата езикова система, думите получават самостоятелен живот, свързан с фонетично, морфологично и семантично адаптиране към новата езикова система и вграждане в нейните парадигматични и синтагматични отношения. Семантичните различия, които се появяват в процеса на езиков развой, не се отразяват върху качеството на общуването, защото обикновено в семантичната структура винаги се долавя смисловото ядро, което улеснява съзнанието на билингва при общуване, вж. напр.:  

Бълг. цàка ж., срхр. цàкати, алб. ca/k,-ku м., гр. τσaκα η, рум. táca ж., които имат в основата си общобалканското значение ‘начин, способ, леснина за справяне с някоя мъчна или заплетена работа‘. Над тази обща семантична основа обаче, удобна за употреба в условия на билингвизъм, заемката е надградена с нови значения във всеки език, срв.: ‘при игра на карти смяна на цвета на коза‘ (бълг.), ‘знак (за граница, предел, срок)‘ и ‘нарочен белег при някои детски игри‘ (алб.), ‘ръб на панталон; гънка от сгъване или гладене на плат (т.е. белег, оставен от сгъване)‘ (гр.), ‘дъска за удряне в детска игра; вид детска игра (рум.).

В много случаи се наблюдава специфичен вътрешноезиков семантичен развой, формирането на собствени словообразователни процеси и утвърждаването на характерни само за отделния език фразеологични единици. Редица речникови статии позволяват да се открои специфичното адаптиране на думата чрез придобиване на различен стилистичен регистър във всяка от езиковите системи, например: бълг. глава е заета в румънски и гръцки в основното си значение ‘горна/предна част на тялото на човека или животното, където са мозъкът и повечето сетивни органи‘. Но употребата й в двата езика със значение ‘голяма глава, глупав човек‘ проявява развитието на специфична пейоративна семантика. И сходства, и различия има в съдбата на тур. karagöz ‘черноок’, заето във всички езици на БЕС (бълг. карагьòз м. и прил. неизм.,  алб  karagjoz,-i м., гр. καραγκιoζης ο / καραγκιoζης, рум. caraghióz м. и прил.). Любопитно е, че общобалканското пейоративно значение ‘смешен човек (по външен вид и поведение), шегаджия, палавник, смешник‘ има различен статус във всеки от четирите езика: за гръцки, румънски и албански то е основното значение на заемката, докато в български се възприема като остаряло и регионално. Със значението ‘персонаж в смехотворно представление с кукли; такова представление‘ стилистично маркираната дума καραγκιoζης функционира като термин в гръцкия театър на сенките.  Само в български карагьоз функционира и като зооним (‘вид черноморска риба‘).

Съдържанието на „Речник на общобалканската лексика в книжовните езици“ дава силни аргументи срещу характерните за последните десетилетия опити за „разтваряне“ на балканистиката в европеистиката. Вероятната предпоставка за това е общата идея за ареален континуитет, положена в основите на теоретичните постановки за БЕС и Европейската езикова общност (SAE, Standard Average European). В същото време обаче семантиката на лексикалния корпус, който се съдържа в Речника, привлича вниманието върху безспорната балканска културна специфика. Тя не позволява балканското езикознание да бъде осмислено просто като лингвистика на Балканите (Joseph On the Need for History in Doing Balkan Linguistics, 2008: 5), защото налага твърдото убеждение, че БЕС е плод на дълбока симбиоза, от която исторически са възникнали много ярки общобалкански културни модели. Това трудно може да се наблюдава в езиците на огромния и пъстър европейски лингвокултурен ареал (вж. П. Асенова. Цели и пътища на балканското езикознание днес. Актуални пробле­ми на балканистиката и славистиката, Велико Търново, 2014: 7 – 20). Голямато европейско езиково пространство крие много сходства, които обаче не бихме могли да тълкуваме като резултат от общоевропейско културно наследство. В повечето случаи те се дължат на заемане на единици от език в език или на универсални когнитивни процеси.

Речникът е първа стъпка в процеса на изграждане на общобалканския лексикален корпус и нейното надграждане е изключително важно за изработването на нова, съобразена с духа на времето концепция за езиковия съюз. Богатата лингвокултурологична информация, акумулирана в Речника чрез съдържанието на общобалканските лексеми, съдейства за приближаването на балканското езикознание до съвременната теория за интеркултурна комуникация. Анализът и обобщението на резултатите от процеса на конвергентно развитие на балканските езици и култури, отразени в Речника, могат да послужат като основа на прогнозни проучвания за балканския ареал, но и за други региони по света с мултикултурна и мултиезична характеристика (срв. А. Соболев. О некоторых проблемах и задачи современной балканистики. Juznoskovenski filolog. Knj. LXIV. Beograd, 2008, cc. 441 – 448).