Скръбна вест

IN MEMORIAM

На 23 март 2022 г. ни напусна големият учен езиковед и приятел на Великотърновския университет

проф. д.ф.н. Руселина Лозанова Ницолова
(1940 – 2022)

Руселина Лозанова Ницолова е родена на 23 декември 1940 г. във Видин. Завършва българска филология в Софийския университет през 1963 г. Защитава кандидатска дисертация през 1968 г. на тема „Определителните изречения с съвременния български книжовен език“. Лекторка по български език в Хумболтовия университет в Берлин (1968–1970) и в Саарбрюкен (1985–1989). От 1971 г. работи в Софийския университет, където през 1978 г. се хабилитира за доцент, а през 1992 г. става професор. Защитава докторат през 1991 г. с дисертация на тема „Българските местоимения“ – един труд, който тя издава като монография още през 1986 г. и който веднага привлича вниманието на целия българистичен и славистичен свят. Специализирала е и е изнасяла лекции и лекционни курсове в почти всички известни славистични центрове в Европа: Прага, Стокхолм, Берлин, Лайпциг, Франкфурт на Майн, Кьолн, Варшава, Упсала, Осло, Гьотеборг и др.

Научните й приноси са основно в областта на българската граматика и на прагматиката, като успява да доведе модерната европейска лингвистична мисъл в българското езикознание. Наблюденията й върху прагматичния аспект на изречението, върху модалните категории в българския език, в частност – върху евиденциалността, върху семантичните роли, върху неопределената референция, върху таксиса и др. са очаквани с нетърпение и коментирани в езиковедската общност. Монографията „Българска граматика. Морфология“ (2008 г., преведена на английски език и издадена в Германия през 2017 г.) показва съвременен поглед към спецификата на българския език, като и теоретично, и в конкретните анализи обобщава задълбочените й наблюдения върху езика в един актуален прагматичен ракурс.

Трудно и ненужно е да се изброят всички нейни приноси и многобройните й публикации. По-важното е, че всяко от изследванията й е вдъхновение за следващи изследвания – творческо начало, а не край.

Светъл път, Професоре! Тук възпитахте поколения езиковеди и дадохте пример за професионална задълбоченост и коректност, за колегиалност и етичност. Ще останете завинаги в сърцата ни!