Целта на реферата е сбито и кратко да се представи информация по зададената тема, да се съпоставят данни от различни източници и да се обобщи най-същественото от тях, като се извърши самостоятелен анализ на събраната информация и се формулират собствени изводи. Рефератът трябва да е по-кратък, но съдържателен, като е желателно максималният обем страници на реферата да е 10 страници.
Писането на реферат не е безидейно нахвърляне на цялата събрана информация или механичен сбор на информации по дадена тема. Събраните факти служат за обосноваване на анализите по темата и на направените изводи. Анализите могат да се правят в най-различна насока. В някои случаи анализите и изводите са очевидни, срещат се в почти всички източници. Повтарянето им за пореден път в реферата, представлява научна полза и не е достатъчно, за да покаже качествата на изготвящия. Затова анализът трябва да се концентрира около конкретен проблем свързан с темата, по който изготвящият да добави своето мнение към досега написаното в литературата. Този проблем се формулира под формата на въпрос във въведението на реферата. По отношение на този проблем изготвящият може да развие своя теза.
В изложението на реферата чрез излагане на фактите и техния анализ се проверява доколко тази теза се потвърждава от събитията, до каква степен тя се припокрива с анализите на утвърдените специалисти по темата. В заключението се дава отговор на така формулирания проблем, като се резюмират изводите, направени в хода на изложението.
Рефератът да съдържа: заглавна (титулна) страница, съдържание на реферата, увод, изложение, заключение и използвана литература.
-
Заглавна страница – нейното съдържание трябва да дава представа за:
-
висшето училище;
-
вида на писмената работа – реферат;
-
тема на писмената работа;
-
Тема на реферата: „…………………………………………………...“.
-
учебна дисциплина;
-
данни за автора на реферата – имена, специалност, курс, факултетен номер;
-
преподавател;
-
дата и място на написване;
Дизайнът на заглавната страница е по избор на студента, като са включени горен и долен колонтитул и подходящ обект по избор от WordArt, ClipArt Gallery или друг.
-
Съдържание – на следващата страница, чрез точки и подточки се представя съдържанието на реферата; трябва да се посочи и началната страница на всеки един елемент от структурата на работата.
-
Увод – обемът му зависи от вида на писмената работа (от ½ до 3 страници) и в него се излагат: актуалността и значимостта, целите и задачите на темата. В увода се поставят, ако е приложимо към зададената тема, времевите и географски рамки на темата – какъв исторически период ще се разгледа и защо са поставени такива исторически граници, а не други. Представя се също така конкретният въпрос, на който се търси отговор – какво познание ще донесе рефератът. Тук може да се включи и една работна хипотеза, която да бъде проверена в хода на изложението. В увода не следва да се разказва предисторията на фактите по темата.
-
Изложение – основната част на реферата;
Съдържанието на изложението следва да отговаря на темата. Недопустимо е повествованието да се отклонява на други теми, които нямат общо с темата. Недопустимо е и темата да не се изчерпи, т.е. съществени аспекти на проблема да не бъдат разгледани.
Съдържанието на изложението обхваща фактология и анализи. Фактите се представят като се посочва източникът на информацията. Не се представят само всеизвестни факти. Фактите, които се представят, трябва да са подбрани така, че да представят обективно проблема като не се премълчава никой съществен негов аспект. Фактите следва да се анализират по начин, който позволява да се даде отговор на поставения в увода въпрос. Представянето само на факти без те да бъдат анализирани е безсмислено. Представяне на чужди анализи без фактите, от които са изведени, е некоректно.
По отношение анализа на фактите изготвящият има свобода сам да изкаже мнение или да преразкаже мненията на авторитетите в областта. Анализът следва да бъде логичен, убедителен и безпристрастен. Емоционални коментари, реторични въпроси, възклицателни изречения нямат място в реферата. Ако изготвящият защитава определена позиция по проблема, то той следва да представи солидни аргументи в подкрепа на тази теза и логично да я изложи. Следва да се има предвид, че колкото по-смела е една теза, толкова по-добре тя трябва да се аргументира. В противен случай проверяващият може да приеме, че аргументите в полза на тази теза не са достатъчно убедителни, тезата не е защитена и рефератът няма да получи добра оценка. Фактите и анализите следва да са относително еднакви по обем.
-
Заключение – обемът му зависи от вида на писмената работа (от 1/2 до 3 страници) и в него се излагат:
Заключението представлява обобщение на анализите от изложението. То трябва да даде отговор на въпроса поставен в увода. Този отговор следва да бъде изведен логически от изложението; представяне на отговор, нямащ нищо общо с изложението е неаргументиран. Оставяне на въпроса от въведението без отговор е незавършеност на реферата. В заключението не следва да се разказват факти, свързани с по-нататъшното развитие на събитията.
-
Използвана литература
Рефератът завършва със списък на цитираните автори и източниците на информация, които изготвящият е ползвал при изготвянето му. Много е важно той да е правилно съставен. Всеки, който чете реферата трябва лесно да намира цитираната литература в текста и в списъка накрая. В списъка се посочва пълният източник на цитираната литература като за това има специфични изисквания при цитирането на библиографията:
-
видове подреждания: • български източници;
-
чуждестранни източници;
-
интернет източници;
-
азбучно подреждане – по фамилията на техния автор по следния начин:
-
пълно изписване на фамилията на автора и съкратено представяне на името му;
-
пълното име на източника (книга, сборник или периодично издание);
-
информация за печатното издание на източника – местоиздаване, издателство (не задължителен елемент), година на издаване, ISBN, том или брой (само в случай, че е използвана цялата книга, а само отделна част от нея).
Най-основно цитирането трябва да следват този модел: Автор. Година. Заглавие. Къде е публикувана информацията. Том (ако е журнал), издателство (ако е книга). Място на публикуване (ако не е журнал). Номер на страниците.
Пример: Мирчева, Хр., „История на международните отношения през ХХ век“, София, 2001г., ISBN 234567899, т.2, с. 213-245
-
дословно цитиране или използване на чужди източници – упоменава се като бележки под линията и като индекс, като се посочва: автор, книга и др. (както при представянето на библиографията, но задължително се посочва страницата).
Литературните източници се цитират, като се посочват фамилното име на автора и годината по следните начини:
-
„Krebs (1985)“, където се посочва един автор от даден източник на информация.
-
Пример 1: „Според Krebs (1985) екосистемите могат да се променят във времето по два различни начина; директно към климакс (етапи на сукцесия) или недиректно, което е циклично.“
-
Пример 2: Във втория случай информацията може директно да се посочва в текста, а накрая на изречението се поставя автора. „Изборът на хабитат е един от екологичните процеси, които ние разбираме най-малко (Krebs, 1985).”
-
Krebs et al., 1985. На латински et alii, et aliae, et alia означава „заедно с други“ и се използва, за да се избегнат дълги списъци с автори в случаи, когато авторите са повече от двама.
-
Когато авторите са двама се използват и двете имена – Кребс и Дейвис (1978) и се цитират в текста по вече посочените начини. В списъка се посочва пълният източник на цитираната литература в края на реферата/курсовата работа.
-
За цитиране на статии се използва автор, заглавие, вестник (списание), дата, страница.
-
За информации от научни конференции се отбелязва автор на доклада (изказване), название и място на конференцията, дата.
-
За предавания по медиите се цитира име на медията, предаване, дата и час.
-
Когато се цитира уебсайт, не е достатъчно да се даде само адреса (URL) на сайта. Обикновено материалите, които се използват от сайтове също си имат заглавие и автор. Ако те са посочени в самият сайт – следва да се цитират по гореописаният начин. Ако не е посочен автор се пише „Анонимен“, ако материалът е на български и „Anonymous“ ако материалът е на английски, респ. на друг чужд език. Ако не е посочена година се изписва текущата година.
Пример за цитиране на Интернет сайт:
Hogan M.C. 2011. Metapopulation. - The Encyclopedia of Earth, [http://www.eoearth.org/view/article/171093/]
Anonymous. Metapopulation Dynamics -Levins Model. - VALUE @ Amrita. [http://amrita.vlab.co.in/?sub=3&brch=65&sim=772&cnt=1]
Обозначаване на приложените материали – това става в основния текст, като в скоби се изписва номера на даденото приложение.
Технически изисквания за изготвяне на реферата:
-
Да се оформи на MS Word 2000/Xp/Me като се използва шрифт Times New Roman;
-
Форматирайте текста по следния начин:
-
размер на шрифта 14 pt, двустранно подравнен;
-
отстъп на първия ред от абзаца 1,25 см;
-
разстояние между редовете в абзаца точно „единична“;
-
заглавията между разделите - 14 pt, удебелен шрифт, центрирано;
-
номериране на всички страни в долен десен ъгъл с арабски цифри;
-
номериране на заглавната страница – номер не се слага, но тя се брой като първа;
Във всички случаи, когато е променен шрифтът, размерът на буквите, междуредието или размерът на полето, за да се преправи един неотговарящ по обем реферат, така че да изглежда все едно обемът е спазен, това се взема предвид от преподавателя и по негова преценка рефератът може да бъде отхвърлен.
-
Събиране на източници по темата
Събирането на източници спомага да се събере максималната достъпна информация по избраната тема. За източници могат да се ползват книги, публикации в интернет, статии от вестници, материали от научни конференции, информация от радио или телевизионни предавания. Всеки път, когато се попадне на информация по темата, задължително трябва да се запишат точните данни на източника, за да може той да се цитира по-късно в бележка под линия.
Винаги съществува проблем с обективността на източниците. Затова по всяка тема следва да се ползват по възможност от пет до петнадесет източника. По отделните аспекти на проблема, по отношение на анализите, а дори и по отношение на фактите, източниците могат да се разминават. Следователно задачата на изготвящия не е да се доверява дословно на източниците, а да преценява кои от данните и анализите в различните източници се приемат за установени. Във всички случаи, когато съществува съмнение или спор относно достоверността на даден факт, това трябва да се открои от изготвящия. Когато в научната литература се сблъскват повече от едно мнение относно анализа на фактите, редно е изготвящият да представи различията в позициите. Анализи и източници, които са очевидно пропагандни или с явна политическа насоченост, следва да се ползват изключително избирателно. В случаите, когато се разглежда конфликт между две страни, е желателно да се ползват източници, произхождащи от двете страни, както и независими източници.
-
Рефератите се предават на литературен български език, като се отстраняват всички правописни, лингвистични и пунктуационни грешки. Имена на чуждестранни лица или места се изписват на кирилица, така както са популярни в България, а ако те са непопулярни, то имената се транскрибират на кирилица, а в скоби или в бележка под линия се посочва оригиналът на латиница или друга азбука.