На Ръководството на ВТУ и На Ръководството на Исторически факултет,
На всички преподаватели във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“,
На Студентски съвет, На всички служители във ВТУ,
На всички студенти в Университета, в Колежа във Враца, в Колежа в Плевен
Порива и желанието за нови знания, мечтите ми, от които не се отказах, дори на тези години, ме доведоха във Великотърновския университет през 2015г. Горда съм от своето решение и нито за миг не се усъмних в избора си. Тук се запознах и опознах всички Вас (е, не всички, но бъдещето е пред нас), срещнах и най-голямото Добро във Вашето лице, срещнах Споделеността, срещнах Надеждата и Вярата за утре!
Трудно се изразява човек в такъв момент, трудно идват думите, понякога те са и повтарящи се фрази, но аз Благодаря! Благодаря за Вашата Съпричастност, за решенията, които взехте, за делата, които сътворихте, за Доброто, за Благородството – все пак у нас, и у младите всички тези Добродетели съществуват – все още не сме изгубени и загубени в днешния забързан свят, но то е и защото сме чеда на тази велика земя. Горда съм, че Ви познавам, благодарна съм, че съм част от Вашия път в живота, а Вие сте част от моя живот и от този на семейството ми – никога не се забравя такъв жест на споделеност!
Най-важно е до човека да има Човек , подаващ ръка в труден момент, а към мен Вие всички подадохте много ръце, много сърца туптяха за мен, в унисон с моето и с тези на семейството ми, много позитивни мисли бяха и са изпратени към мен. Това ми помогна, мобилизира моите сили и дух, за да се боря, защото Вие сте с мен, защото знам, че дори и за миг имате мисъл за мен...
Това ме ангажира да съм по-самоотвержена, по-силна, по-мъдра, по-добра (като всички Вас)!
В началото бе една моя молба до Фронт офисите, до Студентски съвет, до Ректора, и... тогава думите оживяха в дела, във Вашите дела. Надявам се начинанието (което сигурна съм, че не е първото, няма да е и последното), да стане традиция в Университета и във всички други Университети в страната, патрон да е Историческия факултет при ВТУ и да пребъде всяка бъдеща Коледа като „Университетската Коледа на ВТУ в България“ (да е от студенти и преподаватели за студенти и преподаватели).
Нищо не свършва днес и не започва утре...
Човек трябва да действа всеки ден, с мисъл да е по-добър! Правете добро и получавайте добро!
Това Благородство, тази Съпричастност и Благотворителност са всеприсъщи на Човешката природа.
Трябва само да потърсим Добротата, а тя е заложена във всеки един от нас!
Пожелавам на всички Ви мислите и мечтите ви да са глобални, повече вяра в себе си и в доброто у хората, повече обич към себе си и ближния, повече радост в очите, повече смисъл в дните и в делата ни, повече надежда за утрешния ден, повече доверие към всички, повече търпение и толерантност, повече светлина в душата и ума, повече възможности в страната, повече приключения, повече малки победи, за да стигнем до големите и до върха, за да има живота ни смисъл!
Животът е училище! А всички ние се учим един от друг!
Бог да благослови Вас и семействата Ви!
Приемете моя поклон за стореното Добро от всички Вас! Приемете моите и на семейството ми благодарности за Вашите настоящи и бъдещи благородни каузи!
22.12.2018 г. гр. Плевен/ гр. Велико Търново/ ВТУ
С уважение:
Генка Веселинова Атанасова
(горда студентка специалности: „Педагогика на обучението по история и география“, IV курс, редовно обучение и специалност: „Право“, II курс, задочно обучение)