Центърът по българска ономастика "Проф. Николай Ковачев" при ВТУ е национален ономастичен архив. Той минава през няколко етапа на съществуване: Архив по българска ономастика към катедра "Езикознание" на Филологическия факултет на ВТУ от 1963 г., прераснал в Проблемна научноизследователска лаборатория по българска ономастика към ВТУ през 1983 г., трансформирана в Кабинет по българска ономастика към ВТУ през 1987 г., а от 1. 09. 1990 г. вече е Център по българска ономастика. След смъртта на проф. Николай Ковачев през 2001 г. създаденият от него център получи неговото име.
По своята същност ЦБО е най-богатият ономастичен архив у нас и единственият засега, който разполага с електронни бази данни и работи целенасочено по проекти за създаването и разширяване на вече създадените. Богатството на архива са материали по антропонимия, топонимия, зоонимия, космонимия, вентонимия, урбанонимия, хрематонимия, фитонимия от цялата територия на България. Материалите са във вид на електронен архив-картотека на личните и фамилни имена у нас през XX век, електронен топонимичен архив, на монографии в тази област и различни конкретни архивни единици (над 500 дипломни работи, хиляди тетрадки с поселищна история от всички региони на България, фишове, анкети, именници, както и постоянно обогатяваща се ономастична библиотека и лични архиви с непубликувани материали на проф. Николай Ковачев, ст. н. с. Георги Христов и Лиляна Минева-Ковачева). Създадените електронни бази данни са сериозна основа за подготвяне на печатни и електронни издания на речници – на личните имена през ХХ век, на фамилните имена през ХХ век; на монографични изследвания за динамиката и устойчивостта на именната ни система. В последните години Центърът по българска ономастика извърши огромна работа по спечеления проект „Тезаурус на българската топонимия – неизчерпаем източник на информация за културно-историческо минало и народностна идентичност". В рамките на проекта бяха издадени 33 монографични труда, проведени 2 конференции, 2 кръгли маси по проблемите на топонимията, 8 дни на отворените врати, и открити нови сътрудничества с учени и институции от други странни – Румъния, Украйна, Русия, Полша, Сърбия..
ЦБО е обединително звено за ономасти и краеведи в България. Това най-силно се прояви в периода от 1989 г. насам, когато пое ролята на обединителен център чрез конференциите и кръглите маси, които провеждаше, и чрез периодично издавания сборник "Състояние и проблеми на българската ономастика", от който са издадени вече 14 тома. Освен създадените електронни архиви, ЦБО е известен у нас и в чужбина и с издаваните ономастични монографии и речници.