Българска филология

Завършил Българска филология, магистърска степен, през 1989 година

Във Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“ постъпих през 1984 година. Да уча специалността Българска филология беше единственото ми желание, а ВТУ бе единственото висше учебно заведение, в което кандидатствах през 1982 година /преди отбиването на редовната си военната служба/ и за радост бях приет.

През 1987 година, след завършването на трети курс, започнах работа в редакцията на тогавашния окръжен вестник в Разград „Ново Лудогорие“ и довърших образованието си задочно.

Професионалният ми път - вече близо 31 години без прекъсване - е свързан с думите, с писането и с четенето, с журналистиката. Работил съм последователно в разградските вестници „Ново Лудогорие“, „Възход“ (областен всекидневник по време на създаването на големите области в страната през 1988 година и определянето на Разград за център на една от тях) и „Гледища“. През 1992 година бях сред създателите на издавания от журналистическа кооперация разградски вестник „Екип 7“, на който съм бил и главен редактор. В момента това е единственият излизащ вестник в Разград. През 1998 станах заместник-главен редактор на водещия русенски вестник „Утро“, чийто главен редактор съм от 2011 година.

Огромна част от всичко постигнато дължа на ВТУ. Университетът ме срещна с най-важните хора, участвали във формирането на филологическата ми култура и мирогледа ми въобще. Високото академично ниво на преподавателите ми вдъхваше респект, но и ме мотивираше да уча и да се развивам. Така техните знания, широкият им поглед към света, смелостта им да отстояват научните и гражданските си идеи и убеждения и духовният им аристократизъм бяха шанс и трамплин за израстване на нас, студентите.

Винаги ще се гордея, че съм възпитаник на Великотърновския университет, който без колебание бих избрал отново. Впрочем, може да се каже, че аз вече два пъти съм го избирал отново – и двете ми деца завършиха Великотърновския университет и се радват на добра професионална реализация благодарение на полученото солидно образование.

Здравейте, поклонници на патриарх Евтимий Търновски !

Казвам се Милен Тодоров Донев, от гр. Русе – горд възпитаник на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий. Завърших (що годе отлично и без прекъсване) Българска филология, редовно обучение, 5-годишен курс , степен магистър, през ХХ-ти век, в периода 1984-1989 г.

Винаги съм считал Университета – главната буква не е случайна - не само за учебно заведение, а най-вече за средище на приятели и съмишленици. Винаги съм се чувствал у дома си, когато съм до Университета,  до  магическата Света гора,  до моите прекрасни приятели и учители,  до спомена за изпитанията и радостите, споделени с тях …

За мен бе огромна чест да бъда студент  на изпълнения не само с научни знания и прозрения, а и с човешко достойнство проф. Анчо Калоянов, който ме впусна в дебрите на фолклора и етнологията, та и до днес се лутам в техния необозрим свят. В поривите и подемите на Възраждането ме въведе взискателният академик Иван Радев.

Докоснах се и до сложността и динамиката на старобългарския език, на историческата граматика на българския език и на сравнителната граматика на славянските езици с настойчивостта и огромната помощ на доц. Мария Илиева, на проф. Пенка Радева, проф. Иван Харалампиев и труднопреодолимия доц. Людвиг Селимски…

Литературните пътеки избродих с проф. Николай Даскалов,  проф. Христо Бонджолов, а проф. Димитър Михайлов  ме вмъкна с немалко усилия сред любителите  на новата и съвременната българска литература ,  но винаги и заедно под щедрото крило на настойника ми в Търновския университет – проф. Иван Станков. На всички тях и на още много любими преподаватели – Благодаря и поклон пред Моженето и пред вашата Магия  !

На тях дължа скромната си учителска биография – 3 години преподавател по български език и литература в СОУ „Ол. Панов“- гр. Русе. Последваха 17 години журналистика. Заедно с възпитаника на ВТУ и мой брат  Атанас  Донев и още един търновски възпитаник – Петьо Тодоров, създадохме първото частно радио в Северна България – русенско радио „Пристис“, където работих като  главен и програмен редактор над 7 години. 2 години бях редактор в Регионалния телевизионен център на БНТ в Русе, 2 години оглавявах регионалното представителство на „Топ телевизия“ в Русе... Бил съм още съдружник на Андрей Райчев в регионалната агенция за маркетинг и социологически проучвания „Галъп-Русе“, три години завеждах „Връзки с обществеността и протокол“ на Община Русе, две години управител на ЕТ „Кредо“-маркетинг и социологически проучвания.

Сега съм в частния бизнес и се занимавам с нещо съвсем различно от предишната ми професионална биография.  И това доказва нещо, в което съм твърдо убеден – филологът от  ВТУ може да бъде и учител, и журналист, и писател, и бизнесмен, и дори докер на пристанище, защото умее и е подготвен за всичко!

Завърших специалността "Българска филология" във Филологическия факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" през 1976 г. От 1980 г. започнах работа в Русенския университет "Ангел Кънчев" като преподавател по български език на чуждестранните студенти. Ръководих Катедрата по български език от 1984 г. до 1989 г. През 1991 г. ми бе присъдена научната степен "кандидат на филологическите науки"("доктор по филология"), а през 1999 г. се хабилитирах като доцент в Катедрата по български език, литература и изкуства към Педагогическия факултет на Русенския университет "Ангел Кънчев". Бях декан на Факултета (2003 г. - 2007 г.), председател  на Научния център по фолклор, литература и лингвистика "Св. Димитър Басарбовски"(1993 г. - 2017 г.), на секция "Филология" към Съюза на учените в България - клон Русе(2013 г. - 2016 г.) и  член на Сената на Тараклийския държавен университет (2005 г. - 2009 г.). Един от съставителите и редакторите съм на сборника Арнаудови четения, от който до 2017 г. излязоха девет тома. В Русенския университет съм водил лекционни курсове по дисциплините Съвременен български език(фонетика, лексикология, морфология, синтаксис); Лексикология на българския език; Литературознание; Увод в литературната теория; Синтаксис и стилистика; Стилистика и текстолингвистика; Психолингвистика; Етнолингвистика, Етносемиотика и Съвременни езиковедски теории. Чел съм лекции във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и във Волгоградския държавен университет. Имам двама успешно защитили докторанти и над 140 студенти, разработили дипломни работи под мое ръководство. Автор съм на 5 книги и съавтор на още 9, както и на 138 научни разработки(студии,статии, научни доклади и съобщения). Публикациите ми са по проблемите на лексикологията, синтаксиса и стилистиката на българския език, лингвистиката на текста, поетическата семантика, ономастиката, наративната семиотика, психопоетиката, етнолингвистиката, лингвокултурологията, литературознанието, езика на българския фолклор и методиката на обучението по български език като чужд. Занимавам се и с оперативна литературна критика.

Преподавателите ми от Великотърновския университет за мене винаги са били Апостоли на българското слово, ярки, високо ерудирани личности, блестящи педагози, които обичат своите студенти във взискателността си към тях и в грижата си за тяхното бъдеще. В моя житейски, научен и преподавателски път аз вървях в стъпките им и никога не съм се отделял от тях. До мене бяха и днес са близо до мене моят Учител, благодетел и надеждна опора в трудни моменти проф. Станьо Георгиев, проф. Христина Станева, проф. Анчо Калоянов, академик Иван Радев, проф. Пенка Радева. Близко до сърцето ми са и проф. Русин Русинов, проф. Ангел Давидов, доц.Страхил Попов, доц. Николай Звезданов, доц. Любка Стоичкова, доц. Йорданка Маринова, доц. Ангел Тонов, проф. Мария Спасова, проф. Иван Харалампиев, проф. Любен Бумбалов... - всички, всички мои преподаватели, които ме дариха щедро с красотата на духа и душевността си.

Завършила през 1979 година специалност Българска филология, Магистър

Работи като преподавател по БЕЛ вече 38 години, към момента Главен учител в СУ “Георги Бенковски” - Тетевен

Професионална реализация:

• 1979г. – 1980г. – ОУ село Кирчево, област Ловеч
• 1980г. – 1985г. - ОУ “Георги Бенковски”, село Рибарица
• 1985г. – 1998г. – ПГ по строителство и електротехника  “Баньо Маринов”, град Тетевен
• 1998г. – до момента - СУ “Георги Бенковски”, град Тетевен

Годините в Университета са време, в което усвоявах знания за езика и литературата от моите прекрасни преподаватели от различните катедри на Филологическия факултет. Незабравими за мен са срещите с проф. Анчо Калоянов, доц. Николай Звезданов, проф.д-р Димитър Михайлов, доц. Гено Генов, проф. Анчев и много други – ерудити, учени и професионалисти, подхранили моя интерес към литературата и езика. Педагогическата ми практика в ПГ по строителство и архитектура – В.Търново, защитата на дипломна работа по западноевропейска литература са моменти от моето следване, които окончателно определиха избора ми – да бъда учител по БЕЛ.

Спец. Българска филология, випуск 1995 година, Магистър

Да уча Българска филология във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ за мен е сбъдната мечта. Времето на студентските ми години – от 1990 до 1995 година беше динамично, тревожно и неповторимо. Незабравими ще останат занятията по Български фолклор с преподаватели проф. кфн Анчо Калоянов и проф. д-р Тодор Моллов. Красотата на Възрожденската литература ни разкриваха акад. Иван Радев и проф. д-р Елена Налбантова. Лекциите на проф. Станьо Георгиев правеха Морфологията разбираема. А преподавателите проф. д-р Димитър Михайлов и проф. Сава Василев от катедра Българската литература ни помагаха да открием скритите послания по страниците на българската класика. Със сигурност не мога да изброя всички преподаватели, които имат заслуга за професионалното ни развитие, за нашето израстване като личности, като филолози. На всички тях – Благодаря!

Ще споделя един интересен момент от професионалната си биография. След завършването на университета работих като учител почти 10 години. През 2007 година професионалната ми реализация направи остър завой – от филолог станах застраховател. Междувременно завърших Магистратура в СА „Д.А.Ценов“ в гр. Свищов и вместо с литература, се занимавах с икономика. Тогава смятах, че филологията и преподаването са затворена страница, новата професия ме стимулираше материално и ми даваше спокойствие. Но както гласи поговорката: „Никога не казвай: „Никога!“. Никой не може да избяга от себе си! От призванието си!

След по-малко от 10 години аз реших отново да се върна към моята сбъдната мечта – да преподавам български език и литература. Дали съжалявам – нито за миг! Защото разбрах колко важно е да гориш в работата си, да поддържаш жив пламъка на знанието, да събудиш любопитството в  нечии очи, да оставаш вечно млад с учениците си. И най-голямото удовлетворение не може да се измери материално, защото да изграждаш бъдещи човешки съдби – това е безценно!

Поетеса и литературовед, доктор по българска литература, доцент в Русенския университет „А. Кънчев“. Завършила е Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (магистър) през 1997. Нейни стихове, разкази и есета са публикувани в литературни издания в България, Австрия, Индия, Румъния, САЩ, Сърбия, Турция, Унгария, Хърватия, Швеция. Два нейни разказа са преведени на арабски в палестински и арабско-европейски-ирански литературен сайт. Автор е на три книги с поезия, на една книга с разкази, на първата монография за писателя Константин Константинов (Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази, 2012), последвана от още една монография за К. Константинов (Memento vivere: Константин Константинов и неговите съвременници, 2018).

Следвах Българска филология в периода 1992 – 1997 г.

Цветно време. Началото на демокрацията, криза след криза, буря след буря. Университетът ме запозна с цветни и талантливи хора, останали мои приятели повече от четвърт век!

Преподавателите ни бяха колоритни, ерудирани, взискателни, безумно влюбени в литературата и в езика и тази любов успяха да я предадат и на нас. По времето на моето следване съществуваше много топла връзка между преподаватели и студенти. Много често ние, студентите, сме били на представяния на книги на нашите преподаватели, а после заедно сме поливали премиерите в хладните търновски механи. Това, разбира се, не означаваше взет изпит. Напротив! Изискванията спрямо нас, литературните хора, бяха много по-големи. И ние се стараехме, всеки според силите си. Имам интересни и забавни истории от университетския живот през онова време, които си заслужават да бъдат описани.

Владислав Огнянов Миланов е роден през 1977 г. в гр. Кърджали. През 1999  г. завършва специалност  Българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. През 2017 г. завършва и специалност Право в СУ, а от 2010 г. води лекционните курсове по Език и право в Юридическия факултет. От 2000 г. е докторант по диалектология в СУ „Свети Климент Охридски”; от 2004 г.  до 2016 г. е последователно асистент, старши асистент, главен асистент в Катедрата  по български език към Факултета по славянски филологии на СУ. От 2017 г. е избран за доцент в същата катедра с хабилитационен труд „Филологически идеи за езика, отразени в личната кореспонденция на българските възрожденци” (Изд. Парадигма, 2016г.). Води лекционни курсове по история на новобългарския книжовен език, езикова култура, политическа и журналистическа реч и др. Водил е упражнения по фонетика, по морфология и синтаксис, филологически практикум, история на новобългарския книжовен език и др. От ноември 2017 г. е директор на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч.

През 1999 г. и завърших специалността Българска филология. Няма ден, в който по различен повод да не си припомням мигове от студентските години. Имах щастието да слушам лекции при едни от най-изявените преподаватели, които бяха и основоположници на търновската филологическа школа – проф. Р. Русинов, проф. А. Давидов, проф. Г. Данчев (за съжаление вече покойници). Лекциите по различни дисциплини ни водеха авторитети, които още с влизането си в аудиторията всяваха респект и ни караха да се пренесем с ум и със сърце в световете на езика и на литературата: проф. Анчо Калоянов, акад. Иван Радев, доц. Г. Генов, доц. С. Попов и др.

Незабравими за мене си остават часовете по лингвистичните дисциплини. Много често и днес си спомням тези часове и в работата си се връщам към наученото в тях – като лингвистична компетентност и като модел за преподаване. Чест е за мене, че именно в упражненията и в лекциите по съвременен български език още от първи курс избрах своето житейско и професионално призвание на преподавател по съвременен български език. Горд съм, че съм слушал лекциите и съм работил по време на упражнения с имена, които днес стоят най-високо в науката за езика ни: проф. Иван Харалампиев, проф. Христина Станева, проф. Върбан Вътов, проф. Боян Байчев, доц. Йорданка Маринова и др. По мое време все още бяха асистенти Валентина Бонджолова, Анелия Петкова, Мариана Георгиева, Рашка Йосифова, Любка Стоичкова, Анастасия Петрова, Мария Спасова, Живка Колева – Златева, Кирил Цанков и др. Днес с гордост ги наричам мои учители и от сърце им благодаря за високия професионализъм и обичта към езика и към преподаването.

Търновската литературоведска школа създаде у нас представата за мащабите на нашата литература и ни накара да я обичаме завинаги. Благодарен съм на всички мои преподаватели: на Тодор Моллов, Сава Василев, Димитър Михайлов, Виолета Русева, Димитър Кенанов, Мариана Шопова, Владимир Сабоурин, Георги Гърдев, Радослав Радев и др. Специална благодарност изказвам на моята учителка по Българско възраждане – проф. Елена Налбантова – за истинската страст, с която ни въвеждаше във възрожденското; за безпределната обич към всичко от онази епоха, което продължава да бъде опора и днес в редица отношения.

На колегите днес от сърце желая здраве и много успехи.

Аз съм Десислава Георгиева, на 35 години. През 2005 година завърших  специалност "Българска филология", степен "бакалавър". Професионалната си кариера като репортер започнах във вестник "Стандарт" през 2008 година, криминален репортер съм по ресор. Докато правех репортажи на тази тематика, паралелно имах рубрика "Гласът на Старата мома", в която всяка събота нищех проблемите на необвързаните български жени, които имат прекрасни кариери, но не успяват да създадат здрави интимни връзки. Освен това всеки уикенд имах поредица за алтернативните спортове у нас (паркур, петанка), била съм част от кампанията на вестника "Милост за децата", благодарение, на която кметът на София Йорданка Фандъкова даде подлезите на децата, които рисуват графити. За да има къде да творят. Носител съм на наградата на вестника "Младо перо" за най-талантлив млад репортер на вестника. Рубриката си  "Гласът на Старата мома" продължих да водят и на сайта "Всеки ден", където започнах работа 2011 година, след като напуснах в-к "Стандарт". Заедно с екипа стоим зад издаването на първия ежедневен таблоид у нас. През 2014 година получих покана от директора на Новините на Нова телевизия Дарина Сарелска и оттогава съм част от екипа на телевизията.

На университета съм много благодарна, защото попаднах на прекрасни преподаватели, които ме стимулираха да чета и да се развивам и това не е клише. В университета преподавателите ме оставяха сама да преценя на кои предмети да наблегна (защото съм по-слаба по тях) и на кои не. Имах свободата да уча и работя. Никой не ме е гонил по устав за неприсъственост, винаги се е подхождало към мен с разбиране. Разбира се, най-дълбока диря в сърцето ми остави Мария Илиева, преподавала ми е "Практическа граматика". Тя знае как да накара студентите да учат и да им е интересно. Дори наглед скучна тематика като родната граматика. Нещо повече - ценеше инициативността на всеки един от нас. За мен Великотърновския университет е средище на просветата и културата. Много скъпо за мен. Неслучайно някой ден ще се върна, за да завърша и магистърска степен. Благодаря на всички преподаватели, с които ме срещна универитетът. Благодаря за уроците и в житейски план. Благодаря. Бъдете живи и здрави!

Завършил випуск 1985 Филологически факултет, специалност Българска филология и Физическа култура.

Имам издадени три книги с журналистически материали за хора, събития и факти от живота в Крайдунавска Добруджа и страната. Обучението ми във Великотърновският университет, както и петгодишното пребиваване в старопрестолнната столица са ми дали достатъчно, за да се чувствам пълноценен като филолог и личност. За мен е чест, че представители на моята някогашна „трета група“ са видни учени – доценти и професори,  още и доктори на науките – Христо Бонджолов – сега ректор на великотърновската Алмаматер, Валентина Бонджолова, Мария Илиева, Мариана Георгиева, както и други мои състуденти от три поредни „потока“ – Тодор Моллов, Иван Станков, Румяна Господинова (Лебедова), Велислава Донева и др. Изпитвам голяма радост, че животът ме срещна с академик Радев, с проф. Калоянов и с др. Знакови за Университета преподаватели, споменът за които остава за винаги.

Година на дипломиране: 2019

Учител по български език и литература в СПГС "Арх. Георги Козаров" – Сливен

„Преди всичко в университета се научих да търся, да изследвам и да обичам езика. Открих не само дълбокия изначален смисъл на думите, но и музиката, закодирана във всяка една от тях. Да познаваш езика си, да го пазиш в неговата изящност и чистота, е памет, загубена за вече не едно поколение. Затова приемам като мисия да върна тази памет, макар и не в такъв мащаб, от какъвто имаме нужда. Колкото до преподавателите, имах щастието да се уча от най-добрите: проф. Анчо Калоянов; проф. Иван Харалампиев; проф. Невяна Дончева-Панайотова; проф. Мария Спасова; акад. Иван Радев; проф. Елена Налбантова; доц. Гено Генов; проф. Стоян Буров; гл. ас. Рашка Йосифова; проф. Петър Стефанов. Всеки един от тях разкри пред мен един нов свят от слово и светлина – свят, до който само се бях докосвала, но без да имам сетивата да го разгадая.“

Година на дипломиране: 2018

Учител по БЕЛ и Психология

„След завършване на бакалавърската си степен отново избрах ВТУ и не съжалявам. Има много преподаватели, на които безспорно искам да благодаря за цялото старание, с което ни предоставяха материала. За тези хора не беше най-важно ,,да пробутат учебника си'' или ,,да си изпеят урока'', на тях наистина им „пукаше“.

Но най-голямата си признателност дължа на проф. д-р Радослав Радев за неговите безценни съвети по време на преддипломната ми педагогическа практика в училище. Той ме научи много за взаимоотношенията между учител и ученици, показа ми интересни начини за изготвяне на уроци, които да бъдат хем достъпни за учениците, хем развлекателни, критикуваше ме, наставляваше ме. Той беше и мой ръководител за написване на дипломната ми работа, професорът успя успешно да ме въведе в света на училището и ми показа, че най-важното качество, което трябва да притежава учителят, е търпението, научи ме да не съм толкова хаотична, да бъда уравновесена и спокойна, да не позволявам на външни събития да ми въздействат, научи ме да бъда силна. Няма да ми стигне мястото да напиша всичко, което мисля за него и за моята базова учителка по БЕЛ, защото каквито и знания да имаме, ако не знаем как да ги прилагаме успешно в училище, няма особено значение това, че сме дипломирани, затова той е първият човек, на когото искам да изкажа своята най-голяма признателност! След него любимите ми преподаватели от ВТУ са:  проф. Иван Станков, проф. Антон Гецов, гл. ас. д-р Велин Петров и гл. ас. д-р Силвия Коева. Това са преподавателите от Филологическия факултет, за Философския е все още рано да кажа, защото е едва първата година, но засега съм много доволна.“

Година на дипломиране: 2008

Работя със средното си образование, завършвам магистърска степен, специалност ПНУП с желание за бъдеща реализация.

„Обичам филологията. Гордея се, че съм филолог, макар и нереализиран "по етикет". Помня с любов доц. д-р Любка Стоичкова, както и гл. ас. Рашка Йосифова, проф. д-р Кирил Цанков, както и проф. Петър Петров и детската литература – благодарение на него от филологията ми остана любовта към детската литература, която развих като хоби да пиша детски приказки!“

Година на дипломиране: 2018

Работи „Връзки с обществеността“ в Окръжен съд - Велико Търново

„Завършила съм Българска филология с профил Журналистика. Задължителната учебна практика по време на обучението ми във ВТУ бе стъпалото, което ми помогна да навляза в журналистическата професия. Практиката ми се проведе във вестник „Борба”, където след това започнах работа. След това работих 10 години в национална радиоверига „Фокус”. Когато натрупах необходимия опит и увереност, кандидатствах за конкурса за служител „Връзки с обществеността” в Окръжен съд - Велико Търново, който спечелих. Щастлива съм, че от завършването ми до момента съм работила по специалността си. ВТУ предначерта моя житейски път.“

Година на дипломиране: 2016

Учител по български език и литература в СПГС "Арх. Георги Козаров" – Сливен

„Ролята на университета е важна дотолкова, че подпомага цялостното развитие и изграждане на човека в съответното му професионално направление. Оформя личност с качества и умения като самодисциплина, организираност, убедителност, задълбоченост, стремеж към усъвършенстване в дадено направление. Опитът ми показва, че практиката има много по-голяма тежест в професионален план. Практическият опит се оказва най-добрият преподавател и помощник в прилагането на натрупаните знания.“

Година на дипломиране: 2010

Журналист в БНТ

„ВТУ има значителна и много важна роля за моето професионално и личностно развитие, така че съм благодарна на всеки един преподавател. Помня всеки един от тях, а доц. Анелия Петкова е сред любимите ми преподаватели.“

Година на дипломиране: 2006

Сдружение "Каритас София", социален работник/психолог

„Любимият ми израз е: "Тялото в Пловдив, душата в Търново!" ВТУ има много съществена роля за израстването ми като човек преди всичко, времето, което съм прекарала в университета ми даде широта на мирогледа, умение за задълбочаване в детайлите, любов към българския език и литературата, стремеж към опазването им. Най-влиятелните, най-вдъхновяващите, най-човечните, най-широкоскроените, най-добрите преподаватели във ВТУ за мен са Димка Димитрова и Радослав Радев. Не слагам титлите пред имената им, първо, за да не направя някоя неволна грешка и после, защото те за мен са преди всичко човеци с главно Ч! Много благи "чада" с една дума! Единият те учи на прецизност и точност, другият на творчество през смях и цвят! Със сигурност нямаше да съм това, което съм днес без тяхното влияние и подкрепа!“