проф. дпн Марин Петров Люлюшев (1932 – 1997)
Марин Люлюшев е роден на 19.02.1932 г. в с. Попина, Силистренско. Произхожда от бедно селско многотедно семейство.
След завършване на гимназия постъпва във Военновъздушното училище в Долна Митрополия, специалност военен летец, след което следва в СУ „Св. Климент Охридски“ и последователно завършва Филологическия факултет – редовно обучение, и Историческия факултет – задочно обучение.
Работил е като начален, прогимназиален и гимназиален учител. Преподавал е в техникум, в медицински и педагогическо училище. В системата на образованието е заемал длъжностите: директор на начално училище, зам.-директор на Силистренското педагогическо училище, училищен инспектор, началник отдел „Просвета и култура“.
През 1969 г. постъпва като асистент във Великотърновския университет. Кандидатска дисертация защитава през 1974 г., а докторска през 1988 г. За доцент е избран през 1976 г., а за професор – през 1989 г.
Ръководител е на катедра „Педагогика“ от 1980 г. Основател е на Педагогическия факултет и негов първи декан от 1984 до 1987 г. На тези ръководни длъжности проф. Марин Люлюшев се прояви като много добър организатор, с усет към новото, с перспективно мислене. Подпомагаше развитието на млади научни кадри – български и чуждестранни аспиранти и асистенти, с цел да създаде Великотърновската педагогическа школа.
Научните му интереси бяха твърде разнообразни, а научната му продукция внушителна – над 120 заглавия. Издаде около 15 монографии и учебници (самостоятелно и в съавторство), множество студии и статии, публикувани на български, руски, чешки и немски език.
През последните 15 години той съсредоточи своето внимание върху изследването на българската просвета и педагогическата мисъл на нашите сънародници на север от р. Дунав: в Австро-Унгария, Влахия, Молдова, Украйна и Русия. Специализирал е в СССР, Румъния и ГДР. Участваше активно в национални и международни конгреси, вузовски конференции и симпозиуми по педагогически въпроси.
Беше завладяващ лектор. Много от неговите студенти го оценяваха като ерудиран преподавател
Водеше лекционен курс по история на педагогиката и българското образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Беше канен да изнася лекции в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Любим негов писател и педагогически мислител остана Лев Николаевич Толстой.
Дълги години беше член на Специализирания научен съвет по педагогика и на подкомисията по хуманитарните дисциплини при ВАК в гр. София. Работеше усърдно за издигане на равнището на педагогическата наука в България.
Проф. дпн Марин Люлюшев приемаше живота като непрекъснато преодоляваше изпитания и препятствия. Това беше своеобразен начин на живот, благодарение на който той направи блестяща академична кариера и разгърна своите възможности и способности.
На 8 март 2003 г. се навършиха шест години, откакто проф. дпн Марин Люлюшев пое пътя към своя вечен дом. Вестта за неговата смърт беше неочаквана. Жизнен и енергичен, в разцвета на своите творчески сили, той напусна този земен живот, след като две седмици преди това покани членовете на катедрата на своя 65-ти рожден ден. Не съм го чувал никога да говори за смъртта. Беше изпълнен с творчески планове, които изпълняваше с методично постоянство. Винаги организиран и дисциплиниран, той се отличаваше с чувство за дълг и отговорност.
Древните римляни са задавали следния въпрос: „Какво ли не погубва гибелното време?“. Неговият отговор, въпреки преждевременната му смърт, може би щеше да бъде: „Направих каквото можах, нека можещите да направят повече!“.
Гл. ас. Стоян Долапчиев