За всички нас, както и за изкушените от географската наука името на Васил Дойков е етикет за научна и научно-популярна съпричастност, любопитство и радостен сблъсък с необятното. Русчук и Дунава, мислителните му рожби, за него са спасителен бряг и път, живителен въздух, носталгична горчивина, радост или романтична сладост. А вероятно те са неговата орис, предопределена от мембранната му чувствителност и деликатност, от провокативното му светоусещане.
Аз няма да се спирам върху биографията на един човек, който с името си обезмисля необходимостта от нездраво надничане в житейския му път. Само искам да отбележа, че имам чувството, че го познавам още от момента, в който сериозно се вглеждам географски в многоспектърния вървеж на изумяващия ни свят. И представата за Васил Дойков, изградена на базата на многопосочното му творчество, и самият оригинал ни дават осенителната възможност да попиваме мъдрост. И приличие...
Нашият почетен професор изживява своята популярност, която е плод на оптимална симбиоза от ерудиция, жизненост, благородство и доброта. И на много обич към географията, която го етикира за цял живот: и като учен, и като общественик, и като приятел и съдник. В годините на активна преподавателска дейност Васил Дойков отдава сили и заразява с любомъдрие и любопитство. Основание за това е социалната и битийната му многопластовост, провокирали не едно или две изследвания, анализи и коментари. Емпиричните му познания са плод на десетките му пътувания из цяла Европа, Япония, Корея и къде ли не. В резултат на адаптивната му научна сетивност се раждат десетки, стотици, хиляди провокативни публикации. Техният брой е впечатляващ – 87 книги и учебници, над 2500 научно-популярни и над 150 научни изследвания. Ако не сте разбрали и осмислили, да повторя - 87 книги и учебници, над 2500 научно-популярни и над 150 научни изследвания.
Ако започнем от любимото Русе и от любимата улица „Александровска“, въплатила и съхранила полъха на Виена и Будапеща, достигнал по течението на голямата река до земите български, ще установим изходната, изначалната предопределена към задоволяване на любопитството географска база.
Ако се поспрем в задъханото четене, ще усетим дълбокото преклонение на Васил Дойков към родното. И ще припознаем неговата улица като пъпна връв, свързваща географското мислене с надеждата за пространствен комфорт.
Творчеството на нашия почетен професор включва няколко географски направления: гео- и етнодемография и селищна география, география на страните, география на транспорта. Те са своеобразна „отраслова дисекция“ на научния му профил.
Васил Дойков ратува за балансиране на възпроизводствените процеси, акцентирайки върху обстоятелството, че постигането на тази цел придобива голямо значение на фона на многовековната история на българските земи, на природо-географските и геополитическите предимства на страната ни.
В научното му полезрение стоят въпросите на географията на страните. При тяхното разработване той подхожда от прагматична и от емоционална гледна точка. В първия случай, съобразно утвърдените норми, изследванията предполагат спазването на академичен регламент, съблюдавайки онази матрица, която би осигурила постигането на желаната цел безконфликтно. Така се „ражда“ цикълът от университетски учебници по стопанска география на Европа и останалите континенти.
Голямо предизвикателство за Васил Дойков е вторият подход. Той му предоставя възможности за по-свободно лансиране на собствени мнения и експониране на автентичност на мисълта. Разполагайки с многопластова емпирична база нашият почетен професор залага на пътеписа като съставен елемент на хуманитарния подход. Чрез него опазва здрави корените на пътеписната география, заложени ни от д-р Иван Богоров и другите родолюбци на епохата.
Васил Дойков много правилно възприема пътеписа като еманация на мисленето и любопитството, родили цяла плеяда следовници на Алеко Константинов. Самият той е един от тях чрез многобройните си книги за страни, градове, реки. Възприеман в географската наука като тангентиращ сегмент пътеписът изпълнява апастолската си роля, присъща на самия творец. Само преди дни, известен за нашето намерение да бъде почетен подобаващо и заслужено, получих от него следните редове:
Скъпи Наско? Благодаря ти за вестта, че ще бъда удостоен с признанието на Историческия факултет. Не знам какво да кажа. Може би това, че сега гледам Дунава и търся същността на мислите на Волфганг фон Гьоте: „Реката е една вечна метафора за това, че времето тече, отминава, отлита. Изтичат дните натам, отминаваме и ние – от нещата, от годините, от хода на живота“. Днес, от билото на моите 87 години мога да изкажа признателна благодарност към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, към Историческия факултет и към катедра География, за вниманието, израз на което е почетното звание.“
Какво бих могъл да добавя пък аз?
Може би това, че сред многобройните си колеги и приятели и още по-многобройните си студенти нашият почетен професор ще си остане най-вече като мъченик на науката и човек с голямо и добро сърце. Което тупти с пулса на ежедневието. То му дава сили да работи за просперитета на географията. За сбъдването на онази мечта, която е сноп от светлина в един тревожен свят. Тази мечта ни кани към нова епоха на инклузивност, многообразие, качество на живот, размисъл, устойчивост, любомъдрие. Едва ли сред нас има някой, който се съмнява, че си струва да умреш за българската мечта.
Със своя жизнен и научен път Васил Дойков, както винаги ненетрапчиво, но убедително, ни доказва, че за географската мечта си струва да живееш!
Да му е честито заслуженото признание!
Проф. д-р Атанас Дерменджиев
Виж още тук.