За катедрата

Специалност „Църковни изкуства – иконопис, стенопис, дърворезба”
Православен богословски факултет
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”


Специалност Църковни изкуства – иконопис, стенопис, дърворезба е уникална по характер и вече няколко десетилетия подготвя специалисти-художници в областта на църковните изкуства като актуализира традициите на православната живопис и дърворезба, съществували повече от 1100 години в България.Създадена е година след основаването на Православния богословски факултет на ВТУпрез 1992 г. Първите преподаватели в новата специалност, тогава „Иконография”, са професорите от направление Теология и Факултета по изобразително изкуство на ВТУ. Като водещ основните дисциплини „Иконография” и „Техника и технология на иконописта”е поканен проф. д-р Любен Прашков, който е първият ръководител катедра. Лекциите по средновековно изкуство се четат от чл.-кор. проф. д. изк. Елка Бакалова.

Основен акцент в учебните планове първоначално е обучението по църковна живопис – иконопис и стенопис. Наред с изобразителните – рисуване, живопис, декорация и други, студентите изучават още теоретичен блок богословски дисциплини.  В катедра „Църковни изкуства” сега работят преподаватели с висока мотивация, ползващи се с авторитет в научните и художественотворчески среди.

От 2004 г. специалността разполага с ателиета по иконопис, дърворезба, стенопис и мозайка, с което подготовката на бъдещите художници по църковни изкуства в степен бакалавърсе разширява и задълбочава. В последните години са разработени магистърски програми, в които завършилите бакалавърска степен в същото или в друго направление имат възможност да специализират в областта на иконописта, дърворезбата или църковните монументални изкуства. От създаването на специалността досега са защитени докторски тези, с които получилите образователна и научна степен доктор имат признати приноси в изследването на църковните изкуства.

Студентите имат възможност да участват в изложби, както и да проведат част от обучението си в сродни специалности на висши училища в чужбина. Изявени съвременни художници от Румъния, Гърция, Сърбия и Русия гостуват с демонстрации по иконопис и стенописни техники. Професори от европейски университети изнасят лекции по проблеми на богословието и християнското изкуство и култура. Един от утвърдените съвременни форуми е Биенале на църковните изкуства, което е проект на преподавателите от катедрата и се провежда във Велико Търново.

През този период завършилите специалност Църковни изкуства – иконопис, стенопис, дърворезбауспешно проектират и изпълняват икони, стенописи, мозайки и дърворезби за десетки храмове в страната и чужбина. Младите художници участват в различни изложби и форуми, сформират ателиета, работят самостоятелно или в екипи, като създават отделни произведения и цели ансамбли в синтез между църковните изкуства, обвързани с богослужебната практика. Получилите образование в специалносттасе реализират като специалисти в обществени, културни и образователни институции – галерии, училища, музеи, както и структурата на Българската православна църква.

Нашите предшественици

Завършва Националната художествена академия в София, специалност „Дърворезба” (1986). Защитава докторска степен  във Великотърновския университет (2018). Доцент (2005) и професор (2019) е по пластика и дърворезба в катедра „Църковни изкуства” на Православния богословски факултет на Великотърновския университет. Проектира и изпълнява иконостаси и църковни мебели за много храмове в страната, както и съвременни мебели и интериорни решения. Участник и организатор е на много международни и национални изложби и симпозиуми по пластика и дърворезба. Член е на СБХ.

prof. Simeon Zahariev, PhD

Graduated Wood-carving at the National Academy of Art in Sofia (1986) and PhD in Veliko Tarnovo University (2018). Associate professor (2005) and professor (2019) in plastic arts and wood-carving at the Department of Church Arts of the Faculty of Orthodox Theology at the University of Veliko Tarnovo. Designs and creates iconostasis and church furniture for many churches in the country, as well as contemporary furniture and interior decoration solutions. Participant and organizer of many national and international exhibitions and symposia in the field of plastic arts and wood-carving. Member of the Union Bulgarian of Artists.

Биографични данни

Професионални квалификации

  • 2018, Защитава докторска степен във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, докторска теза: „Иконостасът в храм „Св. пророк Илия” в гр. Свищов
  • 1996, Професионална квалификация мениджър по специалност „Организация и управление на бизнеса” СА „Д. А. Ценов” – Свищов
  • 1986, Завършил Национална художествена акадeмия „Н. Павлович” в София по специалност „Приложни изкуства – резба” с учителска правоспособност
  • 1974, ТДВА „Тревненска школа”, специално образование и квалификация “Среден техник по дърворезбарство”

Професионално развитие

  • 2019, Избран за професор по пластика и дърворезба в катедра „Църковни изкуства”, ПБФ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
  • 2005, Избран за доцент по пластика и дърворезба в катедра „Иконография”/ „Църковни изкуства”, ПБФ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
  • 2002–2004, Хоноруван преподавател по дисциплината пластика и дърворезба в катедра „Иконография” на ВТУ
  • 1993–2001, Директор на ЕООД „Борела” и ЕООД „Млада сила”, гр. Севлиево
  • 1990 –1992, Учител по изобразително изкуство и история на изкуството в І-ва гимназия „В. Левски”, гр. Севлиево
  • 1986–1990, Началник конструктивен отдел в ТПК „Масив”, В. Търново

Специализации и научни командировки в чужбина

  • 1999, Творческа командировка за решаване на интериорни и екстериорни пространства в Мадрид и Толедо
  • 1998, Проектиране и реализация  на интериорни пространства в гр. Копенхаген, Дания
  • 1997, Съвместен проект за решаване на интериорни пространства в гр. Брюксел (Белгия), Амстердам, (Холандия) и Люксембург
  • 1993, Творческа командировка в гр. Розенбург (Германия) за разработване на партньорски проект по баварски мебели и решаване на интериорни пространства
  • 1992, Творческа командировка в гр. Верона (Италия) за разработване на партньорски проект по стилни мебели
  • 1980,  Творческа командировка в гр. Враня (Югославия) за разработване на партньорски проект по барокови мебели
  • 1979, Изпълнение на творчески проект в Български културен център в Будапеща

  • Член на СБХ (Съюз на българските художници), секция Резба
  • Член на Управителния съвет на Представителството на СБХ – Велико Търново, мандат 2016–2019
  • Член на Общото събрание на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” от 2005 г.
  • Избран за зам.-председател на Общото събрание на Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, мандат 2007–2011
  • Избран за председател на Общото събрание на Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, мандат 2011–2015 и мандат 2015–2019

ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ

Публикации:

  • Захариев, С. Храмът „Св. пророк Илия” в Свищов.Годишник на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, Изследвания в чест на 60-годишнината на проф. д.и.н. Иван Тютюнджиев, Година I (XXXIII), 2017, ISSN 2603-3534 (Print), ISSN 2603-5065 (Online), В. Търново, 2018, 557–569
  • Захариев, С. Резбарски творби в свищовските храмове „Св. Димитър” и „Св. ап. Петър и Павел. – Визуални изследвания, Бр. 2, ВТУ, ISSN: 2603-381X (Online), ISSN: 2535-101X  (Print), 2018, 88–94
  • Захариев, С. Иконостасът в храм „Св. пророк Илия” в Свищов.Известия на Специализиран музеи за зографско и резбарско изкуство – Трявна, Т. 5, ISBN 1313-6356, Фабер, В. Търново, 2019, 23–36, 303–305
  • Прашкова, М., С. Захариев. Още за иконите и иконостаса в храм „Св. пророк Илия” в град Свищов. – Изследвания в чест на 65-годишнината на доц. д-р Стефан Йорданов, ВТУ, Издателство ИТИ, ISBN 978-619-7602-01-2, В. Търново, 2020, 815–822
                          

Реализирани проекти на иконостаси и мебели за храмове:

  • 1999, Разработка и реализация на централна врата за църквата “Пр. Илия”, гр. Севлиево
  • 2002, Проект и изпълнение на иконостас за параклис на манастир “Св. Троица”, гр. В. Търново
  • 2003, Фризова композиция за иконостас в църквата на с. Мечка, Плевенско
  • 2003, Проект и изпълнение на иконостас за параклис „Св. Мина” в гр. Севлиево
  • 2005–2007, Проект и изпълнение на дърворезбен иконостас, певница и владишки трон за църквата „Рождество Богородично”, с. Конево, Исперихско
  • 2007, Проект и изпълнение на дърворезбен иконостас за параклиса „Св. Никола”, с. Ветринци, Великотърновско
  • 2008–2009, Проект и изпълнение на дърворезбен иконостас за църквата „Св. Димитър”, с. Строево, Пловдивско
  • 2010–2011, Проект и изпълнение на дърворезбен иконостас за църквата „Св. Георги”, с. Валевци, Севлиевско
  • 2012, Проект и изпълнение на мощехранителница и архиерейски столове за храм „Св. Николай”, гр. Разград
  • 2013–2014, Проект и изпълнение на дърворезбен иконостас за храм „Св. Георги”, Балтимор, САЩ
  • 2015, Проект и изпълнение на иконостас  в параклис „Св. св. Константин и Елена”, с. Самоводене, Великотърновско
  • 2019, Проект и изпълнение на два проскинетария за храм „Св. Димитър”, с Зимница, Ямболско

Участие в проекти за реставрация:

  • 2008–2009, Реставрация на иконостаса и църковните  мебели в църквата „Св. Димитър”, кв. Етъра, Габрово, участие в екип
  • 2012–2013, Реставрация на възрожденски иконостас за църквата „Св. Илия”, гр. Свищов
  • 2013, Възстановяване на разрушен иконостас от църквата „Св. арх. Михаил”, с. Горски Сеновец, Великотърновско
  • 2013, Възстановяване на балдахин над Светата трапеза в храма, с. Поликраище, Великотърновско
  • 2014, Реставрация на иконостаса в църквата „Св. Петка”, XIX в., с. Таваличево, Кюстендилско, участие в реставраторски екип
  • 2014, Възстановяване на разрушен иконостас от църквата „Св. Ирина”, с. Хотница, Великотърновско
  • 2014–2015, Реставрация на иконостаса в църквата „Успение Богородично”, гр. Килифарево по време на строително-монтажи работи, свързани с укрепването на сградата на храма
  • 2016, Реставрация на иконостаса в храм „Рождество Богородично”, с. Плаково, Великотърновско, участие в реставраторски екип
  • 2018, Реставрация и експониране на проскинетарии от XIX в. в храм „Св. арх. Михаил” в гр. Рила, Кюстендилско, участие в реставраторски екип

Изложби:

  • 1989, Участие в национална изложба по пластика и резба в националната
  • галерия “Шипка” 6, творбата е наградена от галерия “Хамър”, Германия
  • 2006, Участие в изложба на групата на великотърновските художници, Велико Търново
  • 2007, Участие в XIII-та Национална изложба на художниците-педагози, Велико Търново
  • 2007, Участие в Национална изложба по дървопластика, Велико Търново
  • 2008, Участие в изложба-конкурс на „Алианц България” АД
  • 2008, Участие в изложба „60 години дружество на великотърновските художници”                 
  • 2008, Участие в Национална изложба по дървопластика, Велико Търново  
  • 2008,  Участие в XIV-та Национална изложба на художниците-педагози, Велико Търново 
  • 2008, Участие в проект „Тревненската колона”, Даскаловата къща, гр. Трявна
  • 2009, Участие в XV-та Национална изложба на художниците-педагози, Велико Търново
  • 2009, Първо биенале на църковните изкуства, Велико Търново, участие в изложба
  • 2009, Участие в Национална изложба по дървопластика, Велико Търново,  
  • 2009, Участие във Форум за съвременно изкуство „Търновски класици и техните ученици”, Велико Търново 
  • 2009, Участие в изложба „Асен Василев и ученици”, Трявна
  • 2010, Участие в изложба „Диалог”, съвместна изложба на преподавателите от катедра „Църковни изкуства”, ВТУ и катедра Arta Sacra, Букурещки университет, Букурещ, Велико Търново
  • 2010, Участие в Национална изложба по дървопластика, В. Търново
  • 2010, Участие в изложба на великотърновските художници, Община Велико Търново, Ротъри клуб
  • 2011, Участие в изложба „Ханът”, галерия в хана „Хаджи Николи”, В. Търново
  • 2011, Участие в XVII-та Национална изложба на художниците-педагози, Велико Търново
  • 2011, Второ биенале на църковните изкуства, Велико Търново, участие в изложба
  • 2012,  Участие в XVIII-та Национална изложба на художниците-педагози, Велико Търново.
  • 2012, Участие в XIX-та Национална изложба на художниците педагози, Велико Търново.
  • 2012, Участие в изложба „Послание от вековете”, Велико Търново.
  • 2012, Участие в изложба „8 х 3”, Кураторски проект на Групата на великотърновските художници
  • 2012, Участие в Национална изложба по дървопластика, Велико Търново, участник и председател на жури
  • 2012, Участие в изложба, посветена на 20 г. катедра „Църковни изкуства”, ПБФ на ВТУ, Изложбени зали „Рафаел Михайлов”, В. Търново
  • 2013, Трето биенале на църковните изкуства, Велико Търново – 2013, 18 октомври – 18 ноември, участие в изложба
  • 2013, Демонстрация по дървопластика (уъркшоп), съпътстващо събитие в рамките на Трето биенале на църковните изкуства, Велико Търново – 2013
  • 2014, Участие в изложба „Кирил Томанов и приятели” в галерия „Хан Хаджи Николи”, гр. Велико Търново, 25 март – 25 април  2014 г.
  • 2014, Участие в изложба Бивши и настоящи възпитаници на НГПИ Тревненска школа, галерия „Гъбенски”, гр. Трявна, 6 май – 6 април  2014 г.
  • 2015, Четвърто биенале на църковните изкуства, Велико Търново, участие в изложба
  • 2016, Участие в изложба на Форум РЕСТАВРАЦИЯ 2016, ГХГ – Кюстендил
  • 2017, Участие в изложба „Образ, икона, иконотворчество”, Български културн център в Париж, съвместно с Българска православна община „Св. патриарх Евтимий Търновски”, Париж, Франция
  • 2017, Участие в изложба на Форум РЕСТАВРАЦИЯ 2017, ХГ „Илия Бешков” – Плевен
  • 2017, Пето биенале на църковните изкуства – Велико Търново 2017, участие в изложба
  • 2018, Участие в изложба „70 години дружество на великотърновските художници”, Изложбени зали „Рафаел Михайлов”, гр. Велико Търново, ХГ „Илия Бешков” – Плевен, Изложбени зали, ул. „Шипка” 6, София
  • 2019, Форум РЕСТАВРАЦИЯ 2019,  Софийски университет, Богословски факултет, участие в изложба
  • 2019, Участие в изложба „Иконата. Традиция и съвременност”, Български културен институт в Париж, Българската православна община „Св. патриарх Евтимий Търновски” в Париж, Франция

Награди:

  • Награда на фондация „Хамър”, Германия, 1989
  • Награда на СБХ, ХIII-та Национална изложба на художниците-педагози, 2007
  • Награда на ВТУ, Първо биенале на църковните изкуства, В. Търново, 2009
  • Номинация за награда на ХV-та Национална изложба на художниците-педагози, 2009
  • Номинация за награда на ХVII-та Национална изложба на художниците-педагози, 2011

Участие в национални и международни пленери и други художествено-творчески проекти:

  • 1986, Пленер “Уникална мебел”, гр. Банско (разработка и изпълнение на проект по конкурс)
  • 1990, Пленер по дървопластика, с. Батошево, община Севлиево, разработка и изпълнение на проект по конкурс
  • 2003, Пленер по дървопластика с. Бързия, Община Берковица, разработка и изпълнение на проект по конкурс
  • 2004, Международен пленер по дървопластика гр. Дебелец, Община Велико Търново, организатор и участник
  • 2005, Международен пленер по дървопластика в с. Емен, Община Велико Търново, организатор и участник  
  • 2007, Пленер по дървопластика в гр. Дебелец, Община Велико Търново, организатор и участник
  • 2008, Пленер по дървопластика в гр. Дебелец, Община Велико Търново,  организатор и участник
  • 2009, Участие в Симпозиум по скулптура, гр. Баня Лука, Р Сръбска
  • 2010, Международен пленер по дървопластика и живопис в м. Стубела, Община Велико Търново, организатор и участник
  • 2011, Международен пленер по дървопластика и живопис, Велико Търново, организатор и участник
  • 2012, Международен пленер по дървопластика и живопис, Велико Търново, организатор и участник
  • 2012, Участва в проект за съвременно изкуство „8X3” на Представителство на СБХ – Велико Търново (2012), съфинансиран от Община Велико Търново по програма „Изкуство и култура Велико Търново 2012“
  • 2017, Координатор на проект „Международен скулптурен симпозиум Пространства  скулптурни обекти и пластика в екстериорна среда – Велико Търново 2017”, проект на Представителството на СБХ – Велико Търново, съфинансиран от Община Велико Търново по програма „Изкуство и култура Велико Търново 2017“.
  • 2018, Участник в екип на проект „70 години Великотърновски художници”, реализиран от Представителство на СБХ – Велико Търново”, съфинансиран от Община Велико Търново по програма „Изкуство и култура Велико Търново 2018”.

Други проекти:

  • 1988, Проектиране и изпълнение на детска площадка в градски парк, гр. Видин
  • 1989, Проектиране и изпълнение на стилни врати с дърворезба, главна улица гр. В. Търново
  • 1989, Пано дървопластика за фирмен магазин на КРТА, гр. В. Търново
  • 1989, Декоративна дървопластика, двулицева, откупена от частно лице
  • 1990, Проект за градска библиотека и изпълнение, гр. Трявна


ст. н. с. арх. Теофил Петков Теофилов (1944 – 2008)

Роден е на 21 .12. 1944 г. в гр. Пловдив. Завършва Висш инженерно-строителен институт, Архитектурен факултет (1968). В периода 1972 – 1973 г. специализира “Консервация и реставрация на културни паметници” в ICCROM, гр. Рим, Италия. Член на Съюза на Архитектите в България. В периода 1986 – 1989 г. специализира “Управление на културните процеси” в Москва.

В периода 1994 – 1999 г. е преподавател по християнска архитектура в специалност „Иконография” на Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Сред реализираните му проекти са реставрациията на църквите “Св. Димитър Солунски” и “Св. Четиридесет мъченици” в гр. В.Търново; църквите “Рождество Христово”, “Св. Георги” и “Св. Атанасий” в с. Арбанаси; “Св. св. Петър и Павел” и “Св. Димитър” в гр. Свищов; Тракийски култов комплекс край с. Свещари; Голяма Базилика в Плиска; Кръглата (Златна) Църква в  Преслав; обекти на хълма Царевец, Къщата на Борис Денев и Къщата с маймунката в гр. В. Търново; Моста на Кольо Фичето в гр. Бяла и други обекти от съкровищницата на Българската средновековна и възрожденска архитектура.

Интересите му в областта на историята и реставрацията на архитектурни обекти са в основата на над 60 научни статии, в които е публикувал изследванията си върху културни паметници от античността, средновековието и Българското възраждане.


д-р Китан Йорданов Китанов


Роден е на 23 септември 1966 г в с. Кулата, Благоевградско. Завършва Националната художествена академия „Николай Павлович”, София, специалност „Консервация и реставарция” (1993), както и специализиран курс по история на античното изкуство в École du Louvre (1991/1992). Специализира консервация и реставрация на фрагментарна римска живопис в Centre d’Étude des Peintures Murales Romaines, Paris-Soissons (1994). Участвал е в семинари на Първия отворен университет на ЮНЕСКО в гр. Сучава, Румъния, свързани с консервацията и опазването на средновековните стенописи в Буковина (1995).

В периода 1995 – 1998 г. е хоноруван преподавател по „Стенопис”, 1998 – 2003 г. е редовен асистент по същата дисциплина в катедра „Иконография” в ПБФ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. През 2009 г. защитава докторска теза на тема „Les matériaux et les techniques de réalisation de la peinture murale des tombeaux de l’Аntiquité tardive en Thracia et en Dacia (fin IIIe - VIe siècle ap. J.-C)” към Университета Paris IV – Sorbonne.

Работи като реставратор в ЦЛКР на НИМ от 2010 г.

В периода 1993 – 2012 г. работи основно като реставратор на стенописи на гробната тракийска и късноантична живопис. Участва в реставрацията на множество паметници със световно и национално значение като член на екип, по-важни от които са стенописите в Рилския манастир, храм „Св. арх. Михаил” в  Рила, „Св. Георги”, с. Арбанаси, икони от Националния исторически музей, София, и много други храмове в България. Проектира и изписва стенописите и иконите на храм „Св. Георги”, с. Чучулигово, Благоевградско (1997 - 1998); стенописите в храм „Св. Атанасий”, с. Кулата, Благоевградско (2001); храм „Св. Йоан Рилски”, с. Добри дял, Великотърновско (2005) и за много други храмове в цялата страна.

Участва в различни изложби и форуми, в изложбите на българските реставратори. Публикува различни материали в областта на реставрацията,  материалите и техниката на изпълнение на античната живопис в България.


проф. д-р Любен Петров Прашков (1931 – 2007)

Роден е на 18 юли 1931 г в с. Полски Сеновец, Великотърновско. Завършва Националната художествена академия „Николай Павлович”, София, специалност „Живопис” (1957) .

През 1967 г. защитава докторат на тема „Материали и техника на българската монументална живопис от края на XII до края на XIV век” в Московския университет. Има няколко специализации по реставрация на живопис в Русия, Полша и Франция.

В периода 1992 – 2002 г.  проф. д-р Любен Прашков е професор по „Иконография” и „Техника и технология на църковната живопис” в катедра „Иконография” в ПБФ на ВТУ. От 1995 до 2000 г. е ръководител на катедрата.

Поставя началото на научната консервация в България. Дългогодишен преподавател е в Националната художествена академия, където създава катедра „Консервация и реставрация”.

Интересите му в областта на историята, техниката и технологията на църковната живопис са в основата на десетки студии и статии. Специален принос в изследването на паметниците на културата са неговите книги.

В периода 1957 – 2007 г. работи като реставратор на икони и стенописи. Негова е заслугата за разкриването и популяризацията на много неизвестни паметници на църковната живопис, между които средновековните стенописи в Хрельовата кула на Рилски манастир, стенописите в църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, средновековните стенописи в църквата „Св. арх. Михаил” в гр. Рила и много други паметници, намиращи се днес в музеите в страната. При многократните си посещения от 1970 до 1997 г. на Света гора – Атон Л. Прашков се е занимавал с издирването и съставянето на опис на стотици икони и стенописи от манастира „Зограф”.

Интересите му в областта на историята, техниката и технологията на църковната живопис са в основата на десетки студии и статии. Той е съставител и редактор на много сборници и каталози. Специален принос в изследването на паметниците на културата са книгите му:

  • Прашков, Л. Хрельовата кула. История, архитектура, живопис, С. 1973
  • Прашков, Л. История на българското изобразително изкуство, т. I, С. 1976 (участие в авторски колектив)
  • Прашков, Л. Църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, С. 1979
  • Прашков, Л., Ат. Шаранков Паметници на културата на Света гора – Атон, С. 1987
  • Прашков, Л. Български икони. Развитие, технология, реставрация, С. 1985
  • Прашков, Л., Ел. Бакалова, Ст. Бояджиев, Манастирите в България, С. 1992 Ив. Божилов, Ив., Л. Прашков, Н. Тулешков, Български манастири, С. 1997 (в съавторство с)
  • Прашков, Л., Българската монументална църковна живопис през XVIIIXIX век, В.Т. 1998
  • Прашков, Л., Икони от България. IXXV век, С. 2000
  • Радев, Ив., Д. Кенанов, Р. Радев, Л. Прашков, Храмът „Св. Николай” във Велико Търново, В.Т. 2003

чл. кор. проф. д-р на изкуствознанието Елка Бакалова


Чл. кор. проф. д. изк. Елка Бакалова е родена на 08 .12. 1938 г. в гр. София. През 1963 г. завършва Филологическия факултет на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов”, специалност „Руска филология”, а през 1964 г. и Историческия факултет, специалност „История на изкуството” при световно известния византолог В. Н. Лазарев. От 1970 г. работи като научен сътрудник в Института за изкуствознание при БАН, а през 1973 г. защитава докторска дисертация на тема „Стенописите в Костницата на Бачковския манастир”. През 1990 г. получава научната степен „доктор на науките” с приносното си изследване: „Аспекти на съотношението словесен текст – изображение в българското средновековие".

Чл. кор. проф. д. изк. Елка Бакалова е дългогодишен сътрудник на БАН и преподавател в НХА, СУ, НБУ. В периода 1980 – 1985 преподава история на изкуството в Историческия факултет, а през 1992 – 1996 г. е преподава по история на изкуството в специалност „Иконография” на Православния богословски факултет във ВТУ. Монографиите ? имат специален принос в българската изкуствоведска наука. Автор е на десетки студии, статии и рецензии с широко международно признание, свидетелстващо изключителния ? принос в съвременната хуманитарна наука.


Монографиите й:

  • Бакалова, Е. Стенописите на църквата при с. Беренде, изд. Български художник, С., 1976;
  • Бакалова, Е. Бачковската костница, изд. Български художник, С., 1977;
  • Бакалова, Е. Роженския манастир, Септември С., 1990;
  • Прашков, Л., Ел. Бакалова, Ст. Бояджиев, Манастирите в България (в съавт. с), С., 1992;
  • Bakalova, E., G. Passarelli, S. Petkovic, A. Vasiliu, T. Velmans, P. Vocotopoulos, Il Viaggio dell’icona. Dalle origini alla caduta di Bisanzio, Jacabook, Milano, 2002 (= Iconen. Ursprung und Bedeutung. Belzer Verlag, 2002;
  • Bakalova, E., V. Kolarova, P. Popov, V. Todorov, ed. By E.Bakalova, Le grand livre des Icones, Hazan, 2002), The Ossuary of the Bachkovo monastery, Plovdiv 2003 и десетките студии, статии  и рецензии на чл. кор. проф. д. изк. Елка Бакалова се ползват с широко международно признание, засвидетелстващо изключителния ? принос в съвременната хуманитарна наука.

проф. д. изк. Елена Василева Попова

Елена Попова завършва „Изкуствознание” в Националната художествена академия, преди това учи в Художествената гимназия в София. През 80-те години на XX в. активно работи в областта на оперативната художествена критика. Носител е на наградата на Съюза на българските художници „Николай Райнов” за критика (1988) и на Наградата за критика на сп. „Изкуство” / “Art in Bulgaria” (1994).

Защитава дисертация на тема „Барокът в българската иконопис от XVII–XVIII век” (1991). Оттогава се занимава с изследвания на балканската и българската църковна живопис, публикува научни студии и статии върху иконографията, атрибуцията, епиграфиката и стилистиката на икони и стенописи от периода на Националното възраждане. Изследва връзките между църковното изкуство на балканските православни народи и взаимодействията му с фолклора. Дълги години е научен сътрудник в Института за изследване на изкуствата на Българската академия на науките. Участва в екипите на редица национални и международни научно-изследователски проекти, които са в основата на значими за българската култура книги, посветени на историята и развитието на църковната живопис у нас и на Балканите.

От 2005 г. е преподавател по Иконография и История на изкуството в катедра „Църковни изкуства” на Православния богословски факултет във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Избрана е за „доцент” (2006) и за „професор” (2013). Получава научна степен „доктор на изкуствознанието” за изследването: „Литургични и социални функции на иконата през Възраждането” (2012).

Елена Попова е автор на редица монографии и повече от сто научни студии и статии и критически текстове за съвременното българско изобразително изкуство.

БИБЛИОГРАФИЯ

МОНОГРАФИИ

Попова, Е. ЗОГРАФЪТ ХРИСТО ДИМИТРОВ ОТ САМОКОВ. Издателска група „АГАТА-А”, София, 2001.

Рецензии за книгата: „Големият Христо Димитров изваден от небитието. Елена Попова реабилитира основателя на знаменития зографски род”. – ред. статия, в. Сега, 18 декември 2001; „Зографът Христо Димитров от Самоков” – в. Труд, декември 2001; Гергова, И. Една необикновена книга за един необикновен зограф. – в. Култура, януари 2002. Попова, Д. Книгата „Зографът Христо Димитров от Самоков”. – www.kult.bg; в. Капитал, 8 януари 2002. Бакалова, Е. Модерно и новаторски за живописта на българското възраждане. – Проблеми на изкуството, 2, 2002, с. 61. Куюмджиев, А. Елена Попова: Зографът Христо Димитров от Самоков. – Българистика, 4, 2002, 99–101. Динова-Русева, В. Принос в Балканското изкуствознание. – Балканистичен форум, ЮИ „Неофит Рилски”, Благоевград, год. ХV, 1-2-3, 2006, 415–420. вж. също: Електронно списание LiterNet, 02.07.2005, № 7 (68), http://liternet.bg/publish14/v_dinova-ruseva/prinos.htm ).

Попова, Е. МОНУМЕНТАЛНАТА ЖИВОПИС ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ  ХVІІІ ВЕК. – В: И. Гергова, Е. Попова, E. Генова,  Н. Клисаров. КОРПУС НА СТЕНОПИСИТЕ ОТ ХVІІІ ВЕК В БЪЛГАРИЯ, изд. „М. Дринов”, БАН, 2006 (обзорна студия, с. 19–52 и 8 статии в съавторство за отделни църкви).

Попова, Е.  ДЪРВОРЕЗБЕНИ ДОМАШНИ ИКОНОСТАСИ. – Унивеситетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, В. Търново, 2007.

Попова, Е.  ΕΛΛΗΝΕΣ ΑΓΙΟΓΡΑΦΟΙ ΣΤΟ ΧΩΡΟ ΤΗΣ ΣΗΜΕΡΙΝΗΣ ΒΟΥΛΓΑΡΙΑΣ (15ος–19ος αι.); ГРЪЦКИ ЗОГРАФИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (ХV–ХІХ В.). Обзорна студия, с. 26–69, към билингвистичен каталог:  Мутафов, Е., И. Гергова, А. Куюмджиев, Е. Попова, Е. Генова, Д. Гонис. ΕΛΛΗΝΕΣ ΑΓΙΟΓΡΑΦΟΙ ΣΤΗ ΒΟΥΛΓΑΡΙΑ  ΜΕΤΑ ΤΟ 1453 / ГРЪЦКИ ЗОГРАФИ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1453. Институт за изкуствознание, БАН, 2008.

Велкова-Гайдарджиева, А., Е. Попова. ХРАМЪТ УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО. – Поредица „Търновски църкви и манастири”, 6. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”,  В. Търново, 2010.

Попова, Е.  ЦЪРКОВНАТА ХОРУГВА. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”,  В. Търново, 2011. 

Попова, Е.  ЕСНАФИ И СВЕТЦИ. СВЕТЦИТЕ-ПОКРОВИТЕЛИ НА ЗАНАЯТИТЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”,  В. Търново, 2013.

Куюмджиев, А., Е. Мутафов, И. Ванев, И. Гергова, Е. Попова, Е. Генова, М. Куюмджиева, М. Захариева, М. Стойкова, М. Христемова, С. Москова, Х. Андреев, Н. Клисаров, К. Дюлгерова, Н. Джуркова, Ю. Върбанова. КОРПУС НА СТЕНОПИСИТЕ ОТ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК В ЪЛГАРИЯ. Институт за изследване на изкуствата, БАН, София, 2018 (4 статии в съавторство за отделни църкви).

СТУДИИ И СТАТИИ В НАУЧНИ СПИСАНИЯ И СБОРНИЦИ

Попова, Е. Барокът в живописта на Тревненската школа от края на XVIII век.. – Изкуство, 4, 1989, 36–41.

Попова, Е. Барокът в живописта на Тома Вишанов – Молера. – Изкуство, 9-10, 1990, 34–42.

Попова, Е. Барокковий простiр у пiзнiй середньовiчнiй болгарськiй iконi. – Украинское барокко и европейский контекст, Киiв, 1991.

Попова, Е. Пространствени промени в българската възрожденска иконопис. – Из историята на българското изобразително изкуство, III, С., 1992, 5–16.

Попова, Е. Критска икона в музея на Бачковския манастир. Научно съобщение. – Изкуство, 19-20, 1994, 4–5.

Попова, Е. Икона на св. Екатерина в църквата „Св. Георги Метошки“ в Асеновград. –

Проблеми на изкуството, 2, 1995, 31–43.

Попова, Е. Чудотворецът. – Българистика и българисти, 3, 1996, 23–24.

Попова, Е. За авторството на иконата Св. Марина с житие от Галерията на икони – Охрид. – Проблеми на изкуството, 3, 1998, 33–40.

Попова, Е. Реинтерпретации на чудотворната икона на св. Богородица от Кикос в българската живопис от края на ХVІІІ–ХІХ век. – Проблеми на изкуството, 4, 1998, 32–41.

Попова, Е. Стенописите в притвора на църквата „Св. Никола“ в Арбанаси. – Проблеми на изкуството, 3, 1999, 3–18.

Попова, Е. Праотец Ной – култ, икони, апокрифи (ХVІІІ–ХІХ в.). – Проблеми на изкуството, 4, 2000, 46–52.

Попова, Е. Теми, въведени в българската живопис от Христо Димитров. – Проблеми на изкуството, 3, 2001, 3–10.

Попова, Е. Иконите на Димитар Христов во Македониjа. – Зборник за средновековна уметност. Нова серија, 3, Скопjе, 2001, 215–226.

Попова, Е. Иконата „Молебное пение ко пресвятой Богородице” в Националната художествена галерия. Традиция, приемственост, новаторство, Сборник в чест на акад. Петър Динеков, С., 2001, 473–484.

Popova, E. Chiprovskiat diskos (“Le ciboir de Chiprovci”, Mila Santova, 1997). – Ethnologie Française, 2 avril-juin, 2001, 345–346.

Popova, E. Along the Via dolorosa of Transition – and Beyond: Children’s Book Illustration in Bulgaria, Greece, Yugoslavia, and the FYROM. – Bookbird, IBBY’s quarterly, Vol. 40, NO. 1, January, 2002, 35–41.

Попова, Е. Богородица – Хестия. – Проблеми на изкуството, 1, 2002, 41–50.

Попова, Е. Чужди влияния в естетиката на възрожденската икона. – Проблемът на другия: културно-художествени, антропологични и социално-психологически проблеми, Славена, Варна, 2002, 145–154.

Попова, Е. Музеят – финанси и фантазиял. – Художественият музей и XXI век, Градска художествена галерия – Пловдив, Пигмалион, Пловдив, 2003, 205–214.

Попова, Е., Н. Манолова-Николова. Царибродският кръст „Св. Троица”. – Минало, 1, 2004, 25–34.

Попова, Е. Икони от Йоан Николов-Иконописец в Царибродско. – Паметници, реставрация, музеи, 3, 2004, 21–26.

Попова, Е. Златото в народната култура на българите през османския мериод. – Думи, пари, памет (съст. Р. Заимова, Н. Аретов). Българско общество за изучаване на XVIII век, Изд. „Кралица Маб”, 2004, 42–49 (www.slovsr.org/c18).

Попова, Е. Самоковски икони в селата из Царибродско. – Ниш и Византиjа. Зборник радова ІІІ. Ниш, 2005, 377–383.

Попова, Е. За националната изложба „Изкуство на българската книга”. – Изкуство на българската книга, 2006 (каталог), С., 2006.

Попова, Е. Домашни икони в колекцията на НХГ – семантика и морфология. – Проблеми на изкуството, 1, 2006, 31–42.

Попова, Е. Разрушената църква „Св. Петка” в Асенова махала, Велико Търново. – Проблеми на изкуството, 4, 2007, 34–45.

Попова, Е. Възрожденски домашни икони в колекцията на Регионален исторически музей – Велико Търново. – Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, ХХІІ, 2007, 241–252.

Попова, Е. Икони от възрожденски зографи в църквата „Успения Пресвятой Богородици” в Асенова махала, Велико Търново. – Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, ХХІІІ 2008, 217–234.

Попова, Е. Стенописите от XVI–XVII век в параклиса „Св. Георги” на църквата „Св. Димитър в Арбанаси. – Слово и образ, 1, 2009, 22–28.

Попова, Е. Изложба „Стенописи”. Наследството на Любен Прашков. – Слово и образ, 1, 2009, 98–100.

Попова, Е. Иконографска програма на стенописите в църквата “Св. Димитър” в Арбанаси. – Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, ХХІV, Фабер, В. Търново, 2010, 35–60.

Попова, Е. Типология на домашните икони. – Православие и постмодернизъм. Сборник с доклади от научна конференция. Омофор, С.,  2010, 95–110.

Попова, Е. Царските двери в църквата „Успение Богородично” във Велико Търново и творчеството на Станю Нейков Марангозина. – Проблеми на изкуството, 1, 2011, 37–41.

Popova, E. Iconographical Programme of the Murals in St. Demetrius Church in Arbanassi. (Preliminary study). – Свидетелства на традицията. Сборник материали от научноизследователски проекти на ПБФ, Университетско издателство  „Св. св. Кирил и Методий”, В. Търново, 2011, 223–25.

Попова, Е.  Чинопоследование на шествието с мощите на св. Йоан Рилски – в текстове и изображения. – Търновска книжовна школа, Т. ІХ, Университетско издателство  „Св. св. Кирил и Методий”, В. Търново, 2011, 723–739.

Попова, Е.  Търновската чудотворна икона – текстове и версии. – Простаранството на словото: Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Светлозар Игов. Т. 1, Институт за литература, БАН, С., 2012, 42–55.

Попова, Е. Надпревара с времето. – Проблеми на изкуството, 3, 2013, 59–61.

Попова, Е. За девите и спящите в неделя. Два мотива от сцената Страшният съд в храма „Св. Димитър” в Арбанаси (1621) в контекста на паметниците от региона. – Сборник в чест на 80-годишнината на проф. протопр. д-р Николай Шиваров, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, В. Търново, 2014, 348–374.

Попова, Е., Надя Манолова-Николова. Царибродският кръст „Св. Троица”. – Исторически изследвания за Средна Западна България XV–XIX век. (съст. Манолова-Николова, Н., П. Шекерджиева). Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2014, 331–343. Препечатка на статия, публикувана в сп. „Минало”, бр. 1, 2004, 25–34.

Попова, Е. Образите на св. 40 мъченици в арбанашките църкви от XVII век. – Герои. Култове. Светци. Изкуствоведски четения 2015. Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2015, 213–224.

Попова, Е. Изображения на Страшния съд в търновските села Самоводене и Хотница. – Проблеми на изкуството, 4, 2016, 13–21.

Попова, Е. Литургични текстове на светците, изписани в църквата „Св. Димитър” в Арбанаси. – Проблеми на изкуството, 3, 2016, 22–31.

Попова, Е. Църква „Св. арх. Михаил”, гр. Рила. – Корпус на стенописите от първата половина на XIX в. в България. София,  2018, 125–134.

Попова, Е. Църква „Св. Ирина”, с. Хотница. – Корпус на стенописите от първата половина на XIX в. в България. София, 2018, 325–335.

Попова, Е. Църква „Св. Никола”, Капиновски манастир. – Корпус на стенописите от първата половина на XIX в. в България. София, 2018, 609–621.

Попова, Е. Църква „Успение Богородично”, Троянски  манастир. – Корпус на стенописите от първата половина на XIX в. в България. София, 2018, 641–668.

Попова, Е. Храмът в иконите на светите апостоли Петър и Павел: модели (XV–XIX в.). – Трудове на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Православен богословски факултет, Т. 3, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, 2018, 5–98.

Попова, Е. Още за стенописите от XIX век в църквата „Св. арх. Михаил“, град Рила. –Проблеми на изкуството, 4, 2019, 32–42.

Попова Е. Лоза Йесеева в олтара на църквата „Св. Димитър” в Арбанаси (1621). –Проблеми на изкуството, 2, 2021, 3–9.

СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО. КРИТИЧЕСКИ РЕЦЕНЗИИ,

ПРЕГЛЕДИ НА ХУДОЖЕСТВЕНИ СЪБИТИЯ, ПОРТРЕТИ

(непълен списък)[1]

Попова, Е. За някои големи проблеми на малката пластика (ОХИ „Рисунка и малка пластика’81”).  – Изкуство, 7, 1981, 12–14.

Попова, Е. Първа изложба на Стоян Донев. – Народна култура, 16 .09. 1982.

Попова, Е. Александър Денков (Самостоятелна ретроспективна изложба на Ал. Денков, януари 1983). Каталог, български Художник, С., 1983.

Попова, Е. Илюстрациите на Александър Денков. – Труд, 28 януари 1983.

Попова, Е. За границите на юношеската литература (Национална изложба на илюстрацията и изкуството на книгата ’83). – Изкуство, 1, 1983, 10–13.

Попова, Е. Портрет на съветския човек. – Пулс, 22 ноември 1983.

Попова, Е. Четирима млади творци (Ив. Яхнаджиев, Ив. Бахчеванов, Мих. Лалов, Ема Попова). –  Пулс, 14 декември 1983.

Попова, Е. Скулптурата на Галин Малакчиев. – Изкуство, 2, 1983, 33–35.

Попова, Е. Вярност към словото (Илюстратора Александър Денков). – Изкуство, 5, 1983, 20–23.

Попова, Е. Скулптурата на ОХИ „Рисунка и малка пластика”. – Изкуство, 6, 1983, 25–27.

Попова, Е. Вежди Рашидов. – Изкуство, 8, 1983, 40–41.

Попова, Е. Пластическите модификации на символа (ОХИ „Септември’23”). – Изкуство, 1, 1984, 5–10.

Попова, Е. Василка Монева. – Изкуство, 2, 1984, 30–31.

Попова, Е. Два мемориала („Самуиловата крепост” край Петрич и Пантеонът на Г. С. Раковски – Котел). – Изкуство, 3, 1984, 10–11.

Попова, Е. Портрет на Лиляна Димитрова от Галин Малакчиев. – Изкуство, 9, 1984, с. 26.

Попова, Е. Отвъд гладката повърхност (Живописта на Милко Божков). – Народна младеж, 5 юни 1984.

Попова, Е. Плодовете на зрелостта и натрупания опит (ОХИ „Илюстрация и изкуство на книгата”84). – Народна култура, 8 юни 1984.

Попова, Е. Недко Солаков. – Народна младеж, 11 юли 1984.

Попова, Е. Колективна изложба (Изложба на възпитаниците на проф. Светлин Русев). – Народна култура, 20 юли 1984.

Попова, Е. „Музика” на Александър Жендов. – Изкуство, 2, 1985, 14–17.

Попова, Е. ОХИ „Русе’85”. – Изкуство, 6, 1985, 22–27.

Попова, Е. В пламъка на миналото (ОХИ „Български просветители и учители”). – Народна младеж, 9 май 1985.

Попова, Е. Международно триенале на реалистичната живопис. – Народна младеж, 25 май 1985.

Попова, Е. Откровения в багри (ОХИ „Русе’85”). – Работническо дело, 28 юни 1985.

Попова, Е. Отворени приятелски светове („Съвременно румънско изкуство”) – Народна култура, 23 август 1985.

Попова, Е. Реконструкция на историята на историческия жанр (ОХИ „Поглед към вековете’86 – В. Търново”). – Изкуство, 4, 1986, 44–49.

Попова, Е. Единство на противоположности (Изложба на Светлин Русев). – Изкуство, 5, 1986, 44–45.

Попова, Е. Скулптурата на Ангел Станев и Емил Попов. – Изкуство, 8, 1986, 34–36.

Попова, Е. „Автономната” илюстрация – критерии и тенденции (ОХИ „Илюстрация и изкуство на книгата’86”). – Изкуство, 9, 1986, 10–19.

Попова, Е. Спокойна красота („Виетнамско приложно изкуство”). – Народна култура, 23 май 1986.

Попова, Е. Живият образ на града („Произведения на московски художници”). – Народна култура, 30 май 1986.

Попова, Е. Конфликти в книжното пространство(ОХИ „Илюстрация и изкуство на книгата’86”). – АБВ, 15 юни 1986.

Попова, Е. Чувство за историзъм („Илюстрация и книжна графика от ГДР”) – Народна култура, 29 август 1986.

Попова, Е. Петър Чуклев. – Литература и изкуства за деца и юноши, 4, 1986..

Попова, Е. Книгата – единство между слово и форма (ОХИ на илюстрацията и изкуството на книгата – май’86). – Пламък, 6, 1986, 143–145.

Попова, Е. Изложба на Румен Симеонов. – Изкуство, 2, 1987, 36–37.

Попова, Е. Последователност и експерименти (Изложба на Иван Нинов и Борислав Русинов). – Изкуство, 4, 1987, 30–33.

Попова, Е. Колоната „За буквите” на Галин Малакчиев. – Изкуство, 7, 1987, 20–21.

Попова, Е. Съветска графика. – Промишлена естетика и декоративно изкуство, 3, 1987, 14–15.

Попова, Е. Скулптурата на Любомир Прахов. – Изкуство, 8, 1987, 19–21.

Попова, Е. Пулсът на традицията („Съветска графика”). – Народна култура, 30 януари 1987.

Попова, Е. Тъга по веселите цветове (Илюстрацията и детското възпитание). – АБВ, 31 март 87.

Попова, Е. Изложба на Атанас Андасаров. – Изкуство, 7, 1988, 27–28.

Попова, Е. Изложба „Млади художници от Модена”. – Изкуство,10, 1988, 19–21.

Попова, Е. „Това ли е Ботев” (ОХИ „Земята на Ботев” 88). – Народна култура, 22 юли 1988.

Попова, Е. „Кум фигурис” и детска илюстрация (ОХИ „Илюстрация и изкуство на книгата’88”).  –  Народна култура, 23 септември 1988.

Попова, Е. Съвременна българска илюстрация.  –  Пламък, 8, 1988, няма страници.

Попова, Е. Анжела Минкова. – Съвременник, 1, 1989, няма страници.

Попова, Е. Светла Георгиева. – Изкуство, 7, 1989, 44–45.

Попова, Е. Без жури – за и против. – Пламък, 7, 1989, 199–200.

Попова, Е. Изложба на Жана Бехар. – Народна култура, 20 януари 1989.

Попова, Е. Автентичен национален дух („Съвременна румънска живопис и графика”).  –  Народна култура, 27 октомври 1989.

Попова, Е. Валентин Старчев.  – Септември (рубрика Палитра), 4, 1989, 188–189.

Попова, Е. Самуил Сеферов. – Септември (рубрика Палитра), 5, 1989, 210–212.

Попова, Е. Румен Гашаров. – Септември (рубрика Палитра), 7, 1989, 202–203.

Попова, Е. Стоимен Стоилов.  – Септември (рубрика Палитра), 8, 1989, 202–203.

Попова, Е. Христо Градечлиев. – Септември (рубрика Палитра), 10, 1989, 208–209.

Попова, Е. Георги Чапкънов. – Септември (рубрика Палитра), 11, 1989, 176–177.

Попова, Е. Стоян Венев. – Септември (рубрика Палитра), 12, 1989, 170–172.

Попова, Е. Джото. – Жената днес (рубрика Шедьоври), 3, 1989.

Попова, Е. Мазачо. – Жената днес (рубрика Шедьоври), 5, 1989.

Попова, Е. Рафаел. – Жената днес (рубрика Шедьоври), 7, 1989.

Попова, Е. Леонардо. – Жената днес (рубрика Шедьоври), 11, 1989.

Попова, Е. Никола Сарафов. Истинската родина на „багонализма” е България! – Култура, 1 юни 1990.

Попова, Е. Изложба на българската илюстрация. – Култура, 8 юни 1990.

Попова, Е. Изложба на Николай Майсторов и Руси Дундаков. – Пламък, 11, 1990, 129–130.

Попова, Е. Атанас Яранов. – Септември (рубрика Палитра), 1, 1990, 164–165.

Попова, Е. Павел Койчев. – Септември (рубрика Палитра), 2, 1990, 222–224.

Попова, Е. Иван Кьосев. – Септември (рубрика Палитра), 3, 1990, 161–163.

Попова, Е. Микеланджело. – Жената днес (рубрика Шедьоври), 1, 1990.

Попова, Е. Веласкес. – Жената днес (рубрика Шедьоври), 4, 1990.

Попова, Е. Рембранд. – Жената днес (рубрика Шедьоври), 7, 1990.

Попова, Е. Анжела Минкова. – Съвременник, 1, 1991, с. 458.

Попова, Е. Недко Солаков. – Лада, няма дата 1991.

Попова, Е. Вместо героика – еротика (Изложба на дружество “Изкуство – 19.90.”). – Свободен народ, 23 февруари 1991.

Попова, Е. Съвременно румънско изкуство. – Култура, март 1991.

Попова, Е. Багонализмът – начин на оцеляване (Николай Сарафов). – Свободен народ, 7 март 1991.

Попова, Е. Айсберг сред дъгата (Изложба на Атанас Яранов). – Свободен народ, 25 март 1991.

Попова, Е. Пролетен салон’91. – Свободен народ, 13 април 1991.

Попова, Е. Национална изложба на илюстрацията и изкуството на българската книга’92. –  АБВ, май 1992.

Попова, Е. Илюстрациите на Маглена Константинова. –  Картинна галерия, юни 1992.

Попова, Е. Председателят като художник (Изложба на Иван Гонгалов). –  Култура, 29, 10 юли 1992.

Попова, Е. В дълбините на битието (Атанас Андасаров). – Век21, 38(127), 23–29 септември 1992.

Попова, Е. Елегия (за СБХ). – Съвременник, 3, 1993, 351–355.

Попова, Е. Вл. Маяковски през погледа на Ал. Родченко. – Славянски вестник, ноември–декември 1993.

Попова, Е. Графика от Турция. – Континент, април 1993.

Попова, Е. Какво рисуват днес във Франция. – Отечествен вестник, април 1993.

Попова, Е. Край на безутешните теми (Анжела Минкова). – Стандарт, 30 октомври 1993.

Попова, Е. Художник на много времена (Бенчо Обрешков). – Култура, 20, 14 май 1993.

Попова, Е. Кухнята като салон (ОХИ Рисунка и малка пластика’93). – Култура, 22, 28 май 1993.

Попова, Е. Сартр би харесал тази изложба (Андрей Даниел). – Култура, 40, 1 октомври 1993.

Попова, Е. Пейзажи, ангели и крилати тикви (Есенен салон’93). – Култура, 46, 12 ноември 1993.

Попова, Е. М?ре… (Френска и българска скулптура в НХГ). – Култура (рубрика Косъмче от четка), 24, 11 юни 1993.

Попова, Е. Ех, Маестро (Иван Кьосев в Руския култ.-инф. център). – Култура (рубрика Косъмче от четка), 25, 18 юни 1993

Попова, Е. В цедилката на времето (Даниел Дянков, Ст. Марков). – Култура (рубрика Косъмче от четка), 26, 25 юни 1993.

Попова, Е. 12 живописци накуп (в гал. Александър). – Култура (рубрика Косъмче от четка), 27, 2 юли 1993.

Попова, Е. Идете и вижте (Христо Песев и Лиляна Георгиева на Шипка 6). – Култура (рубрика Косъмче от четка), 28, 9 юли 1993.

Попова, Е. Нечистоплътна евристика (Никола Казаков в НХГ). – Култура (рубрика Косъмче от четка), 29, 16 юли 1993.

Попова, Е. Три изложби (Димитър Коцев, Станислав Бояджиев, Венелин Вълканов). – Култура (рубрика  Косъмче от четка), 30, 23 юли 1993.

Попова, Е. Ех, Тодоров… (отново за Н. Казаков). – Култура (рубрика Косъмче от четка), 32, 6 август 1993.

Попова, Е. Докато СБХ почива (Юлия Станкова в Зограф-Л, Боян Кирков в “Детелина”). –  Култура (рубрика Косъмче от четка), 34, 20 август 1993.

Попова, Е. От Бодлер до Соломон (Николай Майсторов в г. Александър). – Култура (рубрика Косъмче от четка), 38, 17 септември 1993.

Попова, Е. Целебна тишина (Панчо Панев на Шипка 6). – Култура (рубрика Косъмче от четка), 39, 24 септември 1993.

Попова, Е. Нататък ще видим… (Йордан Христов и Мирослав Събев в Аросита). –  Култура (рубрика Косъмче от четка), 42, 15 октомври 1993.

Попова, Е. Любен Зидаров пак се забавлява (Л. Зидаров в Бонарт). – Култура (рубрика Косъмче от четка), 44, 29 октомври 1993.

Попова, Е. Христо Симеонов в „Сезони”. – Култура (рубрика Косъмче от четка), 48, 26 ноември 1993.

Попова, Е. Графична лирика (Румен Скорчев в г. Александър). – Култура (рубрика Косъмче от четка), 49, 3 декември 1993.

Попова, Е. Генко, освободеният. – Изкуство, 4, 1993, 14–15.

Попова, Е. Скулпторът и матаморфозите на материята (Павел Койчев). – Изкуство, 5, 1993, с. 12.

Попова, Е. Михалис Гарудис и следите на времето. – Изкуство, 8, 1994, 18–19.

Попова, Е. Епитафия за илюстрацията (XV-та ОХИ на илюстрацията и изкуството на българската книга”94). – Култура, 22, 3 юни 1994.

Попова, Е. Ориентири (Изложба „Ориентири в абстрактното”). –  Култура, 24, 17 юни 1994.

Попова, Е. Дефиниция на въздух и откровена радост (Изложба на Свилен Стефанов). –  Култура, 31, 28 октомври 1994.

Попова, Е. Изкуство при съседите (Изложба на Войо Татар, Черна гора). – Култура, 34, 18 ноември 1994.

Попова, Е. Сновейки по стъпалата на „Шипка”6 (Изложби на Марко Марков, Христо Нейков, изложба-конкурс за ателиетата в Париж). – Култура, 37, 9 декември 1994.

Попова, Е. За самотата, кучетата и приятелите (Изложба на скулптора Галин Малакчиев в гал. Сезони).  – Култура, 44, 3 ноември 1995.

Попова, Е. Мимикрията на Есенния салон. –  Континент, 283, 2-3 декември 1995.

Попова, Е. Нети, нети, нети (Изложба на Валентин Старчев в галерия „Досев”). – Култура, 12, 1996.

Попова, Е. Александър Денков (1925–1972). – Култура, 6 март 2003 (www.kult.bg/) .

Попова, Е. Благовремието на дървото. (Национална изложба по дървопластика, 2008). – Света гора, Алманах за литература, наука и изкуство, Университетска библиотека, Велико Търново, 9, 2008, 490–492.

Попова, Е. В гнездото на Питър Пан. – Николай Стоянов. Приказка. / Изложба – илюстрация, СБХ, „Шипка” 6, София, 18 февруари – 9 март 2011[2].

ПОЕЗИЯ[3]

Попова, Е. Отлив. – Септември (рубрика Млади гласове), 4, 1980, с. 149.

Попова, Е. Нощем. – Септември (рубрика Млади гласове), 11, 1980, 190–191.

Попова, Е. Песен за огъня. – Септември (рубрика Млади гласове), 10, 1981, 64–66[4].

Попова, Е. Този сняг. – Септември (рубрика Млади гласове), 10, 1981, с. 66.

Попова, Е. L’ART POETIQE. – Септември (рубрика Млади гласове), 11, 1982, с.132.



[1] Списъкът не включва всички заглавия на материали, отпечатани през периода 1981–1995 г. във  вестници Пулс, Работническо дело, Народна младеж, АБВ, Родна реч и др., както и такива в извънстоличния печат.

[2] Този текст е включен в сборник, посветен на Елена Попова.

[3] Докато е студентка в Художествената академия, а и след това, Елена Попова пише стихотворения. Списъкът не включва всички заглавия, публикувани  в сп. Пламък и др.

[4] Илюстрации към това стихотворение са публикувани в настоящия сборник и са част от дипломната работа на Кирил Прашков – съученик на Елена Попова, при дипломирането му през 1983 г., в катедра „Илюстрация” на Художествената академия в София.


СПОДЕЛИ В