За катедрата

Катедра „Археология” към Исторически факултет е създадена през 1997 г. Пръв неин ръководител е проф. дин Казимир Попконстантинов (1997-2007 г.), а след него същата позиция заемат проф. д-р Борис Борисов (2007-2011 г.), доц. д-р Стефан Чохаджиев (2011-2015 г.) и доц. д-р Олег Александров (от 2015 г.).

Обучението по Археология започва още със създаването на ВПИ „Св. св. Кирил и Методий” през 1963 г. След прерастването му в университет през 1971 г. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” постепенно се превръща в един от основните центрове за подготовка на висококвалифицирани кадри в областта на историята и археологията. По това време дисциплината „Археология” се преподава като основна дисциплина в специалността „История”. Неин пръв лектор е изтъкнатият български археолог проф. Станчо Ваклинов. Традицията продължава проф. дин Казимир Попконстантинов, а след него от доц. д-р Росина Костова. Дисциплината „Археология” се преподава повече от 50 години в специалност „История”, над 30 години в специалностите „История и география” и „Български език и история” и от няколко години в специалност „История и чужд език”.

През 1993 г. в Исторически факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” е разкрита и специалност „Археология”. Вече 25 години във ВТУ завършват студенти с професионална квалификация „археолог” в ОКС „бакалавър” и в ОКС „магистър”, а от близо 20 години и в образователната и научна степен „доктор“ по археология. През този период преминалите обучение студенти в бакалавърската програма са над 500, в магистърската над 100, а в докторската над 30.

За над 50-годишната история на преподаване на „Археология”, във ВТУ са завършили десетки видни български археолози. Сред тях са проф. дин Казимир Попконстанинов, проф. дин Станислав Станилов, проф. дин Рашо Рашев, проф дин Иван Йорданов, проф. дин Румен Иванов и още много изявени български археолози, чието изброяване е невъзможно. Пример за водещата позиция, която катедра „Археология“ заема в обучението на висококвалифицирани специалисти е организираната връзка с 45-годишнината на ВТУ и 15-годишнината на специалност „Археология” във ВТУ конференция на българските археолози – възпитаници на Великотърновския университет „Великотърновският университет и българската археология”. На нея взеха участие над 70 водещи български археолози, работещи в национални и регионални институции и завършили ВТУ. Повечето от тях са доктори по Археология, а някои от възпитаниците на ВТУ са с научната степен „доктор на науките”.

Нашите предшественици

проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов Константинов

Казимир Попконстантинов е роден на 17 септември 1942 г. в семейството на свещеник. Учи в Духовната семинария в София (1956-1961). Следва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1964-1968).

Академична кариера

Археолог-проучвател в Окръжния музей в Търговище (1968-1975). Научен сътрудник на Археологическия институт с музей при БАН - филиал в Шумен (1975-1986).

През 1978 г. защитава дисертация на тема „Гражданската архитектура в средновековна България (VIII-XI в.)“ и става кандидат на историческите науки (днес - доктор). Става доктор на историческите науки със защитена дисертация на тема „Епиграфските паметници и писмената традиция в България (IX-XI в.)“ (1995).

Доцент (1986-1996) и професор (от 1996) по археология в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Зам.-ректор по учебната дейност (1991), декан на Исторически факултет (1992-1995), ръководител на катедра „Археология“ (1996-2007, три мандата с едно прекъсване), директор на Центъра по балканистика (1996-2003), декан на Православния богословски факултет (1999-2007, два мандата) на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Преподавател в специалност теология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Гост-лектор по средновековна българска епиграфика в университетите в Залцбург (Австрия), Кьолн и Фрайбург (Германия) (след 1986). Член на Археографската комисия към НБКМ и на Международния съюз на славистите.

На 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван, край Созопол по време на археологически разкопки в развалините на манастирския комплекс „Св. Йоан Предтеча“, открива реликварий, за който се предполага че съдържа мощи на Свети Йоан Кръстител. Реликварият е разпечатан на 1 август същата година от специална комисия.