Български език +... Български език

ПРОГРАМА

ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА:

Педагогика на обучението по български език и история

Педагогика на обучението по български език и география

Педагогика на обучението по български език и чужд език

Педагогика на обучението по български език и информационни технологии

Български език и източен език (стар план)

ОКС „БАКАЛАВЪР“

ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ:

Филология, Педагогика на обучението по …

1. Описание на изпита

Писменият държавен изпит по български език и литература се полага след успешно издържани изпити по всички дисциплини от учебния план. По български език се изтеглят два въпроса – един от А. РАЗДЕЛ – ФОНЕТИКА И МОРФОЛОГИЯ, и един от Б. РАЗДЕЛ – ЛЕКСИКОЛОГИЯ И СИНТАКСИС. Студентът разработва писмено само единия от въпросите. Оценяват се знанията му по избраната тема, уменията му да структурира писмен текст, като наред с това се проверява и езиковата култура на бъдещия специалист (филолог/педагог). Студентът трябва да умее:

• да излага своите знания точно, ясно и логически последователно;
• да класифицира различни езикови явления;
• да подбира подходящи примери, които да илюстрират теоретичната част;
• да спазва правописните и пунктуационните правила.

Времетраенето на писмения държавен изпит по български език и литература е четири астрономически часа.

Държавният изпит по Българска литература се провежда в писмена форма в продължение на четири часа. Студентите изтеглят два въпроса: единия от раздел А – Стара и Възрожденска литература и другия от раздел Б – Нова и съвременна литература. От полагащите изпита студенти се изисква добро познаване на произведенията и изследванията за тях, включени в конспекта на изпита, умения да структурират изложението си с нужните аргументация, фактология, обобщения. Високо се оценяват уменията за аналитично осмисляне на литературните явления, логическо изграждане на наблюденията. Оценява се и езиковата и стилистична култура на студентите.

2. Конспект:

А. РАЗДЕЛ –  ФОНЕТИКА И МОРФОЛОГИЯ

1. Фонетичен и фонологичен аспект на човешката реч. Развитие на фонологичната теория – основни функции на фонемата, варианти на фонемата, фонологични опозиции.

2. Фонетична и фонологична типология  на говорните звукове – класификационни решения в българската фонетика.

3. Вокалната система на съвременния български книжовен език във фонетичен и фонологичен план – историческо развитие и съвременно състояние.

4. Консонантната система на съвременния български книжовен език във фонетичен и фонологичен план  – историческо развитие  и съвременно състояние.

5. Фонетична структура на българската дума – закономерности в нейната организация и в дистрибуцията на фонетичните ? елементи.

6. Исторически звукови закони и тяхното отражение в съвременния български книжовен език.

7. Съвременни звукови закони и правоговорни норми, свързани с гласните в съвременния български книжовен език.

8. Съвременни звукови закони и правоговорни норми, свързани със съгласните в съвременния български книжовен език.

9. Сричката като фонетична и функционална единица в българския език – структурна организация на сричката, типологична и функционална характеристика. Изговорни стилове на българския книжовен език.

10. Ударението и интонацията като суперсегментни фонетични единици: характеристика на видовете ударения, особености и закономерности във функционирането на българското словно ударение; специфика на българската интонация.

11. Българската графика в исторически и в съвременен план. Правопис и правописни принципи – същност и правила, основаващи се на съответните правописни принципи. По-важни правописни речници.

12. Частите на речта (класове от думи) в съвременния български език. Принципи за класификация. Ядро и периферия в частите на речта.

13. Българският език като славянски и балкански език. Основни прояви на аналитизма в съвременния български език.

14. Съществителни имена. Видове съществителни имена – значения и форми.

15. Прилагателни имена. Семантика и функции. Видове прилагателни имена.

16. Система и граматически особености на българските местоимения. Транспозиционни употреби.

17. Българският глагол. Семантико-синтактични и формални класове глаголи. Валентност на глаголите.

18. Вербоиди – видове, образуване и функции. Деепричастие, съкратен инфинитив и да-конструкции.

19. Система на наречията в съвременния български език. Адвербиални съчетания.

20. Система на служебните думи в съвременния български език – семантика и функции.

21. Категориите род и число в съвременния български език.    

22. Категорията определеност / неопределеност в съвременния български език. Определителният член в плана на изразяването и в плана на съдържанието. Видове неопределност и изразяване на неопределеността.

23. Категорията вид на глаголите – видово образуване и критерии за видово определяне. Взаимодействие с другите глаголни и именни категории.

24. Категорията залог на глаголите – типове и видове залогови отношения. Страдателно спрежение.

25. Категорията време на глаголите. Система на глаголните времена в съвременния български език: абсолютни и относителни; акционни и резултативни. Транспозиции на формите на времената.

26. Категорията преизказност / непреизказност  в българския език. Система на преизказните форми. Форми за засилено преизказване, за умозаключение и предположение.

27. Категорията наклонение на глагола. Модалност и наклонение. Условно и повелително наклонение.

Б. РАЗДЕЛ – ЛЕКСИКОЛОГИЯ И СИНТАКСИС

1. Лексикалните езикови единици откъм тяхната специфика, същностни признаци и семантика (същност и структура на лексикалното значение, видове лексикални значения, основни процеси на развитие и видове промени). Метафората и метонимията във функционалните стилове. Български тълковни речници.

2. Системни групировки в лексиката от семантично естество – семантични полета и редове, синоними, антоними, конверсиви и др. (включително и откъм техните стилистични възможности в речта; стилистични фигури, основани на антонимия). Български синонимни и антонимни речници.

3. Групировки в лексиката от формално естество – омоними и пароними.

4. Лексиката на съвременния български език откъм нейния произход – домашна и заета лексика (основни типове и групи, усвояване на заемките). Етимологични речници и речници на чуждите думи в българския език.

5. Лексиката на съвременния български език откъм сфера на употреба – общонародна лексика и лексика с ограничена употреба: диалектна, специална (терминологична и професионална), жаргонна и арготична лексика.

6. Лексиката на съвременния български език откъм активност на употреба – активна и пасивна; нова и остаряла лексика.

7. Лексиката на съвременния български език откъм стилистичното й разслоение – разговорна и книжна лексика; речникови особености на разговорния стил, на официално-деловия стил, на научния стил, на публицистичния стил, на художествения стил.

8. Фразеологичните единици в съвременния български език – структурна и семантична типология, особености на компонентния им състав. Фразеологични речници на българския език.

9. Фразеологичните единици на съвременния български език откъм произход, източници, системни отношения и стилистични свойства и възможности.

10. Номинативни синтактични единици (дума и словосъчетание) – структурна, функционална и семантична характеристика. Основни синтактични понятия (синтактично значение, синтактична връзка, синтактична позиция, синтактично отношение, синтактична част). Типология на словосъчетанието в съвременния български книжовен език.

11. Изречението като конструктивна и като комуникативна единица. Състав и структура на изречението. Основни изреченски признаци. Просто изречение, сложно изречение и част на сложното изречение – терминологични и концептуални проблеми.

12. Типология на простото изречение (видове прости изречения по състав, според изразеното отношение към действителността и според комуникативнато намерение). Функционалностилистичен аспект.

13. Типология на простото изречение (видове прости изречения според изразяването на предикативната основа и според наличието / отсъствието на незаети синтактични позиции). Функционалностилистичен аспект.

14. Главни части на двусъставното просто изречение. Синтактични отношения между подлога и сказуемото.

15. Второстепенни части в простото изречение – именна група.

16. Второстепенни части в простото изречение – група на сказуемото.

17. Усложнено просто изречение (обособени части; еднородни части; вметнати и въвеждащи конструкции). Функционалностилистичен аспект.

18. Сложно изречение – същност и типология (според броя на простите изречения; според начина на свързване на простите изречения; според синтактичните отношения между простите изречения).

19. Сложно съчинено изречение – структурна, семантична и функционална характеристика. Типология на сложното съчинено изречение.

20. Сложно съставно изречение – структурна, семантична и функционална характеристика. Типология на сложното съставно изречение – сложно съставно с подчинено подложно изречение; сложно съставно с подчинено сказуемно изречение; сложно съставно с подчинено допълнително изречение; сложно съставно с подчинено определително изречение; сложно съставно с подчинено сказуемноопределително изречение.

21. Типология на сложното съставно изречение – сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение (за място, за време, за начин, за причина, за цел, за количество или степен, за условие, за отстъпване, за изключване, за последица).

22. Сложно смесено изречение – структурна, синтактична и функционална характеристика.

23. Текстът като езикова и речева единица. Същност и основни признаци на езиковия текст. Единици на текста (надизреченски единици). Текст и дискурс.

24. Текст и тема. Тематична структура на текста. Информационна структура на текста. Тематична прогресия и тематична стагнация.

25. Композиционна и архитектонична структура на текста. Текстуиращи механизми и свързващи средства.

26. Функционалностилистична стратификация на българския език. Основни противопоставяния в системата от функционални стилове.

27. Екстралингвистични стилооформящи фактори. Речева ситуация.

Забележки:

1. Въпросите с номера 23, 24 и 25 от раздел Б са от сферата на дисциплината Лингвистика на текста, а въпроси 26 и 27 – по дисциплината Стилистика на българския език.
2. Въпроси № 23, 24 и 25 от раздел Б не се отнасят за студентите, които не са изучавали по време на курса на обучение дисциплината Лингвистика на текста като отделна или като тематичен блок в рамките на друга учебна дисциплина.

А. СТАРА И ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

1. Същност, характер и специфични особености на старобългарската литература. Жанрова система. Периодизация.
2. Възникване и развой на старобългарската литература през ІХ–Х век. Извори за живота и делото на св. Константин-Кирил и св. Методий. Кирило-Методиевска агиография. Книжовно наследство на славянските първоучители.
3. Книжовни средища през ІХ–Х в. Писатели и книжовни дейци от този период. Св. Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър – извори за живота им; книжовно наследство.
4. Богомилство и богомилска литература. Противобогомилска книжнина. Презвитер Козма. „Беседа против богомилите“ като исторически извор и литературно произведение. Апокрифи – произход, същност, класификация, разпространение.
5. Книжнината на Второто Българско царство (XIII – XIV в.). Книжовни средища. Представители. Тенденции в литературните процеси и развой на жанровете. Търновски химнографски и агиографски цикъл. Търновска книжовна школа.
6. Св. Евтимий Търновски – живот и дело. Реформаторска дейност – причини, характер, цели, резултати. Литературно наследство.
7. Григорий Цамблак – личност, обществена дейност. Извори. Дискусионни въпроси в биографията му. Периоди в живота и творчеството му. Книжовно наследство.
8. Книжнината на Късното средновековие (XV в.). Тенденции в литературното развитие – жанрова, тематична и идейно-художествена специфика на литературата. Константин Костенечки, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин – живот и творчество.
9. Книжовният живот през XVI век. Книжовни средища и книжовници. Софийска книжовна школа – обща характеристика и специфика на художествения език. Поп Пейо, Матей Граматик – извори; обществена и литературна дейност. Новомъченическа святост. Навлизане на първопечатните книги.
10. Тенденции в литературата през XVII – XVIII век. Дамаскини и сборници със смесено съдържание. Дамаскинари и характеристика на книжовното им дело. Йосиф Брадати и школата му. Книжнината на българите католици. Летописите от епохата на османското владичество.
11. Същност, характер и специфични особености на възрожденската литература. Характеристика на прехода от стара към нова литература. Периодизация.
12. Историографски период – обща характеристика. Представители. Паисий Хилендарски: „История славянобългарска“.
13. Просвещенски период на Българското възраждане – обща характеристика. Софроний Врачански – периоди в житейския му път; обществена и книжовна дейност. „Житие и страдания грешнаго Софрония“.
14. Просвещенската книжнина от 20-те до 40-те години на ХІХ в. Д-р Петър Берон, Васил Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели – обществена и книжовна дейност.
15. Същност и развой на новобългарската поезия. Тенденции в развитието на жанра. Представители. Георги С. Раковски, Добри Чинтулов.
16. Петко Р. Славейков – насоки и тип участие в националния литературен живот; „Изворът на Белоногата“.
17. Българската възрожденска драматургия – въпросът за началото на жанра. Добри Войников: „Криворазбраната цивилизация“. Васил Друмев: „Иванку, убиецът на Асеня I“.
18. Белетристиката на 60-те – 70-те години на XIX век. Въпросът за първата българска повест и началото на възрожденската белетристика. Представители. Произведения.
19. Любен Каравелов – насоки и тип участие в литературния процес; периоди в творческата му дейност. Повестите „Българи от старо време“ и „Маминото детенце“.
20. Делото на Христо Ботев – идейно-естетически връх в развитието на възрожденската литература. Поезия. Проза.

Б. НОВА И СЪВРЕМЕННА ЛИТЕРАТУРА

1. Цикълът „Епопея на забравените“ на Иван Вазов. Литература и национална идеология. Поетика.
2. Повестите „Немили-недраги“ и „Чичовци“ на Иван Вазов. Идейни и жанрови аспекти.
3. „Под игото“ на Иван Вазов и началото на българската романистика.
4. Разказите на Иван Вазов. Поетика.
5. Мемоаристиката като литература. „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов.
6. Стоян Михайловски – философът и сатирикът. („Euthanasia“; „Поема на злото“; „Книга за българския народ“)
7. „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов. Националноидентичностни проблеми. Културни и жанрови аспекти.
8. Кръгът „Мисъл“ в литературния процес от началото на XX век.
9. Поезията на Пенчо Славейков. Аспекти на индивидуализма. Отношение към фолклора и историята. („Епически песни“; „Сън за щастие“; „На Острова на Блажените“)
10. Поезията на П. К. Яворов. Раждането на модерния Аз. („Стихотворения“; „Безсъници“; „Подир сенките на облаците“)
11. Кръгът „Мисъл“ и модернизиране на българската драма. („Зидари“, „Змейова сватба“ на Петко Тодоров; „В полите на Витоша“, „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ на Пейо Яворов“)
12. Символизмът в българската литература – естетика, програмни текстове, периодика, представители.
13. Поезията на Теодор Траянов. Поетика, идеи, мотиви. („Regina mortua“; „Химни и балади“; „Български балади“)
14. Поезията на Димчо Дебелянов. Носталгично-утопичният свят на поета.
15. Поезията на Николай Лилиев. Интимно-метафизичният свят на поета. Градът като персонаж. („Птици в нощта“; „Лунни петна“)
16. Драматургията на Антон Страшимиров. Традиция и новаторство. („Вампир“; „Свекърва“)
17. „Хоро“ на Антон Страшимиров. Модернизиране на романовия жанр.
18. Елин Пелин – поетика на разказа. („Разкази“, Т. 1, 2; „Под манастирската лоза“)
19. Повестите „Гераците“ и „Земя“ на Елин Пелин. Психологически и социални проблеми на селското битие.
20. Българската литература след Първата световна война. Литературни кръгове и издания. Манифести на българския модернизъм.
21. Българският експресионизъм. Естетика. Автори. Книги. (Гео Милев, Чавдар Мутафов, Николай Марангозов и др.)
22. Септемврийска литература. Естетически и междутекстови диалози. (Гео Милев, Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Антон Страшимиров)
23. Стихосбирката „Да бъде ден“ на Христо Смирненски в естетическия контекст на 20-те години на ХХ в.
24. Българска диаболистична проза. Книги, автори, контексти. (Светослав Минков, Владимир Полянов, Чавдар Мутафов, Георги Райчев)
25. Йордан Йовков. Поетика на разказа. (сб. „Старопланински легенди“; сб. „Вечери в Антимовския хан“; сб. „Женско сърце“, сб. „Ако можеха да говорят“)
26. Стихосбирката „Моторни песни“ (1940) на Никола Вапцаров. Художествени образи и поетически реалии.
27. Поетическото поколение на 40-те години. (Александър Вутимски, Валери Петров, Александър Геров, Богомил Райнов)
28. Българската драма между двете световни войни. Художествена структура, конфликти, сюжети. (Рачо Стоянов, Ст. Л. Костов, Георги Райчев и др.)
29. Българската литература след Втората световна война – проблеми, принципи, жанрове и творби на социалистическия реализъм (1944 – 1956).
30. Тенденции в развитието на българския роман от края на 40-те до края на 50-те г. на ХХ в.
31. Поколенията в българската поезия „преди“ и „след“ април 1956 г.
32. Историческата проза от втората половина на XX век. (Димитър Талев, Емилиян Станев, Генчо Стоев, Антон Дончев, Вера Мутафчиева)
33. Тенденции в развитието на българския разказ от 60-те – 80-те години на XX век (Николай Хайтов, Васил Попов, Йордан Радичков, Ивайло Петров и др.)
34. „Тихата лирика” – предходници, представители, последователи. (Николай Кънчев, Иван Теофилов, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Калина Ковачева, Борис Христов и др.)
35. Нови тенденции и автори в българската литература през 90-те г. на ХХ век. Литературни кръгове, полемики, издания.

Забележка: Темите се формулират въз основа на посочения в конспекта материал.

3. Препоръчителна литература:

 А. РАЗДЕЛ –  ФОНЕТИКА И МОРФОЛОГИЯ

Основни източници по фонетика:

Бояджиев, Т., Д. Тилков. Българска фонетика. С., 1997 и следв. изд.

Вътов, В. Фонетика и фонология на българския език. В. Търново, 2002 и следв. изд.

Граматика на съвременния български книжовен език. Т.І. Фонетика. БАН, С., 1982.

Стойков, Ст. Увод във фонетиката на българския език. С., 1955, (второ изд. С., 1961; трето поправено издание, С., 1968.).

Допълнителни източници по фонетика:

Вътов, В. Фонетика и лексикология. В. Търново, 1995.

Жобов, Вл. Звуковете в българския език. С., 2004.

Иванов, Й. Н. Учебник по фонетика на българския език. Пловдив, 1996.

Пашов, П., Хр. Първев. Българският правоговор. София, 1983 и следв. изд.

Помагало по българска фонетика. (Съставители Хр. Първев, В. Радева). С., 1980.

Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. С., 1964 (и следв. издания).

Тилков, Д. Интонацията в българския език. С., 1981.

Тилков, Д. Изследвания върху българския език. С., 1983.

Тилков, Д., Т. Бояджиев. Ударението в българския език. С., 1978.

Цанков, К., А. Петкова, В. Бонджолова, М. Илиева. Помагало по фонетика и фонология на българския език. (Задачи и текстове за упражнения). В. Търново, 2012 и следв. изд.

Основни източници по морфология:

Георгиев, Ст. Българска морфология. В. Търново, 1981 (ІІ изд. 1993).

Граматика на съвременния български книжовен език. т. ІІ. Морфология. С, 1983.

Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. УИ "Паисий Хилендарски", 2007.

Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. УИ "Св. Климент Охридски", 2008.

Пашов, П. Практическа българска граматика. С., 1989 (ІІ изд. 1994).

Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. С., 1964 (следв. издания – 1977, 1980, 1984, 1993).

Допълнителни източници по морфология:

Александров, Ал., Р. Русинова. Помагало по българска морфология. Имена. Шумен, 1998.

Буров, Ст. Познанието в езика на българите. Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността. В. Търново, 2004.

Буров, Ст. Форми и значение на съществителното име. В. Търново, 1996.

Герджиков, Г. Преизказването на глаголното действие в българския език. С., 1984.

Куцаров, Ив. Преизказването в българския език. С., 1984.

Куцаров, Ив. Проблеми на българска морфология. Помагало за студенти. Пловдив, 1993.

Ницолова, Р. Българските местоимения. С., 1986.

Пашов, П. Помагало на българската морфология. Имена. С., 1978.

Пашов, П., Р. Ницолова.  Помагало по българка морфология. Глагол. С., 1976.

Първев, Хр. Очерк по история на българска граматика. С., 1975.

Станков, В. Българските глаголни времена. С., 1969.

Станков, В. Глаголният вид в българския книжовен език.С., 1980.

Чакърова, Кр. Помагало по българска морфология. Пловдив, 2000.

Б. РАЗДЕЛ – ЛЕКСИКОЛОГИЯ И СИНТАКСИС

Основни източници по лексикология:

Бояджиев, Т. Българска лексикология. С., 1986 (и следв. изд.).

Българска лексикология и фразеология (т. I – III)

-том І: Крумова-Цветкова, Л., Д. Благоева, С. Колковска, Е. Пернишка, М. Божилова. Българска лексикология. С., 2013.

-том ІІ: Калдиева-Захариева, Ст.  Българска фразеология. С., 2013.

-том ІІІ: Касабов, Ив. Проблеми на общата лексикология. С., 2013.

Вътов, В. Лексикология на българския език. (Лексемика. Ономастика. Фраземика. Лексикография). В. Търново, 1998 (и следв. изд.).

Георгиев, Ст., Р. Русинов. Учебник по лексикология на българския език. С., 1979 (и следв. изд.).

Зидарова, В, Лексикология на съвременния български език. Пловдив, 2009.

Радева, В. Българска лексикология и лексикография. С., 2017

Допълнителни източници по лексикология:

Въпроси на българската лексикология (съст. П. Пашов). С., 1978.

Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. С., 1986.

Вътов, В. Фонетика и лексикология на българския език. В. Търново, 1995.

Георгиев, Ст. Българска семасиология. В. Търново, 1993.

Карастойчева, Цв. Конструктивна обусловеност на значението. В. Търново,  1996.

Кювлиева-Мишайкова, В. Фразеологизмите в българския език. С., 1986.

Ничева, К. Българска фразеология. С., 1987.

Петкова, А., В. Бонджолова. Българска лексикология. Сборник с упражнения. В. Търново, 1997.

Помагало по българска лексикология (съст. Хр. Първев).  С., 1979.

Основни източници по синтаксис:

Брезински, Ст. Кратък български синтаксис. С., 1995

Бъркалова,  П. Българският синтаксис – познат и непознат. Пловдив, 1997

Граматика на съвременния български книжовен език. т. ІІІ. Синтаксис. С., 1983

Недев, Ив. Синтаксис на съвременния български книжовен език. С., 1992

Ницолова, Р. Прагматичен аспект на изречението. С., 1984

Ницолова,  Р. Съвременна българска пунктуация. С., 1989

Пашов, П. Практическа българска граматика. С., 1989 /І изд. и др./

Пенчев, Й. Строеж на българското изречение. С., 1984

Пенчев, Й. Съвременен български език. Синтаксис. С., 1998

Попов, К. Съвременен български език. Синтаксис. С., 1963 /І изд. и др./

Радева, П. Записки по синтаксис на съвременния български език. (Словосъчетание и просто изречение). В. Търново, 1997 /І изд. и др./

Радева, П. Записки по синтаксис на съвременния български език. (Сложно изречение). В. Търново, 2002 /І изд. и др./

Помагало по български синтаксис. С., 1979, съст. К. Попов

Помагало по синтаксис на българския език. С., 1988, съст. Ст. Брезински

Помагало по съвременен български език (синтаксис). С., 1988, съст. П. Радева и Хр. Станева

Допълнителни източници по синтаксис:

 Алмалех, М. Семантика и синтаксис. (Семантика на безпредложни съчетания от две съществителни имена в съвременния български книжовен език). С., 1993

Георгиева, Е. Обособените части на изречението от синтактично и от стилистично гледище. С., 1983

Георгиева, Е. Словоред на простото изречение. С., 1974

Георгиева,  Е. Словоред на усложненото просто изречение. С., 1987

Деянова, М. Строеж на съставния предикат в сърбохърматския и българския книжовен език. – Във: Въпроси на структурата на съвременния български език. С., 1975

Лакова, М. Местоименни въпросителни изречения в съвременния български език. С., 1991

Маринова, Й. Пряката реч в българския книжовен език. С., 1983

Недев, Ив. Едносъставните изречения в съвременния български книжовен език. С., 1985

Пенчев, Й. Основни интонационни контури в българското изречение. С., 1980

Пенчев, Й. Въвеждащи и вметнати думи и изрази в съвременния български книжовен език. С., 1966

Петрова, Ст. Асиметрия в сложното изречение. С., 1995

Пометкова, Я. Синонимни синтактични конструкции за изразяване на обстоятелствени и определителни отношения в съвременния български език. Русе, 2003

 Тишева, Й. Модели за интерпретация на сложното изречение в българския език. С., 2000

Основни източници по стилистика и по лингвистика на текста

Добрева, Е., Ив. Савова. Проблеми на изграждането на текста. С., 1990

Добрева, Е., Ив. Савова. Текстолингвистика. Шумен, 2000

Йосифова, Р., М. Илиева. Стилистика. Теоретични бележки. Задачи и текстове за упражнение. В. Търново, 1999.

Маровска, В. Стилистика на българския език, Пловдив, 1998.

Станева, Хр. Стилистика на българския книжовен език, В. Търново, 2001

Чизмаров, Д.  Стилистика на българския език. С., 1982.

Допълнителни източници по стилистика и по лингвистика на текста

Богранд, Р., В. Дреслер. Увод в текстовата лингвистика. С., 1995.

Брезински, Ст. Синтаксис и стилистика. С., 1994.

Брезински, Ст.  Журналистическа стилистика, С., 2001.

Велева, М. Стилистичният анализ на художествения текст. С., 1990.

Галперин, А. Р. Гальперин. Текст как объект лингвистического исследования, М., 1981.

Илиева, М. Българинът в своите местоимения. В. Търново, 2004.

Илиева, М. Количествен анализ на местоименната употреба в стиловете на българския език. Варна, 2005.

Пернишка, Ем.  Лексикалните синоними в художествения стил, С., 1989.

Попова, В.  Българска стилистика до 50-те години на ХХ век, С., 1994.

Попова, В. Стилистична функция на някои категории думи в художествената литература, С., 1979.

Русинов, Р.  Практическа стилистика. Просто изречение. /Второ издание/. В. Търново, 2000.

Станков, В.  Стилистични особености на българския глагол. С., 1981.

Тодоров, Цв. Семиотика. Реторика. Стилистика. С., 2000.

СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

• История на българската средновековна литература. София, 2008.
• Станчев, Кр. Поетика на старобългарската литература. София, 1982.
• Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. София, 1985.

ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

• Аретов, Н. Българската литература от епохата на националното Възраждане. С., 2009.
• Радев, Ив. История на българската литература през Възраждането. В. Търново, 1997.
• Стефанов, В., Е. Налбантова. Възраждане. С., 2022.
• Топалов, К. Възрожденци. Т. 1, 2, С., 1988 – 1990.

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

• История на българската литература в 4 тома. Т. ІІІ. С., 1970.
• Сб. Българската литература – фигури на четенето. С., 2000.
• Сб. Литературата – новият поглед. С., 1999.
• Сб. Интерпретации на класически текстове от българската литература. Ч. І, ІІ, ІІІ, ІV. Шумен, 1992.
• Сб. Съвременни прочити на класиката. С., 1998.
• Сб. Текст и смисъл. Литературни анализи. С., 1992
• Атанасов, Вл. Николай Чернокожев. Българската литература – диалогични прочити. С., 1994.
• Атанасов, Вл. Символни полета в българската литература. С., 1995.
• Велкова-Гайдаржиева, Ант. Литературнокритически прочити. В. Търново, 2002.
• Велкова-Гайдаржиева, Ант. Списание „Художник“ и литературата. В. Търново, 2011.
• Вучков, Ю. Българската драматургия. 1878 – 1944. С., 1983.
• Георгиев, Н. Сто и двадесет литературни години. С., 1992.
• Георгиев, Н. Анализационни наблюдения. С., 1992.
• Димитров, Н. Отчуждения. Екзистенциалната проблематика в българската литература. В. Търново, 2004.
• Елевтеров, Ст. Нова българска литература. 1878 – 1918. С., 1978.
• Жечев, Т. Въведение в изучаването на новата българска литература. С., 1992.
• Игов, Св. История на българската литература. 1878 – 1944. С., 1990.
• Игов, Св. Български шедьоври. С., 1992.
• Кирова, М. Българската поема от Освобождението до Първата световна война. С., 1988.
• Кирова, М. Сънят на Медуза. Към психоанализата на българската литература. С., 1995.
• Кирова, М. Българска литература от Освобождението до Първата световна война. Ч. 1., С., 2016.
• Кирова, М. Българска литература от Освобождението до Първата световна война. Ч. 2., С., 2018.
• Кирова, М. Българска литература от Освобождението до Първата световна война. Ч. 3., С., 2020.
• Коларов, Р. Литературни анализи. Варна, 1999.
• Михайлов, Д. Поетът Яворов. В. Търново, 2012.
• Михайлов, Д. Яворов и другите. В. Търново, 2015.
• Михайлов, Д. Иван Вазов. История. Поетика. Диалози. В. Търново, 2016.
• Михайлов, Д. В класиката. От Христо Ботйов до Борис Христов. В. Търново, 2022.
• Неделчев, М. Социални стилове, критически сюжети. С., 1988.
• Стефанов, В. Участта Вавилон. С., 2000.
• Стефанов, В. Творбата – безкраен диалог. С., 1992.
• Тенев, Л. Разкъсани мрежи. С., 1984.
• Тиханов, Г. Тълкувания. С., 1994.
• Янев, С. Традиции и жанр. С., 1975.

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

• Аврамов, Д. Диалог между две изкуства. С., 1993.
• Антонова, Ал. Константин Константинов: Възможности на разпознаването и себеразпознаването. С., 2015.
• Василев, С. Българска литературна класика. Анализи и интерпретации. В. Търново, 2002.
• Василев, С. Българската драма между двете световни войни. (Предговор). – В: Малка ученическа библиотека: Българската драма между двете световни войни. „Майстори“ (Р. Стоянов). „Големанов“ (Ст. Л. Костов). В. Търново, 2002.
• Георгиева-Тенева, Огн. Литература и художествен мит. С., 2002.
• Димитрова, И. От Homo ludens до говорещия автомат. Валери Петров и поетите от 40-те. С., 1994.
• Душкова, М. Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази. Русе, 2013.
• Йорданов, Ал. Своечуждият модернизъм. С., 1993.
• Колева, Д. Атанас Далчев – поетът философ. С., 2014.
• Ликова, Р. Литературен живот между двете войни. Част І и ІІ. С., 1995, 1996.
• Наимович, М. Едно поколение. С., 1981.
• Николова, Р. Модел на функциониране на българския театър в периода 1944 – 1989 година. С., 2020.
• Панов, Ал. Йордан Йовков. Изкуство на разказването. С., 2023.
• Пенчев, Б. Септември’23: Идеология на паметта. С., 2006.
• Русева, В. Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години. В. Търново, 1993.
• Русева, В. Мистичният Йовков. В. Търново, 1998.
• Станков, Ив. Йовковото творчество. В. Търново, 1995.
• Станков, Ив. Скръбният, нежният. (Лирическият свят на Асен Разцветников). В. Търново, 1993
• Стефанов, В. Разказвачът на модерните времена. С., 1990.
• Сугарев, Едв. Българският експресионизъм. С., 1988.
• Христов, Ив. Кръгът „Стрелец” и идеята за родното. С., 2009
• Янев, Вл. Българската литература след Първата световна война. Пловдив, 2002.

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

• Алипиева, Ант. Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век. С., 2007
• Ангелова, М. Взривена литература: Военни прози, партизански разкази, партийни мемоари. Изд. НБУ, С., 2022.
• Ангелова, М. Българският производствен роман. С., 2024.
• Василев, С. Цената на златото и на историята. В. Търново, 2008.
• Велкова-Гайдаржиева, Ант. Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов. В. Търново, 2017.
• Дойнов, П. Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ. С., 2011.
• Дойнов, П. Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци“. С., 2017.
• Дойнов. П. Поколение и поезия. 1956 – 1989. С., 2018.
• Донев, Вл. Емилиян Станев. Примамливите блясъци в прочита. С., 2012.
• Ефтимов, Й. Поетика на съгласието и несъгласието: българската литература от 50-те до 90-те години на XX в. и идеологията”. С., 2013.
• Игов, Св. Три класически случая. Романите на Димитър Димов, Димитър Талев и Емилиян Станев. С., 2014.
• Мигев, Вл. Българските писатели и политическият живот в България (1944 - 1970). С., 2002.
• Неделчев, М. Двете култури и техните поети. С., 2012.
• Неделчев, М. Ефектът на раздалечаването. С., 2015.
• Пелева, И. Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга. С., 2004.
• Пенчев, Б. Прогресисти и консерватори. С., 2023.
• Станков, Ив. Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм. С., 2010
• Сборници:
• 9 септември 1944: литература и политика. С., 2015
• Другият „Тютюн“. С., 2011
• Змей със змейовете и човек с човеците: Йордан Вълчев – Изследвания. Материали. Спомени. В. Търново, 2004.
• НРБ – литературата: история, понятия, подходи. С., 2012
• Неслученият канон. Български писателки от 1944 година до наши дни. С., 2013