Н.Пр. г-жа Текла Харангозо и проф. д-р Христо Бонджолов откриха изложбата на фотографа от сирийски произход Бахгет Искандер, която е под надслов „Духовното присъствие на Унгария в България”. Изложбата е експонирана пред зала „Европа” и ще бъде на разположение до 23 ноември т.г. В словото си при откриването Н. Пр. г-жа Текла Харангозо представи изложбата и изрази задоволството си, че Унгарският културен институт и Великотърновският университет успяха да реализират това културно събитие, което слага началото на много други такива съвместни прояви.
Слово при откриването на изложбата на Н. Пр. Текла Харангозо, извънреден и пълномощен посланик на Унгария в България
„За мен е удоволствие да открия изложбата на фотографа от сирийски произход Бахгет Искандер „Духовното присъствие на Унгария в България”.
Разрешете ми първо да благодаря проф. д-р Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет, на проф. Радослав Радев и на всички сътрудници за възможността тази изложба да бъде експонирана в този престижен университет на старопрестолния град.
Бих искала да отбележа, че унгарското правителство и всичките ни представителства в чужбина имат за своя приоритетна задача запазването и популяризирането на свързаните с нашата страна паметни места, с което се стараем да съхраним добрия имидж на Унгария по света.
Проектът, който представяме пред вас, стартира през 2015 г., когато трима ентусиасти тръгват да обикалят с автомобил свързаните с унгарската история и култура места в България от Видин през Велико Търново, Шумен и Смолян до София, за да се роди настоящата изложба.
Основните негови участници са:
- Бахгет Искандер, за когото това е поредна изложба в България и който за значителния си принос в популяризирането на унгарското фотографско изкуство в България тази година беше удостоен с почетна грамота от Унгарския културен институт при Посолството на Унгария в София,
- Тошо Дончев, писател и бивш директор на Унгарския културен институт, който неуморно участва в изготвянето на концепцията, организацията на пътуването, подбора на фотосите и в създаването на съпътстващите текстове,
- д-р Йордан Бочков, който като председател на Българското национално самоуправление в град Кечкемет активизира всичките си сили, за да се осъществи това пътуване.
Специална благодарност трябва да изкажем и на Унгарската академия на изкуствата, която осигури основните средства за реализирането на проекта.
Ние знаем с какви финансови разходи е свързан един такъв мащабен проект, затова Министерство на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария и Унгарският културен институт при Посолството на Унгария в София с радост подкрепят подобни инициативи.
Накрая, но не на последно място трябва да благодарим и на представителите на всички български общини, включително и на търновци, които гостоприемно посрещнаха тричленната делегация през 2015 г. и с готовност откликнаха на техните желания и нужди.
Като посланик на Унгария аз се надявам, че изложбата ще пожъне голям успех и като продължение на представянето й в София и Велико Търново през следващата година планираме да я покажем на жителите и гостите в другите представени в нея паметни места.
Пожелавам на всички Вас приятни минути с фотосите, а на изложбата на добър час!”
Слово при откриването на изложбата на проф. д-р Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет
„Знайно е, че окото е мозък изнесен напред, но при фотографа Искандер то е пулсиращо сърце, защото всичко, което е снимал, е преживяно. Ето защо той не просто е показал къде Унгария с нейните личности присъства в историческия и съвременен живот на България, но е възприел двете страни чрез духовното им родство. Учудващо е колко малко време унгарския революционер и водач Лайош Кошут е останал в българските земи – Видин и Шумен, от август 1849 г. до март 1851 г., но колко много неща са свързани с него. Театрални представления, политическо пробуждане на българите, активирани в събитията от 1850 г., отварянето им към европейския начин на живот. Искандер е видял почитта на българите към него чрез къщите, в които Кошут е живял, запазени, както са били през 19. век. Ние виждаме, че те не само са възстановени, но е запазена атмосферата – малките дворчета сякаш съхраняват чудото, което се е случило в тях. Мисля, че този подход открива и философията на Искандер – в малките детайли, в тайнствената светлина върху паметниците, да открива нов живот на отминалите исторически събития и личности. Той снима като човек, който е зарадван, че българите пазят и тачат паметта на унгарците, прогледнали за тяхната култура. Поетът и публицист Ласло Наги, който представя на унгарската общественост българските народни песни и литература, е жив образ в културния живот на България, осъзнат чрез къщата музей в гр. Смолян.
Искандер е видял величавите сгради, свързани с историята и културата в старата столица Велико Търново и в новата – София, които са специално обособени в тази изложба, но той е успял да намери и особен зрителен ъгъл към образа на отделните личности. Впечатлява фотографията на застаналия с гръб архимадрит Неофит, игуменът на чипровския манастир „Св. Иван Рилски”, който разказва за своята земя, но същевременно и я благославя. Погледът на Искандер към българите градинари не е само в това, какво правят те в Унгария, а как пазят българското и остават следа за себе си чрез културните паметници в родината си – часовниковата кула в Драганово.
Общото впечатление от изложбата обаче не е в чувството за мащаб, а по-скоро за интимизиране на средата, така че ние да се почувстваме добре, по човешки приобщени към унгарското, за да погледнем по-дълбоко и към своето. Затова тук присъства молитвата, тихите стъпки по заспалия плочник, манастирския покой и смирение, топлата светлосянка върху морената на гроба на Иван Вазов, дал ни чудесния превод на „Лудия” от Шандор Петьофи. Духовното послание на тази изложба е, че от Унгария имаме не само царици като Анна Мария, не само прояви, свързани с водачи като Янош Хунияди, но непрекъснато във времето общуване, което ни е дало историите от миналото, за да имаме благотворни сюжети за бъдещето.”
