За катедрата

Корените на катедра „Нова и най-нова история на България“ са тясно свързани с основаването на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1963 г. Още на първото си заседание, Академичният съвет взема важното решение за създаването на първата катедра по „История“, с цел обезпечаването на учебния процес в новосъздадената специалност „История“. Бързото разрастване на състава, налагат разчупването на катедрената структура. През април 1968 г. катедрата по „История“ се разделя на две самостоятелни звена и се учредяват катедрите „Стара и средновековна история“ и „Нова и най-нова история“.

Следващата трансформация е през 1984 г. когато по предложение на факултетското ръководство на Исторически факултет и в изпълнение на решение на Академичния съвет от катедрата „Нова и най-нова история“ се образуват катедрите по „Нова и най-нова обща история“ и „Нова и най-нова история на България“. Така от 1984 г. започва самостоятелното развитие на Катедрата. В следващите години нарасналият авторитет на катедрата по „Нова и най-нова история на България“ се потвърждава с обсъждането на все по-разностранната изследователска проблематика и публикуването на множество научни разработки от членовете на катедрата. Допълнително основание за този извод е участието на хабилитирани преподаватели в управленските звена на Великотърновския университет (ректор, зам.-ректори, пом. ректор, декани, зам.-декани). Съвременният облик на Катедрата е оформен през 2006/2007 г. с присъединяването на колегиумите по „Етнология“ и „Методика на обучението по история“. Така наред с фундаменталните лекционни курсове и практическите семинарни упражнения, важна част от професионалното израстване на бъдещите специалисти с висше образование е тяхната задълбочена подготовка, свързана с теренни етноложки проучвания, работа в архиви и библиотеки, както и с методическата организация на учителската работа по история в българското училище. Катедра „Нова и най-нова история на България“ организира обучението и научноизследователската работа на студенти (в бакалавърска и магистърска степен) и докторанти в областта на:

  • История на българското Възраждане;
  • Нова история на България (1878-1944 г.);
  • Най-нова история на България;
  • Българска историография;
  • Архивистика и музейно дело;
  • Етнология;
  • Методика на обучението по история.

В своето самостоятелно съществуване от 1984 г. за ръководители на катедрата по „Нова и най-нова история на България“ са били избирани изявените български историци проф. д-р Петър Горанов, доц. д-р Георги Плетньов, доц. д-р Минчо Минчев, проф. д.и.н. Велико Лечев, проф. д.и.н. Милко Палангурски, доц. д-р Милен Михов.

От 2015 г. ръководител на катедрата е доц. д-р Лора Дончева.

Нашите предшественици




доц. д-р Николай Иванов Колев
СПОДЕЛИ В