Уважаеми колеги,
Преди600 години в Търновград, столицата на средновековна България, Евтимий Търновски създава школа — в същност един тогавашен университет, средище за научно и художествено творчество, за многостранна културна дейност.
За около две десетилетия, от 1371 до 1393 г., по време на смут и тревоги, на вражески набези и сражения, на разруха и ужаси, Евтимий и неговите сътрудници и ученици изграждат велико културно дело, проникнало във всички сфери на българския живот през онази епоха и оказало съществено влияние далеч извън границите на България. Това дело е ярко патриотично, народностно-българско и същевременно общобалканско, общославянско, международно. От една страна, то обединява и сплотява родолюбивите българи за военна и духовна съпротива срещу нашествениците-друговерци, а, от друга — то ги сближава и свързва с другите балкански народи, подпомага взаимното международно общуване в Югоизточна и Източна Европа, служи на културния обмен и културния възход изобщо.
Като научна проблематика Търновската школа и нейното многостранно дело са от първостепенно значение. Тяхното място в историята на българската култура, както и в историята на балканските култури и на техните взаимоотношения се намира — според характера и ролята им — непосредствено до мястото на Кирил и Методий, Климент Охридски, Охридската и Преславската книжовна школа. Научната стойност на проблемата Търновска школа е извънредно голяма, защото се касае за истински комплекс от много и най-разнообразни научни проблеми, отнасящи се към много и различни научни области: обща история, културна история, езикознание, литературна наука, изкуствознание, балканистика, славистика, византология, романистика, история на църквата, на държавата и правото, палеография, история на музиката и театъра и всичко това на основата на литературната и културната компаративистика.
При това в наши дни научната стойност на комплексната проблематика Търновска школа придобива все по-голяма актуалност. Голямото дело на тази школа е един от интересните моменти в историята на Югоизточна Европа, свързващи и обединяващи редица народи. Цялостното J изследване в случая изисква задружните усилия на голям брой учени от много страни и от различни клонове на науката. 600-годишнината от създаването на Търновската школа не би могла да мине без този Международен научен симпозиум, привлякъл вниманието и обединил научните усилия на повече от 50 учени с различен научен профил от България, Румъния, Югославия, Гърция, Съветския съюз, Полша, Франция и посветен на програмата на ЮНЕСКО за славянските култури и тяхното място в европейската цивилизация.
Симпозиумът Търновската книжовна школа не е рожба на хрумване, на случайно и неочаквано появила се идея. Предхождат го няколкогодишни научни усилия, немалка научно-организационна и научноизследователска работа, пък и научно-творчески резултати. Той се явява завършек на един период, на един етап от научното изследване.
Трябва да се има пред вид, че за Търновската школа са писали през XIX в. много учени като К. Ф. Радченко, П. А. Сырку, А. И. Яцимирски, Е. Калужняцки. По-късно проблемите на културната история вече не будят този интерес или пък се разглеждат от ограничени национални позиции. Марксисткото изследване на Търновската школа закъснява значително.
Сегашният симпозиум е пръв видим успех по посоката на това изследване. Той се провежда във Велико Търново не само защото тук са работили Евтимий и сътрудниците му, но и защото тук се подхвана инициативата за съвременното многостранно проучване на тяхното дело. Историята е твърде кратка, но любопитна и преплетена с историята на два млади научноизследователски института — Висшия педагогически институт „Братя Кирил и Методий" във Велико Търново и Института за балканистика при Българската академия на науките в София. В началото стои едно хрумване, една идея на проф. П. Русев да привлече най-добрите от току-що записалите се първи студенти на новооткрития Търновски висш педагогически институт в студентски научен кръжок по стара българска литература. През есента на 1964 г. студентите във Велико Търново проведоха студентска научна сесия, посветена на 600-годишнината от рождението на най- великия от учениците на Евтимий Търновски — писателя-художник Григорий Цамблак. После в една студена и дълга търновска вечер двамата с П. Русев, тогава преподаватели в Търновския висш педагогически институт, с часове обикаляхме улиците на Търновград и решихме най-важното.
Тук искам да изразя своето преклонение пред паметта на проф. Ал. Бурмов, който основа Търновския висш педагогически институт. Той именно ни привлече и двамата в негова помощ и в онази вечер, търсейки основата на едно научно творчество, решихме, че младата великотърновска историко-филологическа наука, за която мечтаехме, е длъжна да почне работата си с проучване на средновековните търновски книжовници и че тъкмо Институтът за балканистика трябва да оглави съвременното комплексно изследване на голямото
дело на Търновската школа.
Няколко месеца по-късно във Велико Търново заработиха кръг млади хора, тогава асистенти и студенти, в чиято подготовка взе активно участие и проф. Ив. Гълъбов. Постепенно групата набра сили и се оформи. Институтът за балканистика от своя страна създаде секцията „Културна история на балканските народи" с ръководител П. Русев. Работата на търновската научноизследователска група стана планова задача на секцията и института.
През 1966 г. излезе трудът на П. Русев и А. Давидов „Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература". През 1969 г. отпечатахме книгата на Г. Данчев „Владислав Граматик — книжовник и писател". Явиха се поредица студии, научни доклади, статии. Подготви се като издание на института обемист колективен труд от П. Русев, Ив. Гълъбов, А. Давидов и Г. Данчев — „Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак". Проблемната група „Българската култура и балканските народи през средновековието" разгърна широка и системна работа за издирване и събиране микрофилми на многобройните преписи от съчиненията на Григорий Цамблак, Евтимий Търновски, Константин Костенечки, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик и пр. Тя подготвя системно свои млади кадри — асистенти и аспиранти. Проучва множеството преписи от произведенията на търновските книжовници. Планира системното им научно издаване. Ние вече получихме ценната подкрепа на съветските учреждения и институти.
Големият наш успех обаче се състои в популяризирането и налагането на проблемата Търновска книжовна школа. Лично за себе си мога да кажа, че днес се чувствувам особено радостен и щастлив от голямата чест да открия един симпозиум, в който българските учени участвуват масово и на който са пристигнали толкова много чуждестранни учени. При замислянето му ние бяхме убедени, че той е необходим, и не се съмнявахме, че ще привлече вниманието на научната общественост. Но интересът към него се оказа по-голям от очакванията ни. За този симпозиум, работиха и подготвяха свои научни доклади и съобщения над 30 български учени. На него ще докладват резултатите от едни или други свои изследвания внушителна група изтъкнати учени специалиста от чужбина — от балканските страни, Съветския съюз, Полша и Франция и особено от СФРЮ и Румъния.
Симпозиумът явно ще бъде сериозна и значителна българска и едновременно с това и международна научна проява. С него ще завършат досегашните в известен смисъл несистемни изследвания и ще се постави начало на съвременното, комплексно проучване и оценяване на великото дело на Търновската школа.
Откривайки симпозиума, аз не се съмнявам, че нашата работа ще премине в дух на научна обективност и разбирателство, в спорове — обаче за научната истина, в името на приятелството и дружбата между народите и особено между балканските народи. Великото дело на средновековните търновски книжовници дава и пример, и възможности за многостранно и все по-пълноценно международно научно и културно сътрудничество.