Катедрата по обща лингвистика и старобългаристика води началото си от Kатедрата по българско езикознание, от която се отделя през 1988 г. с решение на Академическия съвет от 3 февруари същата година. Първоначално новосъздадената катедрата носи името „Катедра по старобългарски език, общо и славянско езикознание”. В съответствие с наименованието си осигурява обучението на студентите от славистичните специалности по старобългарски език, история на българския език и славянско сравнително-историческо езикознание, както и на всички филологически специалности по общо езикознание.
През 1996 год. с решение на Академическия съвет (протокол № 1/29.I.1996 г.) е създадена катедра “Славистика“, в която се обединяват преподаватели от различни катедри, осигуряващи обучението по основни езиковедски и литературоведски дисциплини на създадената през 1995 г. специалност „Славянска филология”. След този акт Катедрата по старобългарски език, общо и славянско езикознание е преименувана в катедра “Старобългарски език и общо езикознание“.
През 1998 г. Катедрата става водеща за създадената като филологическа през същата година специалност „Балканистика” и привлича в състава си и преподаватели, осигуряващи обучението по балкански езици, в това число и чуждестранни лектори.
През 1999 год. с решение на Академическия съвет (протокол №11/20.ХII.1999 г.) катедра “Старобългарски език и общо езикознание“ е преименувана в катедра “Обща лингвистика и старобългаристика”.
От създаването на Катедрата през 1988 г. до днес в нея са работили: проф. д-р Ангел Давидов, проф. д-р хаб. Людвиг Селимски, проф. дфн Иван Харалампиев, гл. ас. Пенка Ковачева, гл. ас. д-р Недялка Иванова, доц. д-р Мария Мъжлекова, доц. д-р Мария Ангелова-Атанасова, проф. д-р Мария Спасова, проф. д-р Кирил Кабакчиев, проф. д-р Ценка Иванова, проф. дфн Живка Колева-Златева, проф. д-р Анастасия Петрова, гл. ас. д-р Боряна Михайлова, гл. ас. д р Силвия Михайлеску, доц. д-р Камен Димитров, доц. д-р Раки Бело, ас. Миранда Бело, гл. ас. д-р Йоана Славчева, гл. ас. д-р Петя Карамфилова, гл. ас. д-р Мирослава Вътова, лекторите по балкански езици: ас. Алкета Хабазай от Албания и гл. ас. д-р Параскива Бобок, гл. ас. д-р Руксандра Ламбру, доц. д-р Елена-Камелия Забава от Румъния. Неоценимо за утвърждаването на специалност „Балканистика“ е сътрудничеството с проф. дфн Моско Москов, проф. дфн Георги Риков, проф. дфн. Петя Асенова, проф. дфн. Румяна Станчева, доц. д-р Русана Бейлери, доц. д-р Биляна Михайлова, ас. Ванина Божикова.
Ръководители на Катедрата са били проф. д-р Ангел Давидов, проф. дфн Иван Харалампиев, доц. д-р Мария Ангелова-Атанасова, проф. д-р Мария Спасова и проф. дфн Живка Колева-Златева.
Публикационната дейност на членовете на Катедрата е в областта на старобългаристиката, историята на българския език, етимологията, балканистиката, когнитивната лингвистика и психолингвистиката.