Новини и събития

Симона Стоянова – студентка от първи курс на магистърската програма „Транслатология с два чужди езика“ (английски и испански език) се представи блестящо на тазгодишното състезание „еМТ предизвикателство“ и бе класирана на първо място в езикова двойка „английски – български“. Състезанието се организира ежегодно и е насочено към студенти в магистърски програми, които са част от Европейската мрежа за магистърски програми по превод – ЕМТ. Състезанието се проведе през април т.г. и в него участие взеха общо 112 студенти от целия Европейски съюз. Предизвикателството бе ориентирано към оценяване на автоматизирана оценка на качеството на машинен превод. Като награда за постижението, Симона Стоянова ще има възможност да вземе участие във Форума „Превод на Европа - 2022“, който ще се проведе между 9-11 ноември т.г. в Брюксел.

Магистърската програма „Транслатология“ на Филологическия факултет е част от Европейската мрежа ЕМТ, което гарантира висококачествено обучение и възможности за стажове и работа в Генерална дирекция „Писмени преводи“ към Европейската комисия.

Линк към класирането на отличените студенти.

След двугодишно прекъсване, между 26 и 28 май 2022 г. в гр. Херцег Нови, Черна Гора, се проведе световната конференция Wordfast Forward 2022 (WFF22), в която участие взе и преподавателят от катедра „Англицистика и американистика“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ д-р Стефан Стефанов. Конференцията се организира от водещия производител на специализиран преводачески софтуер Wordfast LLC и е събитие, на което екипът на компанията представя новости в софтуера, разглежда специфични случаи на ползването му и същевременно провежда обучение на потребители. На конференцията д-р Стефанов направи презентация на новостите в инструмента Wordfast Pro от последните три години, като зае мястото на един от старшите членове на екипа, който бе възпрепятстван в пътуването си.

Д-р Стефан Стефанов участва в конференцията както като представител на ВТУ, така и като член на екипа на Wordfast, част от който е от март 2021 г. „Ползвам Wordfast в професионалната си преводаческа практика от 2006 г., а от 2013 г. обучавам студентите от специалност „Приложна лингвистика“, по-късно и студентите от „Английска филология“ да работят с него“, казва Стефанов. „От около пет години помагам на потребители на софтуера в групата във „Фейсбук“ да решават най-различни проблеми и явно се справям добре, защото миналата година получих имейл от основателя на компанията Ив Шамполион, който ме покани да стана част от световния екип по Wordfast и да продължа да помагам, но вече срещу заплащане.“

Д-р Стефанов е автор на първия (и засега единствен) учебник на български език по специализирани преводачески инструменти, каквото е и заглавието му (изд. май 2019 г., ISBN 978-619-00-0926-9, ИК „Фабер“), в който паралелно разглежда работата с Wordfast Pro, SDL Trados Studio и memoQ – трите водещи в световен мащаб преводачески програми – както и приложението на др. помощни инструменти.

Защо Wordfast, а не някой от другите софтуери? „Притежавам експертни знания и по трите водещи инструмента, както и по десетките други по-малки такива. Най-отговорно заявявам, че Wordfast Pro е единственият софтуер, който се развива от преводачите, а не от програмистите, т.е. всичко в него е много по-интуитивно и по-подредено. Вследствие на това кривата му на научаване далеч не е толкова стръмна, колкото при другите“, обяснява Стефанов. „Това обаче далеч не означава, че е елементарен“, подсмихва се той: „Научаването му иска сериозна концентрация, много самостоятелна работа и висока обща компютърна грамотност.“

Как помага всичко това на студентите във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“? Всеки, който се е насочил към професията на преводач, трябва да владее поне един преводачески инструмент; това е стандарт в професията от повече от 20 години на Запад, макар у нас тези програми все още да са слабо познати. Инструментите за компютърно подпомогнат превод помагат на преводача не само чрез преводаческата памет, в която се записва всичко преведено и която спестява време и усилия чрез повторното използване на стари преводи, но и чрез десетки различни системи за проверка и контрол на качеството на превода – все неща, които дори абсолютният професионалист с, да речем 30-годишен стаж в преводаческото изкуство, просто няма как да проследява винаги и на 100%. Освен това тези инструменти дават на преводачите възможност да работят с десетки видове файлови формати, чрез които в 21-ви век непрекъснато се обменя текстова информация, като XML, ASP, JSP, JSON, JAVA, PHP, InDesign и др. Без преводачески софтуер, дори да успее да отвори такъв файл, преводачът просто няма да може да отдели човешкия текст от компютърния код. Благодарение на обучението си по предмета „Компютърно подпомогнат превод“, студентите във ВТУ с преводачески профил излизат на трудовия пазар подготвени за предизвикателствата на цифровата епоха, въоръжени със знания и умения да бъдат компетентни, отговорни и качествени преводачи.

Филологическият факултет на ВТУ членува за пореден петгодишен период (2019 до 2024 г.)  в  мрежата Европейска магистратура по писмен превод, ЕМТ, към Генерална дирекция „Писмени преводи“ към Европейската комисия – с Магистърската програма „Транслатология с един чужд език: английски, немски, руски, френски език“.

Тазгодишната конференция се проведе онлайн и бе организирана под мотото „Технологиите в полза на преводачите“. Конференцията бе открита от Кристос Елинидис – временно изпълняващ длъжността Генерален директор на Генерална дирекция „Писмени преводи“ към Европейската комисия.

След представяне на дейността на Генералната дирекция бе обявен предстоящ нов проект в областта на невромашинния превод, който ще стартира през зимния семестър на следващата учебна година. Разгледана бе ролята на последващото редактиране на необработен превод, направен от машинен преводач във връзка с качеството на превода. Обсъдени бяха възможности за допълване и корекция в настоящата рамка на компетентностите, като решение не бе взето на този етап. Представена бе новата платформа „Хъб за обмен на добри практики между университетите – членове на ЕМТ“ (New EMT Knowledge Sharing Hub). Споделени бяха достиженията на езиковите технологии за подпомагане дейността на преводачите с увреждания.

Филологическият факултет бе представен от доц. д-р Полина Цончева и доц. д-р Боряна Братанова.